Репортаж
Лекари и медии срещу пандемията
Кога ще можем да се гушнем, пита Татяна Лолова
/ брой: 183
Чакам с нетърпение времето, когато ще можем да се гушнем, каза с характерната си духовитост Татяна Лолова, която от години е талисманът на срещите между изявени медици и журналисти в курорта Албена. И тази година 19-ата поредна среща бе организирана от фондация "МОСТ" - Медии, Общество, Семейство, Традиции, начело с Юлия Пискулийска.
В дневния ред на форума естествено преобладаваше проблемът коронавирус. Сред темите бяха възможностите на България да се справи със заразата, Европа и нейните общи усилия за неутрализиране на последиците от пандемията, прогнозите и моментното състояние на вируса и др. За да се види от различните гледни точки, че като цяло светът и ние бяхме изненадани от размаха на коронавируса, че и досега се изненадваме от прогнози, действия и информации на родна почва, които граничат със страх, но и с неодобрение и нихилизъм от страна на обществото. Ситуация, която се нуждае от повече действия и смислени реакции от компетентните органи и държавата като цяло. Според известната наша вирусоложка проф. Радка Аргирова имаше признаци, че КОВИД-19 ще настъпи. Тя проследи големите епидемии през миналия и през този век. И припомни, че сме имали план за действие, но план и планиране са две различни неща. По думите й поне още пет години трябва да сме готови да живеем с вируса, който еволюира.
Как виждат проблемите с вируса и други участници в срещата. Всеки от позицията на своята специализация и институцията, в която работи? Според известния алерголог д-р Тихомир Мустаков заболяването протича тежко за хора с алергии и астма. Той изнесе данни от проучване, според което 97 на сто от маските, които употребяваме, не пазят. Д-р Мустаков е против носенето на маски дълго време и от учениците. Носенето на маски обаче намалява хроничния ринит. Изследване показало и друго - повечето от медицинския персонал в някои отделения не спазва инструктажите за носене на маски. Миенето на ръцете се оказа много полезно за нашия регион, каза той. Наложи се да чистим повече и, ако чистенето е разумно, е за добро, каза лекарят. Той съветва обаче да не прекаляваме с дезинфектантите. Д-р Мустаков призова да не предизвикваме други болести с терапевтичните действия.
Д-р Александър Симидчиев, специалист по белодробни болести, смята, че в рамките на 2-3 месеца "някои завършиха медицина", затова около коронавируса има объркани хора, има зони на стрес и на паника. Според него има информационна пандемия. Нямаше комуникация, смята д-р Симидчиев, а липсата на адекватна информация се запълни със слухове. Проф. Маргарита Апостолова е категорична, че твърдението за изкуствено създаден вирус е мит, произходът му е удостоверен, оказва се, още през IX век преди новата ера. Тя съобщи, че е направено изследване с български прилепи и е доказано, че те не са носители на КОВИД-19. Друга любопитна подробност е, че човек може да зарази куче или котка, но те не могат да върнат коронавируса на човека.
Кметът на Троян Донка Михайлова изтъкна проблемите на общините в борбата с коронавируса и по-специално финансовите трудности на общинските болници, които не се къпят в любовта на управляващите и без кризата. Проф. Христо Кафтанджиев представи рекламите, пиара и останалите маркетингови проучвания за коронавируса. Той е автор на първата книга в света по тази тематика.
На първа линия с коронавируса се оказват и медиаторите сред ромското население от фондацията, чийто председател е известният невролог проф. Ивайло Търнев, шеф на неврологичната клиника на Александровска болница. Сред тях има вече и бивш депутат. Плащат им по 300 лева, те притичват като при пътен инцидент, каза медиаторът Мануш Маринов. В началото на пандемията той е обслужвал 17 ромски квартала, в които 90 на сто от обитателите не вярвали, че има КОВИД-19. А той през цялото време се е молил да не плъзне заразата в махала, където няма дори студена вода, за топла да не говорим. И с благодарност споделя, че един мъж ушил маски за всички в квартала, друг направил разтвор за дезинфекция...
Проф. д-р Иван Недков от Института по електроника на БАН представи пространно изследване за замърсяването на въздуха и връзката му с плъзналия вирус. Има огромни проблеми с онова, което дишаме и гълтаме на някои възлови места в столицата, посочи той. Замърсяването стига дори до Копитото, докато ние изкачваме "здравословно" Витоша... На въпрос на ДУМА кого ползват тези стряскащи данни, някой взема ли мерки по тях, отговорът бе: "Европа. Няма пари..." Апропо - проектът на учените от института за връзката на замърсяването с КОВИД-19 е европейски, с европейски средства.
Курортът Албена в средата на септември тази година беше необичайно тих, безлюден и някак тъжен. В хотела - един от малкото останали да работят, освен нашата група, имаше само гости от съседна Румъния. Бяха дошли семейства, децата се цамбуркаха във водата, а ние си помислихме: дано пък Господ наистина да е българин!
На срещата бяха обсъдени конкретни проблеми в здравеопазването сред различни социални групи със социалнозначими болести. Проф. Ивайло Търнев, например, е посветил над 25 години на редките болести. Има известен напредък, защото сред тях има заболявания, които вече се лекуват, и то с медикаменти, част от които се прилагат и в България, за други се очаква реимбурсация от здравната каса. Множествената склероза, от която страдат най-вече млади хора, вече не е присъда, а лечимо заболяване, чиято диагностика става по-лесна, а прогнозите - по-оптимистични. Всеки пациент с множествена склероза е уникален, твърди проф. Търнев. Над 2 хиляди души в момента получават терапия. При вторична прогресия обаче има проблем - медикаментът за лечение още не е регистриран у нас. 500 000 лева струва лечението на една "безсмислена мутация", както се изразяват някои специалисти, усилията обаче не са безсмислени, казва проф. Търнев.