На криво управление Конституцията му пречи

Докато ГЕРБ и нейният лидер-премиер Бойко Борисов занимават целокупната общественост с идеите си за нова Конституция в опит да тушират народното недоволство и протеста, десетки социални проблеми стоят нерешени. Ако в  действащия основен закон на България има текстове, които все повече звучат само като красиви думи, то се дължи на сегашното управление, което за 10 години десетки пъти нарушава този закон или просто не го спазва. Конституцията му вменява задължения, които то би трябвало да изпълнява: "Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото. Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право. Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания. Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа. Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд. Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон"...

Не Конституцията, а правителството носи вина за ключови проблеми, които упорито не намират своето решение и се задълбочават. Например  

равнището на доходите

в България. Демагогия са фукните на Борисов за макроиконоически показатели, за ръст на брутния вътрешен продукт и пр. Коронакризата сега е удобно оправдание, но именно в последните години при управлението на ГЕРБ страната ни бе подредена на последно място в ЕС по ниво на доходите и на първо по бедност, излезе начело и по темповете, с които нараства неравенството между мнозинството бедни и малцинството богати. Онова, което се нарича производство и пълни хазната, е на изчезване. За огромната част от българските домакинства не се оправдаха очакванията за повишаване на благосъстоянието. От статистиката излиза, че заплатите растат, но по джоба си хората не усещат това, виждат само несправедливост в разпределението на благата. Да не говорим чия кошничка пълнят парите от еврофондовете. В коя страна се роди словосъчетанието "работещи бедни"? Населението от цели райони се изнася "навън, където плащат". Колко десетилетия още ни трябват, за да достигнем сегашното средно ниво на заплащане в ЕС? И то, ако останалите в съюза стоят на място. Горчивата истина е, че само 30 % от работещите у нас получават средната работна заплата или по-висока от нея. Как живеят наетите в прехваленото в кризата хотелиерство и ресторантьорство, при положение, че данните на националната статистика традиционно сочат средна заплата в тези браншове под 500 лв. Подобна е картината в редица икономически дейности - производство на мебели, строителство, рибно стопанство, производство на дървени материали и много други.

Различията в заплатите по региони пък задълбочават до нивото на катастрофа демографските проблеми. Къде е изпълнението на шумно рекламираното като "историческо" национално тристранно споразумение, което кабинетът на Борисов подписа със синдикалните и работодателските организации? Къде са преговорите за нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, а също и на минимални възнаграждения по браншове, които постепенно да заменят минималните осигурителни прагове?

Наскоро за пореден път от КНСБ алармираха, че 28,5 % от домакинствата в страната са с общ доход на едно лице до официалната линия на бедност от 363 лв. - малко над 2 милиона и 56 000 души. А други близо 38 % от домакинствата са с общ доход на човек от 363 лв. до нивото на необходимите средства за издръжката на живота. Това прави близо два милиона и 800 000 души. В армията на бедното население "почетното" място традиционно се пада на огромната част от българските пенсионери, които живеят с драматично ниски пенсии. Фактите са безпощадни - над 34 % от пенсионерите в България фактически са в монетарна бедност. 

Няма как благосъстоянието им да се промени при постоянния отказ на властта да се повиши процентът на пенсията спрямо заплатата и с подаяния от 50 лв. на калпак, които Борисов им "дава" в кризата за три поредни месеца. То си е подигравка с труда им. Истинското решение на въпроса с ниските доходи на възрастните хора е

преизчисляване на всички пенсии

От БСП сочат и източника за финансиране на тази мярка - Сребърния фонд, в който трябва да има над 2 млрд. лв.

