Мобифонски капризи
/ брой: 297
Неприятни чудатости започна да проявява напоследък мобифонът ми. Търсил ме приятел, намиращ се два етажа над мене, прозвучало познатото: "Абонатът е извън обхват или е изключен". Не бях изключвал телефона, а има си хас да няма обхват на двайсетина метра. Звъни ми се по никое време, поглеждам - колега, който по никакъв начин, освен ако не е нещо много спешно, не би ме търсил в 1 часа през нощта. Включвам, но... чува се някакво жужене, викам "ало, ало", връзката се прекъсва. На другия ден питам колегата за какво ме е търсил и не се обажда, той ме гледа удивен: "За какво да те търся по нощите?" Странни капризи за един телефон, па бил той и мобилен.
Не ми е ясно и до днес с какво бях спечелил симпатиите на П. М., дългогодишен щатен служител на някакво управление в ДС, освободен без време поради някакви провинения. Мине, не мине месец, и току ме посети в кабинета ми в Българското радио.
При поредна такава визита започна едни такива антипартийни приказки, едни хули по адрес на самия Тодор Живков, че реших - тоя или много левашки ме провокира, или е откачил. Не вървеше директно да му кажа: "Ти луд ли си, или мислиш, че лесно ще се хвана на приказките ти?". Избрах по-мек вариант на реакция: "Абе, приятелю, като ги говориш тия, не правиш ли сметка, че тук може да има подслушвателни апарати?". "Има как да няма, бръмбари има в 27 кабинета като твоя, но ти какво мислиш - че непрекъснато ги прослушват всичките. Включва се, когато има, да речем, някакъв сигнал, някаква информация за тебе и е наредено да те следят. То това - подслушването, е скъпа работа, къде толкова персонал?!"
Божем вездесъщи, божем всесилен юмрук на революцията с неограничени възможности, пък правели някакви сметки, пак имало някакви лимити за изразходване на средствата, пестели от персонал за подслушване. И то кога? По времето, когато имаше само стационарни телефони, за които точно се знаеше кой на кого е и на какъв адрес се намира. А не като сега, когато и последната мутра от всеки джоб вади джиесем, разни номера може да се въртят със СИМ-картите, а роувърите не се отличават с уседналостта на кабинетите и апартаментите.
Така че да му влезем в положението на Цв. Цветанов. Прав е да иска сто милиона за подслушване. Както казваше спецът П. М., подслушването е скъпа работа. И сто милиона няма да стигнат за мутрите с по няколко десетки джиесема. По-лесно е със сиромасите журналисти - те я имат втори, я не.