Каква стана тя?

Това, което става, не е това, което си мислите. Събитията от последните дни за пореден път ни навеждат на мисълта, че не сме си измислили Делян Пеевски, за да си обясняваме света с него.

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ направи изявление, което заслужава специално внимание. По време на предизборна среща с младежи от Хасково той заяви: "Господин Пеевски не е бил член на ДПС, но той е мой приятел и един от близките хора до ДПС от 2008 г., той стана част от гражданската квота и активно сме работили в защита на демокрацията в България и евроатлантическата ориентация на България." И още: "Господин Пеевски ми е личен приятел, ние се познаваме от 2001 г. с него. Господин Пеевски никога не е бил част от ДПС и никога не е участвал във взимането на политическите решения в ДПС, защото ДПС функционира съгласно решенията на своите колективни органи."

През 2001 г., когато 21-годишният Делян Пеевски официално е бил студент по право, Мустафа Карадайъ, по това време председател на младежката организация на ДПС, е прозрял златните възможности, които дава приятелството с един бъдещ "успял млад мъж", по онова време член на НДСВ.

И така до днес. Приятелство чисто, безкористно, без каквито и да било обвързаности.

Само преди половин година Йордан Цонев, също преживял метаморфози на политическата сцена, каза в отговор на въпрос дали движението предвижда раздяла с емблематични фигури, към които има негативно отношение в обществото: "Ние не предвиждаме раздяла с никой. Нашият електорат, нашите избиратели, нашата партия, ние си харесваме господин Пеевски и смятаме, че господин Пеевски направи много и за страната, за хората, особено в пандемичната криза, а за нашия електорат - да не говорим."

Навярно и други хора в държавата ни имат такова силно и задължаващо приятелство с господин Пеевски, след като в последните десетина години не дават и песъчинка да падне върху него. А и го оставиха да кадрува къде ли не. И те навярно чисто, безкористно и без каквито и да било обвързаности и зависимости са го пазили.

До мига, в който на среща в Лондон наши сънародници не запитаха Бойко Борисов дали като се погледне в огледалото не вижда Пеевски. Въпросът тогава остана без отговор. Пет години по-късно Борисов демонстративно пробва всячески да се разграничи от Пеевски. "Какво общо имам аз с Пеевски", попита в разгара на летните антиправителствени протести Борисов. И се пробва да прехвърли на Румен Радев бремето си: президентът бил "фигурант", чието "служебно правителство било наредено от Шиши". Междувременно освободи трима министри заради зависимости от ДПС. Картинката допълни Васил Божков, който свидетелства: "Купуваме си "Нова", ще си изберем главен прокурор, никой не може да ни пипне 10 години. Цитирам Пеевски."

Днес ситуацията пак е напечена. Пеевски е под ударите на закона "Магнитски", а САЩ не са благоразположени към Борисов. Машината на "Борисов-Пеевски-Гешев" не работи така, както би се искало на програматорите ѝ, и трябва да се жертват елементи. Битката е всеки срещу всеки и за оцеляване.

След като Ирена Кръстева, майката на Пеевски, се разграничи от него, вече и ДПС казва, че не си разменя с него куклите и парцалките. Май само Борисов е тотално прецакан, след като шунтираните заради зависимости от ДПС отново са в кандидат-депутатските му листи. Уж нямал общо с Пеевски, а...

В думите на Карадайъ се промъква един тънък нюанс: "Но има една група в България, която аз наричам "организирана престъпна група", които воюват с нас най-вече след 1999 г., и онова, което правят, го лепят като етикет на нас и ни създават образ като партия. Говоря за Прокопиев и кръга "Капитал". Е, време беше някой да прехвърли топката към по-добрите и по-лошите олигарси. Далеч от елементите на Модела. ДПС май загуби ценно време безуспешно да чисти имиджа на Пеевски с дарения за тази или онази болница. Сега пък евродепутат, назначен за съпредседател на либералите в Европа, за малко да потърси сметка от Байдън заради Пеевски. А кандидатка за депутатка полегна пред него с мисълта, че избирателите на ДПС въобще не се интересували от американските санкции. За Делян Пеевски - или нищо, или да говори Карадайъ. Иначе стават грешки. И лъсва всичко.