Британски иманяри откриха съкровище за 10 млн. паунда
Келтите заровили монетите, бягайки от легионите на Цезар
/ брой: 207
Британските медии тези дни се надпреварват да пишат за невероятното съкровище, открито от двама иманяри ентусиасти на остров Джърси. По-възрастният, Редж Мийд, на 70 г., търси това съкровище от 30 години. Нито за ден не е помислил, че дочутият слух от местна жена може да не е верен. Редж Мийд и Ричард Майлс, митнически служител на около 40 г., продължават търсенето си в един и същ район на остров Джърси и най-накрая, както клиширано се казва, "усилията им се увенчават с успех".
Удрят на... злато, по-точно на сребро. Те откриват най-голямото монетно съкровище на келтски монети, намирано някога. Те са сребърни с изключение на една-единствена златна монета. Всяка една от тези между 30 000 и 50 000 монети струва около 100-200 паунда, а цялото съкровище се оценява от експерти между 3 и 10 млн. лири.
Находката е може би най-голямото съкровище на келтски монети, открити някога в Западна Европа
Келтите явно са заровили тези монети, опитвайки да се защитят от набезите на Юлий Цезар. Преди 2000 г. островът от Ламанша е бил мястото, където келтските племена от северна Франция са потърсили спасение от нашествието на римските армии. Тъй като легионите на Цезар са минавали наблизо, смята се, че келтското племе, което заровило съкровището, е Coriosolitae. Корисолитите се надявали, че ще го разкопаят отново, след като премине опасността. Монетите според археолозите идват от място в северна Франция близо до Сен Мало.
Преди вдигане на съкровището от земята, страничен изглед, показващ колко голям е пакета с монетите
Съкровището от късната Желязна епоха тежи около три четвърти тон. Монетите са статери и четвърт статери и всяка тежи колкото съвременна монета от 50 пи. Смята се, че съкровището е от първи век пр. Хр. Намерено е заровено на 3 фута дълбочина под плета на поле на фермер в Джърси. Редж Мийд чул преди 30 години от жена, че баща й, местен фермер, намерил няколко сребърни монети около корените на отсечено дърво. Тя обаче посочва района много приблизително. Освен това собственикът на земята разрешава на двамата иманяри да търсят "имането" съвсем кратко време всяка година след прибирането на реколтата. Те работят по 15 часа на ден, търсейки монетите, за да оползотворят максимално краткия разрешен период на търсене.
Монетите в глината остават недокоснати близо 21 века. След серия от сериозни неуспешни "разкопки", през февруари тази година те откриват 120 от монетите. Първо обаче се натъкват на 60 сребърни и 1 златна. На 25 юни, акцията по изваждането на монетите приключи и пресата бе поканена да "отрази събитието".
Откривателят Редж Мийд живее с жена си Рут в Св. Клемент на остров Джърси. "Ричард намери първата монета. Беше страхотно, когато той си вдигна ръката над главата, казвайки "намерих една", разказва Мийд. Двойката иманяри е ползвала мощен метален детектор, известен като deepseeker. Машината долови наистина силен сигнал, затова и веднага се свързахме с професионални археолози, каза г-н Мийд. Археолозите започнали да копаят, следвайки професионалните стандарти, а иманярите не можели да повярват колко монети има там.
"От 1959 г. търся подобни неща и никога не съм намирал нещо от такъв мащаб. Търсим от 30 години в този район", заяви Редж. След четири дни внимателно копаене съкровището е извадено с кран. Сега монетите ще бъдат предмет не само на археологическо, но и на законово проучване с цел да се изяснят правата на собственост.
Редж Мийд смята да отправи запитване до властите в Джърси за изясняване на проблема със собствеността. Обикновено сумата, която се полага на иманярите, се дели наполовина със собственика на земята. По закон съкровището принадлежи на кралицата. Адвокатът Ричард Фол, специализирал в правото при намиране на съкровища, заяви: "В Англия има добра практика откривателите да бъдат награждавани, когато съобщават за откритието си". Според откривателя Мийд на остров Джърси са в сила два закона - английският и старофренският. Двамата аматьори с металотърсачи и собственикът на земята се били споразумели помежду си, че имат права над съкровището.
