За новия сезон, за новата черга и за изкуството

•  Националните театри не са заведения, в които се печелят пари, или дето се заглавиква публиката с безцелни и безсмислени удоволствия. Това са културни учреждения, за които се само харчи, като за университета, библиотеките и училищата. Държави, които знаят какво правят, знаят и защо поддържат театъра - Пенчо Славейков
•   Изкуството, изкуството! Ако не беше то, истината щеше да ни убие - Фридрих Ницше
•   И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо - Константин Иречек

Както повелява традицията, сезон 2014-2015 започна на 1 септември, макар че много театри доста преди това започнаха да продават билети за очакваните нови спектакли и за успешните реализации от предишни години. В повечето случаи билетите се продават, и то добре. Оказва се обаче, че именно този, иначе повече от отраден факт ,"копае" коварна яма за бъдещата работа на трупите. Това, че културата у нас е болезнено недофинансирана се повтаря от години. Това, че тъй наречената "театрална реформа" обвърза държавната субсидия към театрите с броя на продадените билети, изглежда логично. Съвсем наскоро се появи информация от статистиката, че през миналата година продадените билети за театрални постановки са 1.6 милиона. Но това е добре само на пръв поглед, а на втори - се оказва, че изобщо не работи. Защото колкото повече са продадените билети, толкова по-голяма трябва да е субсидията. А както отдавна е известно, у нас бюджетът за култура започва с нула. (Информация за размишление: вижте цитата от Пенчо Славейков.)
Въпреки всичко обаче, отчаяно смелите театрални трупи, може би водени от вътрешния подтик, че актьор е не този, който играе, а този, който не може да не играе, не само започват отново да работят, но и подготвят нови постановки и замислят още по-нови постановки, които очевидно ще трябва да бъдат поместени в новата, доста по-тясна черга. Дали това е възможно и какъв ще е обликът на театрален сезон 2014-2015, времето ще покаже. Но отсега може да се предвиди, че скъсяването на финансовата черга неизбежно ще се отрази на ширината, дълбочината и обхвата на творческите търсения и открития, на пресъздаването на "живота на човешкия дух" на сцената. (Информация за размишление: вижте цитата от Фридрих Ницше.) 
И все пак, и отново въпреки всичко, предстоят много и интересни премиери. Първата е постановката на Явор Гърдев "Жана" по пиесата на младата руска авторка Ярослава Пулинович на камерната сцена на Народния театър, в която по ирония на съдбата, или пък може би съвсем в логиката на съвремието, главната героиня Жана, в изпълнение на Светлана Янчева, изрича горчиво-верния афоризъм: "Вече в никакви отношения не вярвам, освен в стоково-паричните." Но както винаги, хубавите пиеси се занимават със съдържателни и вълнуващи неща, едно от които е любовта или нейната липса. Липса, която не може да бъде заместена с нищо. А това вече е сюжет за съвременна драма, в който ще бъдат замесени още Владимир Пенев, Гергана Кофарджиева, Елена Телбис, Мартин Димитров, Биляна Петринска, София Бобчева, Зафир Раджаб, Йосиф Шамли, Благовест Благоев.
В Малък градски театър "Зад канала" вече са готови с новата версия на прочутата пиеса на Иван Радоев "Човекоядката", която преди близо 40 години има легендарните 400 представления в театър "София" в постановката на Младен Киселов. Историята за високопоставения другар, сега вече господин, Тупузов и старците в един забравен от бога старчески дом, а още по-точно за готовността да жертваме свободата си, придобива нов живот и нов смисъл в постановката на Бина Харалампиева и интерпретацията на Христо Мутафчиев, екзотичната Прея Осасей, Филип Аврамов, Илка Зафирова, Ирини Жамбонас и др.
В театър "София" предстои премиерата на постановката на Иван Добчев по една от емблематичните пиеси на съвременния френски театър - "Антигона" от Жан Ануй, разбунила бунтовния дух в окупирания от нацистите Париж през 1944 г. Сега ролята на малката Антигона, която отказва да се подчини на правилата, има смелостта да се изправи срещу силата на силните и да постави етичния закон над всички други закони, е поверена на съвсем младата Каталин Старейшинска. Нейни партньори са Дария Симеонова, Невена Калудова, Силвия Петкова, Асен Мутафчиев, Ириней Константинов, Росен Белов и др.
В театър "Българска армия" режисьорът Красимир Спасов вече работи с Радина Кърджилова, Веселин Анчев, Иван Радоев, Стефка Янорова, Йоана Буковска и Явор Бахаров над постановката на "В полите на Витоша", с която ще отбележи 100 години от смъртта на Пейо Яворов. И със сигурност ще внесе нов смисъл в думите на единствената чужденка в тази трагичната история - французойката Амели, която казва: "Не, че другаде не стават страшни работи; напротив, биват и много по-страшни! Но там няма - както тук - онова, което изтръгва от нас пред една трагедия не сълзи на човешко състрадание, а вик на ужас... Дори и когато убиват, там хората убиват сякаш с игла от злато, а не с дърварска секира, както тук - в полите на Витоша." А сетне предстои постановката на Николай Ламбрев-Михайловски "Лес" от А. Островски и амбициозният проект на режисьора Асен Шопов "Време разделно".
Много са и очакваните новости във всичките 26 театъра в страната. Както се вижда, въпреки апокалиптичните сценарии и предсказания, театрите няма да затворят врати. (Информация за размишление: вижте цитата от Константин Иречек).

Владимир Пенев и Светлана Янчева в постановката на Явор Гърдев "Жана" в Народния театър

Сцена от постановката на Иван Добчев "Антигона" в театър"София"