Трудно може да постигнат чудеса и напъните на патриотите за вдигане на минималната пенсия, което е по-добре от хич, но пък поставя на сериозни изпитания основни принципи в осигурителната система. Все по-належаща става нуждата от сериозен ремонт на Кодекса за социално осигуряване. На първо място, липсващите в него текстове за т.нар. фаза на изплащане на пенсиите от частните пенсионни фондове. Първите масови такива плащания от универсалните фондове вече чукат на вратата, а парадоксът е, че все още властта се ослушва и не попълва липсващите в закона дупки. Хората, които зорноволно плащат осигуровки в частните пенсионни дружества от втория стълб, имат право да знаят какво ще получат в замяна. Розовият период - на натрупване, във фондовете е към края си и идва време за плащането на сметката. Кабинетът не чува гласа на експертите, че ако спешно не се направят корекции в Кодекса за социално осигуряване, още от 2021 г. пенсионната система ще бъде изправена пред драматичен проблем с изплащането на пенсиите. Непопулярни, особено преди избори, но абсолютно належащи са дебати за размера на осигуровките и финансовата устойчивост на фондовете на Държавното обществено осигуряване. На първо място, е преразглеждането на размера на вноската за безработица, а също и на изплащаните обезщетения за безработица. Вместо да решават реалните проблеми, ГЕРБ пробутват на хората несъществуващ проблем за Конституцията. Проблемът е не тя, проблемът е мутризацията на властта.  

Огромна

нереформирана "черна дупка"

е цялата система на социалното подпомагане. Неотложно трябва да се промени размерът на т.нар. гарантиран минимален доход, който е 75 лв. Защото той, а не линията на бедността, е реалната и значима основа за пресмятане на социалните помощи. Основно чрез него се регулират и достъпът, и размерът на помощите и различните добавки. Но дежурното оправдание е, че пари няма. Виж, за къдравия асфалт на любимите магистрали има. От сериозна преоценка и на кръга на получаващите, и на сумите, се нуждае енергийното подпомагане. Нищо не прави властта и по още една широко обсъждана тема - т.нар. водни помощи за бедните. Темата за енергийната бедност е традиционно тема табу в България. Защото, че ако към българското население се приложат европейските критерии за това понятие, помощи за ток и парно ще трябва да получават вероятно три четвърти от населението на страната! Да не говорим за проблемите с току-що влезлия в сила Закон за социалните услуги, които тепърва ще стават реалност. 

Истината е, че пандемията доведе до изостряне на десетки хронични болести в социалната политика. Казано иначе, фазата на икономическия цикъл се смени от възходяща към низходяща, клоняща към рецесия. Експертите са категорични - в такива моменти се налага пренасочване на политиките. Трябва да се гарантира увеличаването на доходите, особено за по-нискодоходните групи от населението, за да се разпределят по-справедливо публичните средства, да се намаляват социалните неравенства и да се стимулира вътрешното потребление. У нас традиционно то е основният двигател на икономическия растеж. Само че, вече има сериозно покачване на цените на някои групи стоки от първа необходимост с много висок дял в потребителската кошница, особено на по-бедните.

Тема, която е на дневния ред на обществото, но не и на управляваща върхушка, е данъчната система на страната ни. И нуждата от корекции така, че да се намалят данъците, особено за хората с ниски и средни доходи. Изследвания показват, че потребителската данъчна тежест сега е много висока, на моменти дори непосилна за обикновените хора. Затова на първо място е необходимостта от 

отмяна на плоския данък

и въвеждането на необлагаем минимум и семейно подоходно облагане. Във всички страни-членки на ЕС, освен в България, има въведена форма на необлагаем минимум. И само в четири държави - България, Литва, Унгария и Румъния, действа пропорционална система на данъчно облагане - т.нар. плосък данък. В останалите 23 има прогресивно данъчно облагане. 

Така в крайна сметка лъсва истината, че с играта за нова Конституция Борисов употребява и основния закон, за да запази властта си. Нещо повече - многото нерешени проблеми се допълват с с идеята за орязване на още права! С нещо "преписано на коленце в междучасието" продължава нагло да твърди, че народът иска справедливост и за това му трябвала нова Конституция. Нищо подобно - народът иска нова власт, която да работи за него, а не за себе си.