Тестът "Кадафи" III

12. Бруталност и лицемерие
Следващите редове не са за хора със слаби нерви.
Българските медици са похитени на 9 февруари 1999 г., а решението за тяхното задържане е с дата 12 април. Затварят ги в Школата за полицейски кучета. Разпитват ги без адвокат и без преводач.
Принуждават ги да подписват показания на арабски, който те не владеят.
Инквизират ги с електрически ток, като преди това ги събличат и ги връзват за метално легло. Забавляват се, докато те се гърчат в конвулсии. Разпъват ги голи на рамката на един прозорец. Провесват ги на един скрипец. Гасят цигарите си в телата им. Пребиват ги с тояги и кабели. Хвърлят ги върху клетките на полицейските кучета и гледат как животните ги влачат за косите. Инжектират ги с наркотични вещества. Нощи наред ги принуждават да стоят на един крак с вдигнати ръце и който от изтощение се опита да стъпи, го пребиват с електрически кабели. Завързват им ръцете и краката над един прът, тялото увисва във въздуха, докато ги бият по стъпалата. Заставят ги да бягат из помещението за изтезания с тези подути и сини стъпала и който бяга бавно, го пребиват. Дават им солена вода и пъхат мръсните си джапанки в устата им. Държат ги в тъмни, мръсни килии, пълни с плъхове; от чешмата вместо вода текат бели червеи.
Притискат ги да се откажат от християнската си вяра. Заставят ги да тъпчат кръстчетата, които носят.
Здравко е държан 23 месеца в килия с 56 души, без да види дневна светлина и без да бъде изведен на въздух. След провесването на скрипеца Снежана получава луксация на раменните стави, ребрата й са счупени от побоищата. След инквизициите с ток Валентина получава спазъм на лицевата мускулатура. След издевателствата Нася, Валя и Валентина правят опити за самоубийство.
Гаврите не подлежат на описание.
Това са чутовните подвизи на доблестните либийски офицери.
Докато варварските издевателства продължават, режимът на Кадафи приспива и парализира българската дипломация с перфидно лицемерие и брутални лъжи:
Че българите са "призовани като свидетели". Че спрямо тях "са предприети предохранителни мерки", "поради спецификата на воденото следствие". Че това не е арест, а "оказване на съдействие на следствието", "с цел изясняване на изключително сложен във вътрешнополитически аспект проблем".
Че "действията на следствените органи не са насочени срещу българските граждани". Че "те са в добро физическо и психическо състояние". Че "сигурността им не е застрашена". Че "правата им са гарантирани при съблюдаване на международните норми и традиции". Че "следствието ще бъде абсолютно прозрачно, справедливо и безпристрастно, без дискриминация и предубеждения". Че "либийската страна ще съблюдава всички международни закони, норми и традиции, ще се придържа към цивилизования подход и уважението към правата на човека и основните свободи".
Това са цитати от официалните отговори на либийските власти до българската държава.
Инквизиторите издевателстват над българските медици планирано, методично, целенасочено, всекидневно. И професионално. Те са професионални палачи. Целта е да смажат своите жертви физически, да ги пречупят психически, да ги сломят, да ги подчинят, да ги унижат като човеци, да ги доведат до пълна деградация и да ги унищожат като личности.
По същия начин Кадафи издевателства над българската държава и българското общество. Планирано, методично, целенасочено. И професионално. Той е професионален терорист. За да ни демонстрира своето могъщество, безнаказаност и недосегаемост. За да ни внуши, че ние, като нация и държава, сме безсилни; че неговата власт е безгранична; че сме роби на неговите капризи, мании и амбиции; за да парализира нашата воля.

13. Безчестието на "честния" съд
Либийското правораздаване, което е смъртораздаване, извърши следните престъпления срещу правосъдието:
А) Не допусна свидетелите на защитата в съдебната зала.
Б) Отхвърли всякакви научни аргументи, не допусна проф. Монтание и проф. Колици до съдебната зала и дори (чрез подопечната на Кадафи  Асоциация на родителите) заведе дело срещу тях с обвинението, че тяхната експертиза е фалшива. Прочее по височайша команда асоциацията ту искаше компенсации, ту - компенсации плюс Меграхи, плюс българите да се признаят за виновни, ту - смърт без компромиси.
В) Позоваваше се на "високонаучните" открития на либийските медицински светила, които най-сериозно твърдяха, че стъклениците произвеждат антитела по волята на Аллаха.
Г) Призоваваше фалшиви "свидетели", които припадаха в съдебната зала, обзети от паника, че са забравили така усърдно репетираните реплики - репетирани или с шефа на следствието, или с някой друг доблестен офицер.
Д) Наплоди неограничено количество мистерии, за да не знае никой точния брой на ищците по делото, нито на техните адвокати, нито броя на заразените деца. През ноември 1998 г. (според спряното сп. "Ля") болните деца в "Ал Фатех" са 42, после - 393, после - 413, после - 426, и накрая списъкът набъбна до 452 имена. От тях - 401 деца и 51 серопозитивни майки. Голяма част от болните деца или никога не са били лекувани в Бенгази, или са доведени болни, или са били в детската болница преди българските медици изобщо да пристигнат в Либия, или са докарани след отвличането на българските медици, или не са били родени към датата на ареста, или са вписани минимум по 2 пъти в списъка.
 Е) Обяви инквизиторите за невинни, провъзгласи ги за национални герои, а те, вдъхновени, заведоха дело за клевета срещу своите невинни жертви, понеже понесли неописуеми страдания - изгубили благоволението на вожда, овцете им измрели и фиданките им изсъхнали.
Ж) Така независимият и безпристрастен либийски съд държа невинни хора в затвора 3097 дни и ги осъди три пъти на смърт:
На 6 май 2004 г.
На 19 декември 2006 г.
На 11 юли 2007 г.
А на 17 юли 2007 г. замени смъртните присъди с доживотен затвор. Тази присъда и до момента не е отменена в Либия.

