Неолибералната сметка се прави без кръчмаря

"Културата идва с кавичките", написа наскоро немският философ Петер Слотердийк в обстойна статия, посветена на съвременните форми на плагиатството. Визираният принцип имплицитно се отнася не само за културата на писане, но и за всякаква друга, включително за тази на говорене и споделяне пред микрофон.
    Дедуктивно горният ред на мисли ни води към българската конкретност. Преди броени дни публичното изложение на един от напористите младежи, прехранващи се из тукашните неолиберални институтчета, направено в присъствието на видни представители на деснопартийния и левопартийния неолиберализъм и препредавано по една от телевизиите, ми прозвуча познато. В поднесения текст отличих

откровени безцитатни "заемки"

от мой анализ на българската данъчна система. Анализ, който популяризирам, доколкото обективно и субективно ми е позволено, писмено и говоримо, вече повече от три години. Ще припомня на читателите, че там става дума как нашият бюджет зависи главно от приходите от косвени данъци, което обстоятелство при рецесия го прави крайно уязвим и нестабилен. Защото кризисното потребление пада и съответно се съкращават бюджетните приходи. Докато в същото време доходите остават същите, или ако намаляват, намаляват значително по-слабо от търсенето. Но както става ясно, в България подоходните данъци далеч нямат същото значение като косвените, на които предимно се разчита. И така се оформя съществен конструктивен дефект на тукашната данъчна система и съответно на фискалната сфера.
Ще каже някой, че за казуса има налице и втори тълкувателен, също не за подценяване, вариант. А именно, че момчето може и самостоятелно, макар и с голямо закъснение, да е стигнало до същите като моите наблюдения и заключения. Дори да допуснем малко вероятното, това от своя страна би означавало, че във визираните масовизирани еднотипни сектантски институтчета просто нищо друго не четат освен спусканите им инструктивни тези и цели пасажи на American English. Да не пропуснем обаче тук да припомним, че според Остап Бендер хора, които не четат вестници, би следвало морално да бъдат убивани на място.
А защо вторият вариант все пак е малко вероятен ли? Просто защото човек, ако както във визирания частен, но много обобщаващо показателен за България, случай си е продал, да ме извинят дамите, задника, значи мозъкът му в качеството на средство за производство

не струва и пет пари

В практиката на неолибералните институтчета подобна случка с моя разработка, за съжаление, не е прецедент. Предишният път бе, когато пак с години закъснение след поредица мои публикации взеха, че "откриха", и пак публично, на пресконференция, обявиха за връзката между дефицита по текущата сметка и притока на чужди инвестиции у нас. Тъй че относно третия път, който, както е тръгнало, няма начин да се размине, се виждам принуден да предупредя, че ще раздам съответните юридически шамари. Изучил съм си син правоспособен и първокласен адвокат.
Неуважаеми господа, преписвайте се и се завтаряйте и затретвайте колкото си искате помежду си, което и без това го правите. То, обективно погледнато, във въпросната област няма какво да се преписва, освен изпратените препоръчано задокеански републикански шаблони. От макрофинанси и макроикономика Господ ви е опазил да разбирате на подобаващо ниво. Не съм известен като дребнав човек, но когато се взаимства от чужди произведения, "културата на кавичките" я намирам за задължителна и много се старая и сам да я практикувам.
Показателно е обаче, че при горепосочения "инцидент с данъчната система" бе пропуснат основният произтичащ от анализа мой извод. А именно, че е належащо

еднокраката ни данъчна система

отново да стъпи на два крака, тоест би трябвало да бъде въведен прогресивен подоходен данък. Този именно въпрос бе неумело заобиколен и контекстът третиран по начин, по който излизаше, че сегашното положение се е формирало едва ли не от само себе си, от въздуха един вид, а не, че в голяма степен като резултат от въвеждането на плоския данък.
Екстраполирайки без наболяло потребните промени настоящата ситуация, лесно се стига до заключението, че при всяка криза България задължително ще я очаква подобен на сегашния срив в социалните структури - образование, здравеопазване, пенсионно дело, какво да говорим за наука, култура, тях отдавна вече сме ги отписали. И инфраструктура задължително също в бъдеще, ако нещо там се строи, ще продължава да се строи за сметка на социалната сфера, която е предпрограмирана у нас за положението на перманентен губещ.
Наглостта по света и у нас на неолибералите, които видимо се окопитиха с лекото намаляване на остротата на кризата и получиха заповед за офанзива "по целия идеологически фронт", не различава черно и бяло. Чухте ли го "сивичкото" изявление на вицепремира Дянков в парламента? Че левите правителства, които тогава, през 2008 година, управлявали в повечето страни в ЕС, били виновни за кризата.
Пълна глупост е на един дъх изреченото, естествено, но то не се явява никак случайно. Казано им е на такива да внушават, че социалните държави са неактуални, да ги демонтират според силите си, и те изпълняват. И пак започнаха да пеят старата песен, че пазарите, а не обществата трябвало да решават.
А иначе, както го е написал Хашек, "авторът (в конкретния случай разбирай Дянков) ако ще да се на...ре", но настоящата рецесия доказано бе предизвикана и започна от финансовия сектор в Щатите, а по линия на глобалната взаимосвързаност бе пренесена в Европа. След което на социалните европейски държави им

