Стихотворението
/ брой: 109
Божидар Божилов (1923-2006)
Настане вечер
Непреводими образи и думи.
Един куплет - с небе за цял народ.
Не от злато излян - а от куршуми.
Със вкус горчив като планински плод
в устата на ранен борец за правда.
А за да можеш да го разбереш,
пет века трябва да е като брадва
над тебе месецът изгрявал. Свещ
да си залепвал в черкови, които
дълбоко под земята си градил.
А овършаното с юмруци жито
с виното - кръв от грозде - да си пил.
Кой би могъл да преведе тъгата
от моите във вашите гърди?
Как се превежда вейналият вятър
от свод, обсипан с български звезди,
за други небеса, за други хора,
за други мъки, мисли и очи?
Нали единствено у нас в простора
хайдушка песен истински звучи?
Настане вечер...
Който лист да вземе,
не ще успее с чест да предаде
на друг език епическото време,
в което няма нивга да е ден,
а само нощ, безкрайна и трагична,
нощ, из която с вик гори шумят
от вятър не, а от дъха на личност,
огромна като дълг и като смърт.