Милен Гетов:
Мечтая да станем по-мъдри и по-добри
Имам хъс за работа и съвестта ми е чиста, затова съм дълголетен, признава журналистът в деня на своята 85-годишнина
/ брой: 281
МИЛЕН ГЕТОВ е роден на 6 декември 1925 г. в Бяла Слатина. През октомври 1944 г. става военен кореспондент на в. "Народна войска", по-късно - и на вестниците "Фронтовак" и "Часовой" към пропагандната рота на Първа българска армия на фронта.
През 1946 г. е на работа в комсомолското дружество "Стрела" към СБЖ и е кореспондент на в. "Отечествен фронт". До 1947 г. участва и в младежките национални строителни бригади на "Хаинбоаз" и жп линията Перник-Волуяк, където е кореспондент и на в. "Народна младеж" и "Стършел". Завършва висше филологическо образование в СУ "Св. Климент Охридски", назначен е като репортер, по-късно - редактор във в. "Труд". Специализира драматургия и режисура в МОСФИЛМ - при Михаил Ром, и в Берлин-Бабелсберг при Златан Дудов.
От 1968 г. работи в БНТ - журналист, драматург, режисьор, по-късно - и главен режисьор на програмата на БНТ и художествен ръководител. След пенсионирането си е главен художествен експерт към БНТ и редколегията на "Радио и телевизия". Заедно с Драган Тенев повече от осем години водят популярната рубрика "Минаха години".
Журналист от кариерата, обществено ангажиран, Милен Гетов е член на УС на СБЖ и СБФД, доцент е в Югозападния университет "Неофит Рилски", в катедра "ТВ журналистика". Носител е на "Златното перо" на СБЖ, има отличия и грамоти от фестивали и конкурси, награждаван е с български и чуждестранни ордени и медали.
- Честити 85, г-н Гетов! Да не се обидите, че ги споменавам колко са...
- Ами, ами, биографията ми е динамична, почти като у поета: "Отвсякъде гонен - навсякъде приет!" Така съм програмиран - дядо ми е от рода на Григор Пърличев от Охрид, възпитан съм в много родолюбив, в патриотичен дух. А и той е участник в две войни - Балканската и Междусъюзническата, баща ми пък - в Първата световна. Аз пък - във Втората, в онази много страшна война.
- Е, някои знаем - свирели сте в "ученическата музика", ритали сте топката сред първенците на Северозападната дивизия "Цар Крум", но и сте изключван от гимназията за противодържавна дейност.
- Всичко е вярно. През 1943 г. се виждаше - Германия губеше войната, а режимът у нас стана много жесток. Моето семейство пък беше обявено за опозиционно. Та с големи перипетии успях да завърша гимназия през 1944 г. Като наборен войник постъпих в казармата, после - в тогавашното Министерство на войната, още по-после - на фронта, с Първа българска армия.
- Оттам ли започва журналистическата ви кариера?
- Да. И съм в занаята вече 65 години, един човешки живот. Бях кореспондент на "Народна войска", "Фронтовак", "Часовой". След това в националните младежки бригади на "Хаинбоаз" и Перник-Волуяк пък бях кореспондент на "Народна младеж", "Отечествен фронт" и "Стършел". Не съм завършвал журналистика, тогава такъв факултет нямаше - завърших български език и литература. Поканиха ме да сътруднича във в. "Труд" и бях най-младият в редакцията! След това се появи Стефан Продев и ми отне "първенството".
- А в киното как попаднахте?
- За ДУМА ще кажа съвсем честно - от любопитство! Национализираха кинематографията и аз, вече като "стара пушка", бях назначен за редактор на седмичния кинопреглед. Там се запознах и се учих от ветераните на българското кино - Васил Гендов, Борис Грежов, Александър Вазов, Антон Маринович, Бончо Карастоянов, Васил Бакърджиев, Вили Румп. Специализирах драматургия и режисура в Москва и Берлин... и отново попаднах "в дупка".
- В каква дупка?
- Бях изключен от БРП(к).
- Толкова заслужил борец за социализъм и за култура - защо ви изключиха?
- За... националистически и буржоазни прояви... Добре ме бяха подредили някои съученици. Бяха забравили и за фронта, и за младежките бригади. Трудни години! И въпреки това - живеехме с надеждата за по-добро и справедливо общество.
- А в телевизията как отидохте? След такова наказание...
- Е, трябваше да изчакам. Ако журналистиката беше моята любов, киното - моята мечта, то телевизията стана моята съдба! Започнах като редактор, журналист и режисьор. После - главен режисьор на програмата на БНТ. И завърших като художествен ръководител. Това беше най-плодотворният период от моята кариера. Направих близо 1000 телевизионни филма, постановки, новели, пътеписи, документални и художествени сериали. Водех десетки рубрики, директни предавания на манифестации, спортни състезания, фестивали и концерти.
- Някои ви помним и от филмите по романите на Богомил Райнов.
- Тези филми имаха своите милиони зрители от всякаква възраст - не само на телевизионния, но и на големия екран: "Бразилска мелодия", "Един наивник на средна възраст", "Реквием за една мръсница", "Умирай само в краен случай", "Тайфуни с нежни имена". Но не бяха само те - детските серии по Джани Родари - "Разни приказки за игра", документалната поредиця "България в културното огледало на Европа", сериала по романа на Йоханес Марио Зимел - "Признавам всичко"....
- Говори се, че сте били професионалистът, който е съумявал да избира и да работи отлично с актьорите и с екипа си.
- Имах опита от журналистиката и киното и правех филмите си бързо и много, ама много сериозно ви казвам, икономично. Бяха ме обявили едва ли не за "холивудски" режисьор. А като се върна пазарната икономика - забравиха режисьора, гледат само към Холивуд...
- Е, не се оплаквайте. Имате и творческо, и житейско дълголетие.
- Не се оплаквам. А имам и творческо, и житейско дълголетие, защото имам хъс за работа и защото съвестта ми е чиста. И семейството ми много ми помагаше - в живота си съм получавал много награди, ордени и медали, но най-високото отличие заслужава моята съпруга. Тя издържа на всички превратности в живота ни, отгледа и възпита моите деца, вече - и внуците. Тя беше моята опора. Ето, за това си заслужава да се живее!
- Даже и в трудното ни съвремие?
- Аз съм един от най-богатите хора - преживях три обществени строя и преминах от един век във друг! Дядо ми казваше - парите не са всичко, но без тях не може! А аз жадувам за справедлив обществен строй, в който всеки да има своя шанс. Иначе, докато не се изчистим от криминалния преход и не осмислим мъдрите слова на предците ни, изписани над Народното събрание - "Съединението прави силата", трудно ще оцелеем в глобализиращия се свят!
- Какво ще пожелаете на колегите, приятелите, на българите в този паметен ден? Ясно е те какво ще ви пожелаят - здраве, сили, и - поне още 85 да сме заедно.
- Моето пожелание пък е да станем по-мъдри и по-образовани, по-добри и по-справедливи. И да обичаме родината си. Тя ни е една - за всички.