Историческата памет остава винаги жива

СЕРГЕЙ ТУРИШЧЕВ е доктор на медицинските науки, професор, хуманитарен лекар, който се занимава и с философия. Работи в катедрата по семейна медицина във факултета по следдипломна квалификация на лекарите от Московската медицинска академия (ММА) "Сеченов", известен лекар-фитотерапевт е, член е на Философско-икономическото събрание на Московския държавен университет (МГУ). Писател и журналист, член на Руския съюз на писателите и на Руския съюз на журналистите, членува и в Международната федерация на журналистите. Автор е на повече от 40 публикации, написал е много книги, които имат изключителна популярност в Русия, автор е и на справочници и учебници.
Проф. Туришчев беше в България за международна конференция на тема "Неделимостта на сигурността в международните отношения".

ЦИТАТИ:
"Справедливостта, рано или късно, ще победи"
"Думата трябва да имат преди всичко хората"


- Стихийни ли бяха, а всъщност - дали още не са такива политическите събития на Балканите, г-н Туришчев?
- Дълбоко убеден съм, че стихийността в ситуация като тази отпреди 20-ина години е дълбоко относително понятие. Обикновено се случват неща, които формират обстановка, предпоставки за това, което ще последва. Затова опитните аналитици и експерти прогнозират ситуацията. Да не се връщаме чак толкова назад, да погледнем в по-близкото минало. Говореше се, имаше и сериозни предупреждения, че в света е възможна финансова криза и че даже е съвсем сигурно, че тя ще се случи. И това - когато още никой почти нищо не усещаше "с джоба си". Но няколко групи анализатори все пак успяха да предскажат събитията. Така че за "стихийност" - и това, което се случи с бившия соцлагер, и случилото се на Балканите, не може да се говори.
- Има ли място за обвинения и ако да, към кого биха могли да бъдат адресирани?
- Ако има, макар да не твърдя, че е така, преди всичко трябва да обвиняваме собствените си предишни елити, ръководствата на държавите, които водеха страните си по неправилния път. И които създадоха условия да се разпадне например Съветският съюз. Разбира се, никой не бива да забравя, че работата на службите, на съответните департаменти на страните, които бяха опоненти на нашата, социалистическа политика, беше изключително активна. И това е мекото определение за дейността им. Днес вече всички говорят за своята свършена работа - включително и Буш, и Тачър. Да, работехме "в тази посока", признават те, и има даже гордост в признанията им. В нашите страни пък най-вероятно е имало и анализи, и предположения, и прогнози, но от анализаторите просто почти нищо не зависи, винаги всичко зависи от политическите ръководства на страните... Те или игнорират, или вземат предвид предупрежденията, или дори провеждат линия, съзвучна с тази на опонентите. Това, разбира се, са предположения, но разпадът нямаше да го има, ако тези предположения не бяха в голяма степен верни. Спецслужбите ни бяха достатъчно силни и можеха да предприемат съответните мероприятия, с които да игнорират силното и агресивно въздействие върху политическата и геополитическата ситуация в бившите социалистически страни.
- А светът след събитията, за които говорим, стана ли по-сигурен?
- Не. Разбира се, че не. Светът не стана по-сигурен. Вижте ширещата се криминална обстановка във всяка от "бившите" ни страни! Никой не би се съпротивлявал, и сега не би го правил, ако промените бяха с положителен знак. Но виждаме икономическия спад, безработицата, която непрекъснато се увеличава, измирането на хората, т.е. демографския срив, това са все очевидни неща. Може ли при такива показатели светът да е сигурен, да е спокоен? А щом разслоението между бедни и богати е огромно, това вече е потенциална опасност. Освен това виждаме и все по-изострящата се борба за енергоносителите, което е много съществен проблем, а цените се покачват непрекъснато и инфлацията галопира. С една дума - светът ни е нестабилен, а нестабилността предполага много и най-различни опасности.
- Е, на какво да се надяват тогава народите, както ги наричат - обикновените хора?
- Според моите виждания на човек, който се опитва да прави прогнози, опасността ще нараства. И трябва да сме готови за това. Защото с думи опасностите не могат да бъдат отстранени, нужни са действия.
- Например какви?
- Трябва да разберем, че е необходимо да се мисли за жизнеспособността на всяка държава и на хората, които живеят в нея. А жизнеспособността предполага на първо място създаването на нормални закони, които ще са насочени към подобряването на живота на мнозинството от хората. Да се ликвидира безработицата, да бъдат открити нови работни места, т.е. да бъде подобрено качеството на живот във всички страни. И още - да бъдат намалени противоречията, защото ако светът продължава така, както върви днес, опасностите за този наш единствен свят ще се увеличават.
