Икономическата каша е пълна

Двойна рецесия - така нарекоха на Запад наслагването на криза върху кризата. В началото на октомври управителят на Банк ъф Ингланд сър Мървин Кинг каза, че това е най-лошата финансова криза в историята поне от 30-те години насам, ако не и от по-рано. Така той мотивира решението си да напечата и налее пари в английската икономика. Става дума за новосъздадени 75 млн. паунда, които се инжектират в икономиката като отчаяна стъпка да се предотврати нова кредитна криза и рецесия във Великобритания. Според икономисти решението изразява страх за икономиката и те предрекоха още подобни стъпки в бъдеще. Мървин Кинг каза, че решението е обусловено от сигнали за предстояща


глобална икономическа катастрофа,
 
ако не се вземат мерки. Управителят на британската централна банка си даде сметка, че ще последва инфлация, но това е една от мерките за укротяване на проблемите. Дали ще успее - и той не е уверен. Банката иска да държи инфлацията ниска, но с инжектирането на новите пари това съвсем няма да е лесно. Според финансовия министър Джордж Осборн с тази стъпка ще се повиши пазарното търсене. Експерти очакват титанична катастрофа за пенсионери, спестители и работници, но според управителя на Банк ъф Ингланд това е цената да се спаси икономиката от рецесия. Тези новосъздадени електронно пари ще се използват за закупуване на държавни ценни книжа от банките. Теоретично банките пък ще използват получените пари, за да дават заеми на фирми или отделни хора.

Националната асоциация на пенсионните фондове на Острова предположи, че ще последва негативен ефект върху пенсионните фондове. На работодателите ще излиза по-скъпо да осигурят пенсиите. Натискът върху тях е във време, когато те и без друго страдат от влошената икономическа ситуация. Новопенсиониралите се хора ще получават по-ниски пенсии и ще са по-бедни в сравнение с досегашните пенсионери. Лихвеният процент на Банк ъф Ингланд остана исторически най-нисък - 0,5 на сто, което е лоша новина за спестителите. В деня на обявяването на новата финансова инжекция от страна на централната банка имаше протести пред нея. Протестиращите разбиха огромна касичка, символизираща положението на пенсионерите и нарастващите разходи за живот. 
Рецесията на Острова се задълбочава - фалират както малки магазинчета, така и големи вериги. Паралелно с това значително намаляват продажбите за последното тримесечие на огромни вериги като "Теско". Рейтингите на няколко британски банки паднаха. В същото време безработицата се увеличава. Сред безработните само младежите са 1 милион души. 
Правителството на консерваторите се бори с рецесията по линия на намаляване на големия бюджетен дефицит, като повиши ДДС и предложи съкращения. Лейбъристите го критикуваха основателно, че не следва стратегия за растеж. На последната си партийна конференция консерваторите опитаха да се коригират, да показват, че за тях е важно да има растеж. Какъв растеж обаче, при положение, че Еврозоната е в дълбока криза. Хубавото за британците е, че не са членове на Европейския валутен съюз и са си запазили паунда. Но все пак икономиките на страните-членки на ЕС са свързани и се влияят взаимно. Четиридесет на сто от износа на Великобритания е за Еврозоната, а 80% въобще за ЕС. Проблемите на еврозоната обаче засилиха гласовете на евроскептиците, които искат страната да напусне Европейския съюз. Премиерът Дейвид Камерън се възпротиви, като каза, че 

ЕС трябва да се реформира,
а не да се излиза от него 

Рейтингът на Италия бе понижен. Гърция чака решение за съдбата си. Словакия като членка на еврозоната, а в същото време бедна държава, отказа да гласува помощ за закъсали държави.
Някои европейски банки като Дексия драстично затънаха заради гръцки държавни ценни книжа. Тази банка я спасяват за втори път, след като Франция и Белгия наляха пари за спасението й по време на кредитния крънч. Правителствата на Запада спасиха банките със средства от държавните бюджети, а на бизнеса никой не подаде ръка. Банките си искат вноските по заемите и съвсем не смятат да опрощават дългове на длъжници. Излиза, че фирмите могат да фалират, а банките - не могат.
В България в края на ХХ век затворихме под натиска на МВФ 16 банки, без да кажем гък. Защо МВФ не подложи на критика тази западна държавна намеса за спасяване на губещи банки по време на крънча, пък и сега? Това вечно наливане на пари в пропадащи банки, вместо те да бъдат оставени на свободния пазар, където да срещнат съдбата си, едва ли е правилен отговор на кризата. Българските банки ги изтормозиха да спазват всякакви Базелски стандарти, а на Запад те като че ли не важат. Точно западни банки се оказаха с камара лоши кредити. Излиза, че и на това поле бяха проявени двойни стандарти. А инвестиционните банки, които бяха фалирали при крънча и ги спасиха държавите им, след това продължиха да си раздават огромни финансови бонуси. Страната ни години наред получаваше съвети "отвисоко". Бяха ни проглушили ушите с Келтския икономически тигър - Ирландия, която всички знаем как беше спасена от фалит. Да не говорим за височайшия "акъл" от гръцки банкери и предприемачи.
Цялото първо десетилетие на прехода у нас бе под знака на МВФ. Мисионерите идваха и дърпаха уши на финансови министри и премиери, караха се за липсата на финансова дисциплина, не даваха да се вдигат заплати и пенсии, въведоха ни валутен борд. Защо МВФ не се е държал по подобен начин с Гърция? Защо всички са вярвали на цифрите, които кабинетът им представя, и на никого не са правили впечатление? Защо Фондът не е проявил същата твърдост в искането за финансова и фискална дисциплина към другите западни страни? Много въпроси, на които тепърва ще се търси отговор.
Според бившия премиер на Великобритания Джон Мейджър трябва да се налеят пари в закъсалите западни банки заради гръцкия дългов проблем. Но той предлага да се създаде нова финансова институция, европейска банка, различна от ЕЦБ, която да изкупи гръцките държавни бонове и така да подпомогне европейската икономика. Бившият премиер е бил един от авторите на изискванията в договора от Маастрихт, включително на това за дефицит не по-голям от 3 процента. Затова и Мейджър с право се ядосва, че през 1999 г. никой не е скастрил Германия и Франция за нарушението на това правило. Така западният свят допусна двоен стандарт - маастрихтските критерии да се спазват стриктно като изискване за новоприети членове, а за най-силните в Еврозоната те не важат.
Икономическата световна каша е пълна, МВФ се опитва да регулира спасителните политически акции, но без особен успех. Чуха се и мнения, че Фондът също е фалирал.

