Авантюризмът в икономическата политика става обществено опасен

Приспаното обществено мнение е удобно за управляващите. Но същевременно такава ситуация е изключително опасна. Заради внезапността на пробуждането. Същото се отнася и за отклоняването на вниманието от основополагащите социални въпроси. Скандалът със сересетата, влизането и невлизането ни в Шенген и в еврозоната, до време ще ангажират масмедиите и ще пребивават съответно в центъра на публичния интерес. Докато бъде осъзнато, че междувременно, почти тихомълком,  някакси "на втори план", са се случвали значително по-важни неща - с далеко отиващи последствия за обществените отношения у нас, за държавността и икономиката, за съществуването ни като нация.

Воден от неолибералната аксиома

"по-малко преразпределение - по-голям растеж", за която впрочем статистически липсват достатъчно убедителни доказателства, "главният макроикономист на държавата", министър Симеон Дянков, заложи за 2011 г. с 8-9 пункта по-малко преразпределение от обичайното през последните години на база бюджетни приходи (33% от БВП, вместо 41-42%) и 2-3 пункта по-малко преразпределение на база бюджетни разходи (36% от БВП, вместо 38-39%). В това му действие пролича също неговата неувереност в собствената му макроикономическа прогноза за нарастване на БВП от 3,6% през настоящата година. Повечето сериозни макроикономисти разчитат на растеж от кръгло 2%.
Показаният макрофинансов правителствен подход предопределя тази година да се превърне в година на

пълзяща ерозия на социалните структури

и на целия обществен модел в България. За това свидетелства най-ярко запазването на силно орязаните още през 2010 г. държавни субсидии за образование (с 20-25%), наука и култура, както и замразяването на пенсиите.
В бюджета за 2011 г. е заложен твърде нисък процент на инфлация - 3,7%, по-реалистичното число би било 4,5-5%. Това обстоятелство, заедно с ултраконсервативния подход при планирането на бюджетните приходи и разходи, с голяма вероятност ще доведе към края на годината до появата на бюджетни излишъци. Такива обаче естествено не са предвидени в разходната част, което предполага тяхното нерационално спрямо насърчаването на стопанския прогрес харчене или в съответствие с демонстрираните неведнъж схоластични разбирания на министър Дянков, тяхното спестяване - сиреч нелогично при криза изземване на финансов ресурс от икономиката.
Декларираният от премиера през 2010 г. възглед, при който част от средствата за поддържане на социалните структури следва да се заделя за национално кофинансиране на изграждането на пътните магистрали, е коренно погрешен. Ограничването на финансирането на социалната сфера необосновано лимитира инвестициите в бъдещето и настоящето на човешкия капитал у нас, което, макар и не директно забележимо и непосредствено, но влияе отрицателно върху темповете на развитие, включително в частност и върху привличането на чужди инвестиции. Нееднократно бе препоръчвано кофинансирането на инфраструктурни проекти да се извършва чрез заемни средства. А като първостепен източник за тях бе посочвана Европейската инвестиционна банка, правителствените контакти с която стартираха с голямо закъснение в началото на 2011 г.
Строежът на пътни магистрали е едно от малкото смислени усилия на сегашното правителство и затова заслужава адмирации. Разбира се, подобна едностранна фиксация иманентно притежава и своите отрицателни страни, защото се пренебрегва решаването на изострените дългогодишни национални проблеми, свързани с изграждането на заводи за преработване и депа за боклук, на водопроводни и канализационни системи, на поддържането в прилично състояние на останалата пътна мрежа и пр. Неяснота цари и за

бъдещето на енергетиката

в частност при изграждането на АЕЦ "Белене". Придвижването в посока свързване на българската газо- и нефтопреносна мрежа с европейската се намира в зачатъчен стадий, транзитните газопроводи "Набуко" и "Южен поток" откровено буксуват. Концентрирането в София единствено в строителството на втория радиус на метрото имплицитно пренебрегва възможностите за частично паралелно изграждане на трети радиус (поне от Княжево до центъра), както и на градска железница над коритата на Перловска и Владайска река, идейните разработки за която датират от десетилетия.
През януари на 2011 г. министър Дянков публично заяви подкрепата си за две "реформаторски" идеи - тази за въвеждането на т.нар. фискален борд и за законодателното регламентиране на приемането на размера на преките подоходни данъци за физическите лица посредством референдум.
Първата от тези идеи не е нова, тя от отдавна е в обращение сред неолибералните среди и по съответните масмедии. Конституционна регламентация на 1% бюджетен дефицит у нас би била откровено вредна, лишаваща икономиката и обществото от един твърде полезен, особено през кризи, регулативен инструмент. Вече видяхме как у нас, независимо от предварително заявените правителствени намерения, бюджетният дефицит през 2010 г. стигна 3,9% спрямо БВП, а през настоящата година вече под натиска на обективните обстоятелства даже е планиран такъв от 2,6%. Уверихме се още, че здравословната реакция при криза на развитите страни бе