- Говорите за глобална смяна на "курсовете" на управление ли, г-н Туришчев?
- Така или иначе виждаме, че партиите се сменят, борба между тях има, понякога е доста остра. И защо да не повярваме например, че по-справедливите сили, с по-конструктивни мисли, които достатъчно обемно и всеобхватно възприемат ситуацията в света, а и правилно я анализират, в края на краищата ще победят? Във всички страни...
- Известна е мисълта, и вие често я цитирате, че политиката и икономиката са две сестри. Коя е по-голямата, по-авторитетната от тях?
- Те са рождени сестри. Но се случва ту икономиката да се налага над политиката, при определени условия, разбира се, ту политиката да определя състоянието на икономиката и тенденциите в нея. Това просто са сестри близначки, неразривно, кръвно свързани.
- Е, тогава хората или парите трябва да решават настоящето и бъдещето на света?
- Преди всичко думата трябва да имат хората. Най-добре е да бъдат взети под внимание интересите на мнозинството от тях. Защото при днешния строй бедният човек не може да се лекува. А ако има създадени условия за развитието му, би могъл да израсне дори кариерно, да стане например учен или поне много добре квалифициран работник... Не може вечно интересите на обикновените хора да бъдат игнорирани! Трябва да се обърнем към тях, да им дадем реална възможност, шанс всеки да се реализира. Добра перспектива за развитие трябва да имат дори още неродените деца, макар и да са от бедни семейства. Защото сега, ако е от такова семейство, малчуганът няма да има достъп до добро образование, до прилично медицинско обслужване, а това е важно. Каквото и да си говорим за предишните години, ценя изключително много тогавашните възможности на страните ни всеки човек, който, дори ако беше сирак, израснал в пансион, получаваше възможности за растеж и имаше равен старт. Завършваше средно образование, постъпваше в институт и от деца с подобна съдба има много известни, полезни за обществата си хора.
- Днес как е, или задавам риторичен въпрос?
- Статистиката и фактите са следните: ако населението на страната е от хора в надтрудоспособна възраст повече от 12 процента, това население се смята за старо. В СССР например през 1970 г. пенсионерите (по възраст) бяха 11,8 процента. Днес сред руското население пенсионерите са 31 процента, а 60-годишните - цели 20 процента, което означава - всеки пети. В средата на този век, според прогнозите, в Русия пенсионерите ще са над 40 на сто. Това ако не е демографски срив!
- И защото питам всички руснаци, ще попитам и вас - забрави ли Русия братска, както и ние, и вие наричахме отношенията си, България?
- Не, разбира се. Родствените ни връзки от векове се предават по наследство. Как ще ви забравим? Историческата памет винаги трябва да е жива. Наистина, много е вероятно някой или някои да се опитват да развалят отношенията между нас с лъжливи исторически митове, които нямат нищо общо с действителността, но ние имаме обща история, близки езици и култура, еднаква религия. Това трябва да ценим, и то се разбира от само себе си. Не бива да позволяваме - и вие, и ние, да очернят кръвната връзка между нас, не бива да позволяваме дори опитите да ни разделят.
- Лекар сте, фитотерапевт, при това - много известен в страната си. Читателите на ДУМА ще ни се разсърдят сигурно, ако не си поговорим, макар и накратно, за здравето. Има ли рецепта за "вечна младост"?
- Има, макар и не за вечна. Трябва да се започне тогава, когато още нищо не ни боли и имаме какво да пазим... Макар че за да оздравееш е проблем далеч не само медицински, да "оздравяваш" трябва, когато още не са се появили никакви проблеми. Важно е да обърнем внимание на жизнените си приоритети, на тренировките, диетата, режима и на всичко, което би укрепило жизнеспособността ни, би ни върнало самочувствието, а значи - и външния вид. Така че "оздравяването" на практически здрави хора започва от мисловната, когнитивна функция на мозъка, от което зависят програмите за действие. Защото ние постоянно правим избор - къде да отидем, какво да правим, как да постъпваме, и така сами "задаваме" степента на риска, стила си на поведение, което значи - и на нашето здраве. Практиката вече доказа, че абсолютен, идеален "норматив за здраве" нямат даже и бебетата, а човек, "навъртял" например "цели" 30-ина и повече години, винаги има слаби места. Което пък означава, че е нужно да тренира работоспособността си, жизнеспособността си заради по-доброто качество на живот.

За читателите на ДУМА проф. Туришчев пожела:
Успехи и щастие на българския народ!