излезе през носа да спасяват

частните финансови институции и да трупат задлъжнялост. Въпросното антикризисно, принудително-спасително задлъжняване предстои да ни излезе през носа също на нас, данъкоплатците, по линия на задаващите се бюджетни икономии и предстоящата засилена инфлация.
Светът като цяло, и Европа в частност,  ускорено вървят от криза в криза и по наново поетия пазарно-фундаменталистки, неолиберален, изконно погрешен път видимо не се предвижда друг десен на пейзажа.
26 са на брой финансовите институции по глобуса, които фигурират като "системно важни", следователно непременно подлежащи на подкрепа и спасяване от държавите и съответно от обществата при евентуална криза. Защото в противен случай са заплашени от срутване финансовите устои на света, тогава последствията биха били непредвидими.
А какви, да речем, ги върши една от същите тези "възлови" институции, Дойче банк? Тя си е поставила за цел 25% доходност на активите. Въпросът дали подобна доходност може да бъде достигната с нормална банкова кредитна дейност е не толкова риторичен, колкото логически излишен. В случая явно става дума за целенасоченост към огромни спекулативни печалби посредством финансови операции, не за обслужване на реалния сектор, не за стремеж за принос към увеличаване на широкото обществено благосъстояние.
В Евросъюза политиците задкулисно подмениха акцента и вместо фискален съюз ни бе сервиран фискален пакт. Едно е наднационална икономическа и фискална управленска институция, федерално министерство на финансите (каквото бе първоначалното френско предложение), което гъвкаво, умно и последователно-приемствено да преценява, да позволява разумни бюджетни дефицити по време на криза, които при подем задължително симетрично да се компенсират с бюджетни излишъци. В съвсем друга координатна система ни поставят твърдите правила. Те безизходно могат да забият, и ще го направят, европейските икономики задълго в дъното при следващата сериозна криза. Каквото пък вече години наред е нашенското фактическо положение, формирано благодарение на

фанатичните Симеон-Дянкови усилия

и привързаности.
Хайде да ги попитаме всякаквите навъдили се и най-вече такива с провинциален диалект праволинейни български неолибералчета къде, според тях, би бил светът, ако държавите през 2008-а не бяха напомпали с цената на дефицити необходимите пари и по този начин предотвратили надвисналата катастрофа на финансовия и реалния сектор. Ако, както справедливо се казва, не бяха социализирали загубите. Тогава най-вероятно развитата световна суперсила вече би се наричала Китай.
И що за изход ни се предлага официално и от масмедиите сега? Наново и наново пълна и безразделна приватизация на печалбите. Средният човек да си кюта кротко и да не се обажда много-много с претенции не дори за нови социални придобивки, а за съхранение на извоюваните. Излиза, че все на един и същи силно лимитиран обществен слой е изконно предопределено да обира каймака от развитието и безнаказано да прехвърля загубите, които виновно е причинил, върху обществото. Като междувременно на хората им се хвърля прах в очите и им се обяснява как трябвало "да турим пепел" на причините за кризите в миналото и "да се интересуваме главно от бъдещето".
Ама сметката май се очертава да е от сорта на ония, за които народът е казал, че са без кръчмаря. Западните общества напоследък се разбуниха. Взеха да се възмущават от перспективата за перманентни кризи, да се самоорганизират чрез социалните мрежи, да окупират, да пишат призиви и манифести за по-различен от сегашния, за цивилизован капитализъм... Къде ще му излезе краят, тепърва предстои да видим. Да не се окаже обаче изведнъж, че арабската пролет е била само прелюдия? След което по нейния пример ситуацията да не вземе да стане, както народът е казал, "мътна и кървава". И безсмислено (все едно, че има смислено - няма такава) ужасна!