Сезонът на наградите

- Най-добрите спектакли са "Къщата на гнева", "Каквато ти ме искаш", "Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени"
- Най-добрите актьори са Марин Янев, Ана Вълчанова, Георги Кадурин, Герасим Георгиев, Илка Зафирова, Анастасия Лютова, Веселин Мезеклиев


Хубаво е, че традицията в края на театралния сезон да се раздават награди, да се отличават най-добрите или най-забелязаните се запазва и във време на криза както духовна, така и материална. Защото както и да я погледнем, наградата е изваждане пред скоба, отличаване на определено постижение, а понякога дори маркиране на тенденция в изкуството. В този смисъл "употребата" на една театрална награда може да бъде двустранна - от една страна, дава знак, че едно или друго представление трябва да се гледа или че името на един или друг актьор трябва да се запомни, и от друга - че театърът все още е жив и нужен. Независимо дали отличията донасят слава или осигуряват бъдещо реализиране на творческите мечти, да си сред отличниците, макар и само за един сезон, е своеобразна "марка за качество".
Ако се съди по наградите, раздадени през изминалия театрален сезон, най-добрите спектакли, които непременно трябва да се гледат, са "Къщата на гнева" по Федерико Гарсия Лорка, постановка на Диана Добрева в театър "Възраждане", "Каквато ти ме искаш" от Луиджи Пирандело, постановка на Стефан Москов в Народния театър, и "Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени" от Пол Зиндел, постановка на Марий Росен в Центъра за неформално образование и културна дейност "Алос".
Пръв сред отличниците несъмнено е "Къщата на гнева" на Диана Добрева, отличен едновременно с "Аскеер" за най-добро представление и за поддържаща женска роля на осемте актриси в спектакъла и с наградата за режисура на Националния фестивал на малките театрални форми във Враца. "Къщата на гнева" е история за неистовия стремеж на човека към свободата, към бреговете на непознати морета, за смисъла, когато ти се отнеме - да обичаш и да бъдеш обичан, за любовта като възможен сън и невъзможен живот, за диктатурата и бунта на свободната воля. Историята за осемте жени, затворени в една къща и принудени да живеят в траур, загърбвайки всяка частица удоволствие и радост от живота, вехнещи, раздирани от бурите, които техните емоции предизвикват, не е просто разказана, тя е едновременно трагично изкрещяна и зловещо прошепната, което всъщност бележи мощното внушение на това представление.
Отличеният с "Икар" за най-добър спектакъл и с "Аскеер" за режисура "Каквато ти ме искаш" на Стефан Москов е спектакъл-фикция, спектакъл-фантазия за двойствената и загадъчна същност на живота и на човека, въплътена от главната героиня Лучия/Елма в изпълнение на Снежина Петрова, тайнствена и открита, реална и измислена, скрита зад маска и открита зад маската си, за човека, който приема или само се преструва, че приема да бъде такъв, какъвто околните го искат. Спектакъл, който категорично показва колко малко знаем за реалността, в която живеем, за другите и за себе си.
Интересно, а вероятно и показателно, е, че и в спектакъла на Марий Росен "Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени", отличен с "Икар" за режисура, темата за видимото и реалното, за влиянието и отстояването очертава смисловия и емоционалния контекст на цялото. И ако сред режисьорите отличниците са трима, то любопитно е, че актьорските постижения, белязали изминалия сезон, са доста повече от обикновено.
Отличниците сред актьорите, носители на "Икар", "Аскеер" и награда от фестивала на малките театрални форми - Враца 2015, са Марин Янев за удивително разностранната емоционална палитра в ролята на Фернан във "Вятър в тополите", отличен с "Икар" за водеща роля, Герасим Георгиев-Геро за блясъка на истината и самоиронията, които постига в ролята на Пони в "Семеен албум", донесла му "Аскеер", Георги Кадурин и Иван Юруков за мощното сценично присъствие в "Червено", Веселин Мезеклиев за майсторството в моноспектакъла "Холстомер. Историята на един кон", отличени с награди на фестивала във Враца. Сред актрисите несъмнено се открояват Илка Зафирова за истинността на интелектуалното и емоционалното напрежение в ролята на госпожа Клайн в "Госпожа Клайн", отличено с "Аскеер", Ана Вълчанов за дълбочината и проникновението в страданието в ролята на Беатрис във "Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени", с награда "Икар", Анастасия Лютова за раздиращия драматизъм в ролята на Жената в "Разбиване" и Ралица Ковачева-Бежан за филигранната елегантност в ролята на Валери в "Приказки от Виенската гора", отличени на фестивала във Враца.
През изминалия сезон изгряха и две нови "звезди", направили първите си успешни стъпки на професионална сцена - актрисите Кристиана Ценкова, отличена с "Икар" за дебюта си в ролята на Лиса в постановката на Красимир Спасов "Откраднати разкази" в театър "Българска армия", и Радина Думанян с "Аскеер" за ролята на Матилда в "Чиста къща" в постановката на Иван Урумов в Драматичния театър в Пловдив. Ето това са актьорите, които непременно трябва да бъдат видени, защото няма нищо по-хубаво от добър актьор в добра роля в добро представление.

Донка Аврамова, Яна Кузова и Филипа Балдева в сцена от "Къщата на гнева"

Илка Зафирова и Василена Атанасова в сцена от "Госпожа Клайн"

Кристиана Ценкова в ролята на Лиса в "Откраднати разкази"

Иван Юруков и Георги Кадурин в постановката на Владлен Александров "Червено" в Театър 199

Марин Янев в ролята на Фернан във "Вятър в тополите" в Младежкия театър