Археолозите ще работят по пресяване на почвата и проучване на глината, в която са монетите. На въпроса ще продължи ли да копае, Редж заяви, че е постигнал своя дял и се надява в края на деня на едно коняче и кока кола.
Той добави, че е абсолютно онемял в момента. Според него да намериш едно монетно съкровище, е рядкост в живота, а да намериш две, е нечувано. Мястото на находката се държи в тайна. Нийл Марер от Jersey Heritage Museum, който помага да се извадят монетите професионално, заяви: "Това е най-голямото находище на келтски монети, намирани някога, което е невероятно вълнуващо." Предишният рекорд бе през 1935 г. в La Marquanderie на остров Джърси, когато са открити над 11 000 монети. Това е първото находище на монети на остров Джърси от 60 г. насам.
Сребърните монети са от едната страна с глава на мъж - вероятно бог Аполон, а от другата - изображение на кон. Те са корозирали, тъй като среброто е с медни примеси. Монетите ще бъдат внимателно почистени. Д-р Филип де Джързи, бивш експерт по келтски монети в университета в Оксфорд, заяви: "Откритието е от голямо значение. То ще добави огромно количество от нова информация не само за самите монети, колкото за хората, които са ги ползвали".
Според д-р Де Джързи на археолозите ще бъдат нужни месеци да уточнят точната стойност на откритието. Според него много специалисти с нумизматични интереси прекарват живота си в библиотеки, пишещи за монети и гледайки техни снимки. Мнозина нямат възможност да ги открият в полето и да ги изкопаят, това се случва веднъж в живота", коментира археологът.
Вероятно след време съкровището ще бъде изложено в Музея в Джърси.
Келтите
Първи век преди Хр. е смутно време. Войските на Юлий Цезар нахлуват в северна Галия, където е племето на кориосолитите - Coriosolitae, заровило съкровището на остров Джърси за по-голяма сигурност, че римляните няма да го открият. През 51 г. пр. Хр. Галия пада под римска власт. Северна Галия, известна като Armorica, обхваща Нормандия и Бретан, и е имала близки връзки с южна Британия. Цезар е отбелязал, че войски от Британия се сражават с племена от Галия срещу неговите легиони. Къщите на келтите били кръгли, със сламени покриви. Хранили са се с каша, бира и ръжен или ечемичен хляб. Пили са от съдове, направени от рогове. Имиджът на келтите като дългокоси, а мъжете освен с коса, и с мустаци и бради, е от исторически римски извори. Келтите са били езичници, вярвали са в различни богове и са практикували полигамия. Християнството идва в северна Европа през VI в. сл. Хр. Основните им религиозни празници са Beltane - на 1 май, началото на топлия сезон, Lugnasad - на 1 август, когато празнуват узряването на реколтата. На 1 февруари празнуват Imbolc, а на 1 ноември Samhain фест, когато духовете преминават през световете. Смята се, че този празник носи по-късната традиция на Хелоуин.
Дни след откритието в Джързи още едно монетно съкровище бе обявено в Англия
На 2 юли още едно монетно съкровище бе декларирано във Великобритания, но този път в областта Шропшир. То обаче е доста по-късен период от Средновековието, от времето на Гражданската война тук. 138-те монети са на повече от 350 години. Намерени са миналата година в Битърли от металния детекторист Хауърд Мърфи. Собствеността им е на британската корона и музеите имат право да ги откупват. Сега монетите ще бъдат оценени от Британския музей. Шропшърският съвет се надява общината да придобие съкровището и да го изложи на нейна територия. Очаква се откривателят им Хауърд Мърфи да получи процент от стойността, която без съмнение ще е хиляди лири. Хауърд разбрал колко важно откритие го очаква, когато видял монетите в керамичен съд на по-малко от 12 инча от повърхността.
Собственикът е бързал да скрие съкровището. Мястото на находката е проучено от екип археолози от Британския музей. Според тях монетите са били сложени в кожена кесия, която била поставена в глазиран керамичен съд за пиене. Това са 137 сребърни и 1 златна монета. Заровени са след 1644 г., най-вероятно по време на Гражданската война на роялистите и парламентаристите на Оливър Кромуел.