Срещи
ЛИЛИЯ МАРАВИЛЯ: Българинът има нужда от срещата си с изкуството
Толкова сме привързани към телефоните - събрали сме там всичките си тайни, че тази машинка се превърна в черната кутия на живота ни, казва известната актриса
/ брой: 89
Интервю на Надежда УШЕВА
ЛИЛИЯ МАРАВИЛЯ завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1993 г. в класа на проф. Крикор Азарян, Елена Баева и доц. Тодор Колев. След това изкарва майсторски клас при руския режисьор Валерий Фокин. От 1996 г. е актриса в трупата на Театър "София". През 2014 г. е отличена с почетния знак "Златен век" - печат на Симеон Велики, връчен от министъра на културата Петър Стоянович. Маравиля е носителка на "Икар" за главна женска роля в "Г-жа Министершата" от Б. Нушич, 2014 г. Същата година получава и отличията "Театрал номер 1 на София" - награда на Столичната община, и "Жена на годината" в категория "Театър" на сп. "Грация". През 2016 г. печели "Икар" за поддържаща женска роля в "Театър, любов моя!" от Валери Петров. Има "Златна роза" (2011) за главна женска роля за Мила във филма "Love.net" и др.
- Лилия, признавате, че очаквате с любопитство всяка следваща роля, за да направите нещо по-различно от това, което сте показвали досега. В момента текат репетициите за спектакъла "Перфектни непознати" по известния филм на режисьора Паоло Дженовезе. Разкажете за Вашата роля и адаптацията на пиесата, чиято премиера е на 25 май в Театър "Сълза и смях".
- Това е оригинален и завладяващ материал, с който се захващаме с любопитство. Екипът е чудесен, прекрасни актьори, дирижирани от палката на един от най-интересните режисьори в момента в българския театър - Стайко Мурджев. Моята героиня се казва Ева, психотерапевт, домакиня на дома, в който се събира на вечеря компания от близки семейни приятели. Един от поводите за тази сбирка е и желанието да наблюдават лунното затъмнение, което се очаква. Светлата и тъмната страна на Луната е в унисон с явните и скрити чувства на всеки от героите. Скрити страсти, явни емоции, вълнуващи чувства, неподозирани обрати - всичко това е в основата на драматургичния материал.
- Доста актуална творба, показваща отношенията между хората в XXI век. Излиза, че съвременните технологии, колкото и да са полезни, толкова и вредят на истинското общуване...
- Да, за съжаление, всички сме подчинени на технологиите, без дори да си даваме реална сметка. Толкова сме привързани към телефоните, например, събрали сме там всичките си тайни и спокойно можем да кажем, че тази машинка се превърна в черната кутия на живота ни. Моята героиня провокира с репликата: "Представяте ли си колко двойки биха се разпаднали, ако поне единият имаше достъп до телефона на другия?" А вие какво мислите по въпроса?
- Така е! Абсолютно е права героинята Ви. Имате ли сценична треска преди представление или с времето тя отшумява? С какво са свързани сегашните Ви притеснения, страхове?
- "Сценична треска" вече нямам, но вълнение изпитвам преди всяко представление. Това е абсолютно нормално и закономерно, ако нямаш трепет преди да стъпиш на сцената, значи не си актьор. Истинският актьор не се вълнува от това да се покаже пред публика, а от това да я въвлече в един друг живот поне за два часа, да я провокира, да я замисли, да я разплаче, да я прегърне, да я утеши, да я накара да се усмихне и накрая да го изпрати с аплодисменти.
- Публиката, запозната със сценичните и филмовите Ви изяви, знае, че няма роля, която да прилича на предишната Ви интерпретация. Как постигате това съвършенство?
- О, това са толкова хубави думи! Мечта на всеки актьор е да получи такава оценка! Благодаря от сърце! Истината е, че не мисля за крайния резултат от самото начало, а се стремя да извървя пътя и логиката на поведение на всяка моя героиня. Това е дълъг процес, който изисква подготовка, последователно и рефлективно мислене, внимание към партньора и основното - разбиране и единомислие с режисьора.
- Актьорската професия безспорно е доста сложна и деликатна. Влизането в кожата на една героиня, изучавайки нейния свят, отнема време, енергия, много труд, заживявате нейния живот... И не след дълго идва ред за ново превъплъщение. Няма ли риск да загубите така част от себе си? Как се приземявате, излизате от роля, завладяла тялото и ума Ви?