покачване на бюджетните дефицити

които в еврозоната, въпреки маастрихтския критерий, стигнаха 7-8-9%. Вярно, имаше и отделни опасни увлечения от 12-13% (Гърция, Ирландия), но погледнато от друга страна, те се явяваха обществено спасителни, макар и за всички да бе ясно, че носят застрашителни системни финансови рискове и изпитания в дългосрочен аспект.
Следователно въвеждането на "фискален борд" у нас е поредната много контрапродуктивна за обществото и икономиката ни идея, която правителството на ГЕРБ може да се опита законодателно да прокара в недалечно бъдеще. Тя често и напълно умишлено публично се бърка с регламентацията на "широко балансирания бюджет", съществуваща в някои развити страни. Но едно е в съответствие със социалните и икономически потребности един държавен бюджет за някакъв период да бъде с голям дефицит, който впоследствие да бъде компенсиран години наред с реализиране на излишъци. А съвсем различно е да бъде определен лимит от 1% от БВП за превишение на държавните разходи над приходите годишно, което би лишило и обществото, и държавата от много потребната при стопански стресове фискално бюджетна гъвкавост и маневреност.
Втората идея - за референдуми по размера на личните подоходни данъци след 2013 г. е

"смокинов лист" за прикритие

на желанието на управляващите да бъде установен възможно за най-дълго проолигархичният плосък данък. Определянето на размера на данъците, подборът на правителствения регулативен инструментариум, определянето на макроикономическата и фискалната рамка са строго експертна дейност, подлежаща на обсъждане и контрол чрез средствата и формите на представителната демокрация. Да подлагаш подоходните данъци за физическите лица на референдум, е авантюристична и популистка идея.
Публикуването на горните възражения в статия на автора в ДУМА от 3 февруари т.г. впоследствие явно доведе до известно модифициране на "новаторските" идеи на министър Дянков. Най-актуалното, с което той публично се изяви на 8 февруари, бе, че възнамерява да предложи законодателна регламентация, при която преките данъци се определят с квалифицирано мнозинство от парламента, а максималният размер на бюджетния дефицит и процентът на презпределението трябвало да се впишат в конституцията.
По този начин най-напред експлицитно бе доказано намерението на ГЕРБ да увековечи, доколкото това е възможно, социално неприемливия плосък данък, както и

сегашното незадоволително преразпределение

погубващо социалните структури и самия исторически формиран традиционен неанглосаксонски обществен и социален модел у нас. Възраженията относно твърдото ограничаване на годишна горна граница на бюджетния дефицит си остават същите. България и българското общество биха се самонаказали без фискално бюджетна гъвкавост, особено потребна в кризисни условия.
В контекста е необходимо задължително да се подчертае обаче, че официално обявените схващания издават неприкрита маниакалност и

болна непоколебима увереност

у управляващите в лицето на въпросния вицепремиер, в твърде оспоримия факт, че притежават крайни и всевалидни познания и адекватни способности за провеждане на икономическа политика. Никой освен днешното правителство, в частност министър Дянков, като че ли не осъзнава потребността от благоразумие при управлението на държавните финанси и затова никой по-добре не би могъл да ги ръководи. Такова поведение непреднамерено ни препраща към твърде неприятни спомени и асоциации с преживяното през тоталитарните времена. Последствията от подобни идеологии и начин на мислене също са ни до болка познати.
Икономическата политика на ГЕРБ продължава да е твърдо и даже вулгарно есенциално привързана към неолибералните

догми от вчерашния ден

Тя превръща нашата страна и стопанството й в опитен полигон за необмислени, взривоопасни социални експерименти. Правителството неведнъж за изминалия отрязък от мандата си показа силна податливост към непремерени със здравия разум, екстремни, неадекватни, колидиращи с действителността идеи. Корекциите обичайно идват постфактум, след достатъчно лутания и със закъснение, чиито силни негативи са за сметка на ностоящето и бъдещето на обществото и икономиката.
Следващият виц трудно ще бъде разбран от поколението на прехода, но за моето няма нужда да бъде обясняван. Край Созопол намерили нова глава от библията, в която пишело, че краят на света може да настъпи и в една отделно взета страна.