Всичко има, човещина няма

Това е пиеса за хуманността и доброто, в която се пита има ли добро и добри хора на тази земя, което ще рече, че търсенето на Одисей на Златното руно и пътуването му за Итака е по-скоро метафора за търсенето на доброто и човещината, смята режисьорът Владлен Александров, който точно двайсет години след премиерата на пиесата на пазарджишка сцена, сега решава да се впусне из драматургичните лабиринти на Константин Илиев. Основната идея на неговото представление е за дългото пътуване към дома, за драматичното търсене на стойностни идеи и стойностни хора, за трудното, а понякога и невъзможно завръщане към истината, доброто и вярата. Неслучайно в забравеното от Бога и хората българско село, в което старците кой знае защо се самоубиват или тайнствено умират, а младите, без дори да го осъзнават, страдат от огромна, от същностна и трагична липса на морал, на ценности, на устои, на перспектива, на идеи, на корени, с такава жестока сила прозвучават тихо промълвените дума на главния герой бай Ноно: "Всичко има, човещина няма."
Да, наистина в този свят, където всеки като че ли иска да устои на изкушенията на властта, на това да открадне, да излъже, да прелюбодейства, за да може да достигне мечтаната Итака на по-добрия и справедливо уреден живот, но така и не успява да го направи, има всичко, но човещина няма. Защото всички герои в този спектакъл, изграден като паралелно съществуващи и огледално деформирани светове: реалния свят на една привидно криминална история с много комични елементи и неочаквани обрати около търсенето на причината за загадъчната смърт на една жена, и свръхреалния свят на истинския им живот, видян почти чудовищно уголемен и деформиран на прожекционния екран, са хора, които живеят тук и сега.
И точно в това се състои парадоксалната парабола, извървяна през времето от пиесата на Константин Илиев - написана преди двайсет години, сега "Одисей пътува за Итака" прозвучава още по-актуално, още по-жестоко истинно и още по-трагично. А спектакълът на Владлен Александров, разчетен и поставен с максимална степен на пиетет към текста и същевременно с истински театрален усет за стойността и истинността на всеки детайл, на всеки нюанс в поведението на героите, е представление, което говори искрено и честно за загубите ни, за липсите ни, за самотата ни, за погубените ни мечти и илюзии, за тъгите ни.
Актьорите, които изиграват всичко това, са Георги Керменски, Диана Досева, Димитър Терзиев, Людмила Даскалова, Гроздан Даскалов, Симеон Гълъбов, Йоанна Микова, Тодор Танчев, Пламен Павлов, Тодор Кайков, Чавдар Бозаджиев, Калин Попов и Детелина Стойчева.


Търсенето на истината винаги е трудно - Георги Керменски, Димитър Терзиев и Диана Досева

Нова любов или нова лъжа - Йоанна Микова и Калин Попов

Пътуването със сигурност ще е дълго - Тодор Танчев, Диана Досева и Димитър Терзиев