- Знаете ли, всяка премиера за актьора е събитие. Дългоочаквано посрещане на празник, който никога не знаеш как ще приключи - дали с успех или с провал. Понякога е много тъжно, когато свърши репетиционният процес. Липсва ти тази енергия на създаване, на откриване, на търсене... Но, за радост, вече има готово, ново представление, в което можеш да изследваш всичко, до което си достигнал, и още по-любопитното е, че можеш да продължиш да откривателстваш.
- Как се чувствате след представление, когато видите усмивките на хората и техните бурни аплаузи?
- Ето, това са най-прекрасните мигове! Всички лишения, недоразумения, скандали, съмнения, безсънни нощи се забравят на секундата! Разбираш, че всичко това има смисъл. Че хората са отворили сърцата си и са те допуснали да станеш малка частица от техния свят.
- Това е публична и отговорна професия, която не само носи популярност, но може и да въздейства. Зрителите се интересуват от живота на артиста извън сцената, младите си правят идоли, по които се увличат и подражават. В този ред на мисли, артистът има "власт" и може да отправя послания, какви са Вашите към обществото?
- Обществото има нужда от личности, които да служат за пример. Хора, които не се страхуват, които не спират да се развиват, които помагат, които са емпатични, които са благодарни, които са смирени, които са целеустремени, които знаят откъде са тръгнали и накъде искат да отидат. Хора, които не мислят само за себе си, а се чувстват добре, когато и другите са добре. Опитвам се да бъда такъв човек. Да изпитвам любов, да дарявам любов, да давам сила, да окуражавам с усмивка, да вярвам в доброто, да вярвам в Човека.
- Има една приказка: Прави това, което обичаш, и няма да работиш нито един ден! Кога разбрахте, че актьорството е Вашето поле на изява?
- Постепенно. От малка се занимавам с театър, бях в прословутата театрална школа на братя Райкови във Варна. Те ме влюбиха в театъра и в това да имаш отношение към изкуството. Това бяха най-щастливите ми моменти в детството, да бъда с приятели-съмишленици в театрално пространство. Когато завърших Френската гимназия във Варна, не се поколебах нито за миг, вече знаех, че искам актьорството да бъде животът ми.
- От тази година предавате опита си на студентите в Театралния колеж "Любен Гройс". Какви са впечатленията Ви досега?
- Това е новата тръпка в живота ми. Михаил Билалов ме изкуши с предложение да вземем клас за кино актьорско майсторство в Театралния колеж "Любен Гройс" и приех това предизвикателство. За мен това е изключително интересно. От една страна, се срещам с любопитни, необременени от стереотипи млади хора, които ме заливат с неподправената си спонтанност. От друга, се опитвам да проверя себе си, да предам моите актьорски умения и да се заредя със свежа енергия.
- Талантливо ли е младото поколение у нас? Какво бихте казали на онези момичета и момчета, които избират този път?
- Аз съм влюбена в младите хора. Те много смело вървят към мечтите си. За тях няма съмнение, че е важно да опитат. Хвърлят се без колебание и си дават сметка, че няма време за губене. Искат всичко и веднага! Така и трябва да бъде! И тук идва нашата роля. Да ги приземим, да ги смирим, да ги успокоим и да им покажем колко много пътечки извървяваме, преди да открием главния път. Важно е в крайна сметка да се движим по него безаварийно, независимо че може да сме променили дестинацията.
- Дъщеря Ви също учи актьорско майсторство в НАТФИЗ. Напътствате ли я? Хвалбите или критиките са повече от Ваша страна?
- Дъщеря ми е III курс в НАТФИЗ. Разбира се, че я напътствам, но тя няма много нужда от това, защото е в класа на професор Маргарита Младенова. А тя за студентите си е ментор, вдъхновител и духовен водач. Когато гледам Паола на сцена, не й спестявам критики. Но, разбира се, започвам с хубавите неща. Важно е всичко да се казва, педагогично е да започнеш с позитивите, за да се възприема градивно критиката.
- Продължава ремонтът на Театър "София", където сте на щат. Сега къде може да Ви гледа публиката?
- В момента Театър "София" играе представленията си на други сцени - Открита сцена "Сълза и смях", Театър "Българска армия", Младежки театър "Николай Бинев", "Театро". Срещаме нова публика в различни салони и наистина е вълнуващо.
- Живеем в трудни времена. Българинът намира ли време и средства за изкуство? Пълнят ли се театралните салони или се наблюдава отлив на публика?
- За всички времената са трудни. Политическата криза и инфлацията ни обезверяват, но българинът е издръжлив, непредвидим и неподвластен на стереотипи. Той има нужда от срещата си с изкуството и си подарява театър, кино, концерти, изложби, опера, представяне на книги... Салоните, за радост, са пълни. Всяко представление, художествено или артистично събитие намира своята публика и това е чудесно!