14. За сведение
Българската прокуратура уж започна разследване срещу инквизиторите, а после го прекрати. Щото либийската страна не била съдействала, пък и нашите следователи не били знаели имената на мъчителите!
Имената са известни от 12 години!
Ген. Харб Дербал, Салим Джума Салим, Осама Уидал, Айзедин Мухтар, Салех ал Барки, Мустафа ал Шауках, Адел ал Нуас, Мохамед Амар ал Мерари, Муса Абу Есбеа, Мунир Фахем Ерхума, д-р Башир ал Алаги, д-р Абдел Джалил Уифа (инжектирал наркотици на жертвите), Ануар Абу Зайнейн.
И, разбира се - полк. Джума Мишри - най-бруталният и най-вулгарният мъчител.
И, разбира се - д-р Абдул Маджид Шол - най-перверзният инквизитор. И най-заинтересованият някой друг да бъде виновен, осъден и обесен. Това е лицето, което отговаря за вноса на кръвни продукти. Това е корумпираният тип, закупил на по-ниска цена заразени с ХИВ-вирус банки кръв, а остатъка от държавните пари прибрал в своя си джоб. Когато написах това през февруари 2007 г., откъм либийското посолство в София се разнесе яростен вой. Чак сега от "Уикилийкс" дойде потвърждение на този "очевиден и безспорен случай на корупция", документиран в грама до Държавния департамент на САЩ, изпратена през януари 2007 г.   

15. Лакейство и малодушие
Какво правеха българските политици по време на инсценирания СПИН-процес - тази драстична провокация срещу българската държава?
Външният министър Надежда Михайлова остави България без посланик в Триполи в продължение на 9 месеца - от февруари до октомври 1999-а. Това е времето на най-чудовищни, гнусни и мерзки издевателства.  
На 16 февруари 2000 г. Михайлова, Соколов (председател на 38-то НС), ръководствата на всички парламентарни групи решиха единодушно да бъде "задържано подаването на информация за случая на медиите". Особено за най-зловещата част от "случая" - издевателствата над българските медици.
На 14 юни 2000 г. премиерът Иван Костов произнесе сакралното изречение "Ами ако са виновни?" (Една реплика, а цял живот позор!), за което беше специално похвален от Либия за неговия "разумен и добронамерен подход". След тази "разумна и добронамерена" реплика Кадафи извади своята конспиративна теория, че епидемията в Либия е един експеримент на ЦРУ и МОСАД и обеща да превърне този процес в световен - като процеса за атентата над Локърби. И като контрапункт и реванш за "Локърби".
После Соломон Паси изобрети дипломацията на ухажването и обгрижването. И започнаха едни безкрайни прегръдки и целувки по шатри и палатки, едно усърдно пърхане и цвърчене край диктатора, едни соломоновски съвети да щадим Кадафи, да му съчувстваме, да му "създаваме съответните условия", за да "реши един много труден казус", и изобщо - да му влизаме в положението. 
Споменатите по-горе лица ни наставляваха да не обиждаме либийския съд, а да го титулуваме, величаем и украсяваме с комплименти като "независим" и "безпристрастен"; държаха се като служители и подчинени на Кадафи - като негови шофьори, градинари, камериерки, бодигардове, адвокати, психотерапевти, рекламни агенти, имиджмейкъри, момчета за политически услуги, допускани милостиво в шатрата, готови собственоръчно да разпънат същата тази шатра пред българския парламент. Легитимираха Либия като демократична и цивилизована държава, а Кадафи - като най-пръв демократ. А най-чутовният дипломатически успех на Паси беше избирането на либиец за председател на Комитета за правата на човека на ООН...
Така българските медици, българската държава и всички ние станахме двойни заложници - на малодушието на българската политика и на един престъпен режим, на един диктатор, който в своята божествена величественост се гавреше с България. 

16. Мълчание и пренебрежение
Какво правеше международната общност по време на инсценирания СПИН-процес - това драстично престъпление срещу правата на човека?
Мълчеше. Дистанцирано и пренебрежително - "Някакви българи!". Мълчеше, когато Кадафи прегази Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 5, чл. 9, чл.10, чл. 11, т. 1, чл. 30); Международния пакт за граждански и политически права (чл. 7, чл. 9, чл. 14, т. 1 и 2); Декларацията за защита на всички лица от подлагане на изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; Приложението към тази декларация - всичките 12 текста; Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; Кодекса за поведението на длъжностните лица по поддържането на правовия ред (чл. 5).
Нарушението дори на един-единствен текст от цитираните документи беше и продължава да бъде предостатъчно, за да превърне Либия и нейния самодържец в обвиняеми.
Най-лесно е да съдиш един диктатор, когато падне от власт. Но докато е на власт (пък и ако разполага със 100 милиарда барела петрол под пустинните пясъци), той е обект на всякакви ухажвания, строят му пътища, летища, заводи, училища, болници, въоръжават го, покровителстват го, насърчават го, разстилат му червени килими и му ръкопляскат. Защото упойващият аромат на петрол неутрализира вонята на диктатурата и заглушава писъците на инквизираните.
Днес международната общност е стъписана, стресната, зашеметена и ужасена. Днес налага санкции. Тогава ги вдигаше.

(Следва)

Назаем от www.аrgumenti-bg.com