Старите бизнес гурута
са изчезнали някъде

Напоследък само Джефри Сакс си подава носа, за да каже с присъщата си усмивка, че икономиката на Америка е зле, сякаш и без него не го знаем.
Новата управяваща директорка на МВФ Кристин Лагард предупреди, че пазарното търсене ще изчезне, ако Съединените щати и Европа не върнат икономиките си обратно на релсите. Рискуваме да изгубим битката за растеж, заяви наскоро мадам Лагард. Тъмните облаци над Европа по отношение на търсенето се засилвали и можело да се стигне на колапс на търсенето. Колективни действия можели обаче да отстранят облаците. Тя призова 187-те нации, членки на МВФ, да имат като приоритет икономическия растеж и създаването на работни места. Рисковете за икономиката произтичали от слабия растеж, слабите баланси на държавите, банките и домакинствата.
Лагард припомни, че международната общност действаше заедно срещу кризата през 2008 г. И призова това да се случи отново. Проблемите са икономически, но решенията са политически, заключи тя. Фондът призова САЩ, най-голямата икономика в света, да намали фискалния си дефицит, да си намали високата безработица и да помогне да се намали натискът над свръхзадлъжнелите домакинства. Европа пък, с дълговата криза в еврозоната, трябва спешно да се справи с двата проблема - дълга на държавите и банковата задлъжнялост, поиска Лагард. Дамата призна, че има деликатен баланс между коригирането на големите фискални дефицити в Европа, САЩ и Япония, докато в същото време тези икономики се опитват да тръгнат към растеж. Трудна работа ще да е това, хем приоритет да е растежът, хем намаляване на дефицита. Ролята на МВФ била в осигуряването на анализи и заеми за страните-членки като улеснения за глобален икономически диалог. Засега обаче само кризата е глобална, но не и диалогът, а МВФ досега не е блеснал с прогнози за тези рецесии и още по-малко с решения за отстраняването им. 
Британският икономист Стив Кийн, автор на книгата "Развенчаната икономика", изрази на глас едно шепнато под сурдинка обществено мнение, че банкерите трябва да са зад решетките. Лесно е всички да се обединят срещу тяхната алчност. Лесно е, защото самите те наистина прекалиха. По време на кредитния крънч държавите наливаха пари на данъкоплатците, за да спасят банковите институции от фалити, и какво се получи, те продължиха нагло да си раздават огромни заплати и бонуси. Сега дойде втора вълна на спасяване на банки, този път обаче - и на държави.
 
Тотален крах на идеята
за ненамеса на държавата

на свободния пазар. Яростта срещу банкерите обаче ще спре ли кризата, ще оправи ли световната икономика? Тези дни протестите на хората са по площадите в цял свят. "Окупирай Уолстрийт" в Ню Йорк се пренесе във Вашингтон, Бостън и още десетина градове. Опълчването срещу банкерите преди време беше наивистки подкрепяно с акции от футболиста Ерик Кантона. Сега финансовият свят получи плесник от протестиращите на Уолстрийт. Протестиращите са непримирими, че с техните пари банкерите укрепиха банките, но продължават да се държат по стария начин, безмилостно към малкия човек, към малкия бизнес. Данъкоплатците се дразнят, че може да се зачеркват дългове на държави, на банки, но на обикновения задлъжнял човек никой нищо не опрощава. Според тях системата се саморазрушава. Проблемът не бил в корупцията или алчността, а в системата, прозрели лидерите им. Те се обявяват против капитализма, но не и срещу демокрацията. Бракът между капитализма и демокрацията приключи, твърдят протестиращите. Те не били комунисти, но ги било грижа за общите блага. Нямат ясна визия обаче какво би заменило капитализма.
Докато по времето на Маркс капитализмът е бил индустриален и хората са изпитвали злост срещу фабрикантите, то сега е финансов, затова и банковият капитал попадна на мушката на хората. В много западни медии започна да се говори за сетен път за криза на капитализма и дори за неговия край. Кризите обаче са циклични, няма ново виждане дали това е краят му и какво ще го замести. След краха на комунистическата теория и практиката на социалистическите режими, в световен мащаб освен ярост срещу банкери и финансисти не се вижда нито нова теория, нито нови световни водачи. През шейсетте години сред западните философи беше модна теорията за конвергенцията на капитализъм и социализъм. Кой знае, може пък там да е скрито разковничето.