Залезът на ГЕРБ

Привилегията и потисничеството са пъпно свързани. Демокрацията по принцип е тип управление, насочено срещу и същностно изключващо привилегиите. Затова тяхното създаване и отстояване дългосрочно може да се случи само чрез отричане, демонтаж и обезсилване на демократичните институции, чрез упражняване на гнет и насилие.
Привилегиите на властта видимо започнаха да се услаждат на гербаджиите. Как иначе всякакви калинки, откровени безличия и ярки примитиви биха могли да започнат да пишат нещо като значими в очите на другите автобиографии? Да се изживяват като авторитети и примадони в публичното пространство? Да законодателстват, да се разпореждат с публични и частни финансови потоци, медийно да изказват "меродавни мнения", да забъркват управленски каши?
Хора, едва скалъпващи две свързани изречения, се пъчат в парламента да обясняват нещата с апломб. Такива, появили се от интелектуалното никъде, с първично излъчване, с неадекватно и съмнително по качество образование и абсолютно недоказани способности, се представят за визионери и дилетантски чертаят националното бъдеще от влиятелни позиции в правителство и президентство.

Тежката артилерия

на ГЕРБ съществува само във фантазиите на премиера, съставът като цяло е от "слаби ракии". Трудно може да се очаква, че смесицата от дълголетно практикуван слугинаж и грубова милиционерска посредственост би могла да даде потребните за националния ни напредък грамотни ръководни импулси. Бай-Ганьовските похвати импонират единствено на себеподобните. Хашлашкият речник и поведение имат строго целеви и така твърде ограничен ефективен обхват на употреба. Трансферирането им във вътрешната и във външната политика е крайно неподходящо и заредено с поредица рискове.
Повторението на едно и също и разтягането му във времето има предели. Като продължителност, но и като въздейственост на демагогията, сиреч като вяра в обещанията за светло бъдеще, както и като публична поносимост и търпимост спрямо всякакви гафове и издънки, спрямо несъответствия между обещано и резултати, между форма и съдържание.
Не твърдя, че лимитът за ГЕРБ е изчерпан до дъно. Втори техен мандат е напълно възможен. Но само при по-нататъшно "затягане на гайките" в обществения живот и при нарастващ градус на социално напрежение, недоволство и съпротива. Определено ще се задейства механизмът на взаимна индукция между двата визирани процеса. Надвисналата опасност от засилване на авторитарните характеристики на режима не бива да се подценява. Хора, които осъзнато са хванали "единствения си житейски шанс", са по дефиниция небезопасни.
Разминаванията между обществено мнение и правителства са обичайни по света, възникващите помежду им триения в повечето случаи са ползотворни - дотолкова, доколкото компромисът по-често носи чертите на мъдростта за разлика от крайните и непримирими позиции. Българската драма е драма на първосигналната елементарност, на характерността "липса на далновидност", на отсъствието на потенциал за сериозно мислене и анализ, на липсата на способности за изработване и реализиране на състоятелни концепции - както в управлението, така и в партията на властта. Спасяването на футболни и баскетболни клубове е задача не за министър-председател, а за бащица. А и за какво "качество на спасяването" става въпрос? След като видях водещата физиономия сред заелите се "да помагат" на ЦСКА, спонтанно ми идва да се откажа от шест десетилетия цесекарство.
Именно като такива, каквито са, с доказалите се базисни и външни дадености,

управляващите са непредвидими

в действията си, особено в светлината на предсказуемия отсега нормален период на постепенен залез на популярността на политическата им марка. Появилите се и развили се тенденции към командно подконтролно, рекетьорско обхващане и подчиняване на бизнеса, съдебната система, медиите, както и ред сфери от духовния живот, не могат да не тревожат. В името на коректността трябва да подчертая, че горната поредица мисли е в съзвучие с изявленията напоследък на сериозни и добросъвестни социолози и политолози, и най-вече с тези на доц. Цветозар Томов. Загрижеността за непосредственото и по-далечното политическо, социално и икономическо бъдеще на България видимо в нарастваща степен обхваща интелектуалните среди. Което е положителен щрих на преобладаващия отрицателен фон.
При лидерските партии основният въпрос все пак е този за решенията, които взема лидерът. Досега, трябва да се признае, че Бойко Борисов ловко и уместно умееше популистки да "включва на заден ход" при прояви на относително широк публичен протест и несъгласие. Да си припомним само проблема с шистовия газ, промените в закона за горите. Може с голяма достоверност да се прогнозира, че до изборите догодина премиерът, правителството и ГЕРБ ще се въздържат от прекалено резки политически движения. Но и всичко апробирано "покрай закона" при спечелените президентски избори няма да се забрави, а ще бъде повторено по необходимост във влошен вариант за оставащото време. Може да се предвиди, че управлението на ГЕРБ, тясно с предизборни цели, въпреки иманентната си асоциалност, в оставащото време ще предприеме опити да изсимулира социалност. Като такива примерно могат да се изтълкуват изявленията на вицепремиера Дянков за намерения за повишаване на заплати и пенсии, за необходимост от борба със спекулата с жизненоважни стоки за ежедневна употреба, публичната шумотевица около цените на лекарствата и пр.
Големият изпит по демокрация не само за управляващите, не само за Бойко Борисов, но и за цялата ни страна, за всички партии, за цялото общество се е очертал като неизбежност на хоризонта. Упадъкът на ГЕРБ поне засега не означава автоматично възход на левицата.
С какво може да бъде запълнен средно и дългосрочно възникващият и усетно разширяващ мащаба си в България политически вакуум? С поредния "дясноцентристки" шарлатан, или с импотентна еклектична коалиция според баснята за орела, рака и щуката? "Когато ни дойде до главата, тогава ще му мислим" доказано не е подходящо решение за тукашните условия. Също както и прозрачно-мътният конспиративен сценарий от сорта на лансирането на отупан от прахта или създаден от нищото нов месия. Всичко, без особен напредък за нацията, бе вече разигравано на политическата сцена през изминалите две десетилетия.
Може да прозвучи традиционалистки и дори наивно, но въпросът опира до основни ценности. Само последователното лансиране и широкото обществено акцентиране на такива състоятелни европейски ценностни системи, каквито утвърдено са социалдемократическата и християндемократическата, може да изведе нашата страна и общество извън настоящите цикли на популистки люлеения, необосновани с нищо привилегии за властимащите и историческата поредица от безизходици. С това трябва да се заемем извън обичайните дребни и едри интриги и мотивираното от лични амбиции доминантно текущо дребнотемие. Въпреки че за постигането на успехи явно ще е потребно житейското време на повече от едно поколение.