Самоматирахме се за един мандат
Защо отличникът на Европа по финансова стабилност реши да се разбунтува
/ брой: 46
Името на самозапалилия се в контекста на борбата за "социализъм с човешко лице" през 1968-а година Ян Палах обиколи света. То вече е символ, утвърден знак, на него впоследствие бяха кръстени улици, площади, институции.
Нашите медии мимоходом споменаха двамата самозапалили се през последните дни у нас, на единия, според мен, дори не бе обявено името.
Гадно!
"Социализмът с човешко лице" се оказа историческа илюзия. Ако зависеше от тукашните телевизии, такава ще бъде съдбата и на придобилата актуалност борба за "капитализъм с човешко лице". Кой само от финансираните отвън неолиберални, крайнодясно промити икономисти не се извървя през последните дни, включително по т.нар. национална телевизия, за да ни предупреждава да не пипаме "завоеванието, наречено плосък данък", да не поставяме под съмнение "достоянието, наречено финансова стабилност", въобще да не дръзваме да си мислим, че нещо си там друго, освен допуснатото своеволие на монополите, у нас е сгрешено. И не дай си Боже, да стане дума за одържавяване или за поставяне на някои необходими бариери за ограничаване на приватизацията. Ту с Европейски съюз ни плашат, ту с финансови пазари, ту с посланици или с рейтингови агенции...
Интересно защо отличникът на Европа по финансова стабилност реши да се разбунтува?
Дали единствено заради ЕРП-тата
Ако е така, такива като мен многогодишно си хабят мозъчните гънки. Защо примерно още през 2009-а, като разбрах кого си е назначил Бойко Борисов за финансов министър, предрекох, че управлението му е обречено на провал? Влезте в интернет и прочетете, интервюто още излиза по търсачките.
Исканията на протестиращите понастоящем неслучайно ескалират. Хората у нас си търсят правата, които, за сведение, неотменно включват също социални права. Дългосрочно не може в една държава да си живеят живота не повече от двеста семейства, а за останалите - трохите от трапезата и каквото случайно остане в суматохата на пира по време на чума.
Пътят, по който вървим от години през прехода, е изконно сгрешен. Европейският модел е този на социалната пазарна икономика, а не на коренно сбърканите пазарно фундаменталистки експерименти в полза на олигархията. Дянков и Дянковци са от онзи калибър хора, които въобще не бива да бъдат допускани нито до лостовете на управление, нито до публична трибуна. Даже с риск да получим обвинения в недемократичност.
Икономиката може да изплува от кризата в приемливи срокове само посредством
държавно съдействие, помощ и намеса
Без тях се получава същата тази безизходност, в която живеем вече четвърта година. В рецесионни условия и борд, при ниска задлъжнялост правилно е да се вземат заеми и така да се вкарат пари в икономиката. По този именно начин ще спаднат лихвите, ще се решава проблемът с фирмената задлъжнялост, ще се инициира търсене, ще се стимулира растежът, който иначе закономерно липсва, ще се подкрепи средният и дребният бизнес, ще се избегнат масовите фалити, ще се изгражда без излишни рестрикции инфраструктурата.
Бюджетът следователно се уравновесява на широка база, при криза влиза на дефицит, при подем съответно излиза на излишък. Прословутата фискална дисциплина значи не е статична, а се оказва динамична във времето. Иначе, разсъждавайки простовато и праволинейно, се самоматираш, както сторихме ние през изминалия правителствен мандат.
И не горното многократно да не е писано и за това да не е предупреждавано.
Модерни европейски социални структури - образование, здравеопазване, пенсионно дело, наука и пр., не е възможно да се поддържат с нисък процент преразпределение. С 36-38%, дори с 40%, елементарно ги ерозираме и при отворено икономическо пространство, каквото е Европейският съюз, не само младежите еднозначно изказват предпочитанията си, емигрирайки. Зависещата от събирането главно на косвени данъци българска данъчна система е "нещо като нищо на света", въвеждането на плоския данък се явява стратегическа грешка в посока
днешния асоциален модел
Който обществото видимо отхвърля чрез уличните протести и с който определено никога няма да се примири.
И ако някой партиец продължава да си въобразява, че за пореден път може да подхлъзне хората да си траят "там долу", убеден съм, че горчиво се лъже. Дошлото ново време партийно може да бъде пресрещнато само с радикална промяна на идеологии, лица, методи на действие и управление. Другият избор, сиреч възпроизводството под каквато и да е била форма на вече познатите и изтъркани от употреба неолиберални щампи и увъртания, няма бъдеще.
Ние, българските граждани, трябва да свикнем прилежно да си плащаме данъците и осигуровките с ясното съзнание, че само тогава можем да разчитаме на държавата си. Тогава именно към силната държава можем да предявяваме високи, европейски и надевропейски изисквания за благосъстояние и начин на живот. Дори и никога да не ги достигнем по стандарт германците, което е много вероятно, въпреки това можем в обозрими срокове да заживеем в уредена страна, за която от близо и далеч да ни завиждат.
Поне моето поколение няма лесно да пропусне последния си житейски шанс за поставяне на началата и изграждане на по-добро общество. Още повече, че тук става дума не за "неразорана целина" и футуризъм, а за нещо конкретно и реално, дълголетно функциониращо, само на хиляда километра от границите ни.