Самодур
За отразяването на смисъла и на глупостта
/ брой: 85
Една от трудно преводимите от руски език думи е "самодур". Ще рече опърничав човек, който върши каквото му скимне. Днес му е скимнало едно, утре ще му скимне обратното. Никога, или поне никога докрай, не е воден от рационални подбуди. Ако налучка правилното, то е изключение, на което не може да се разчита. С две думи - някакъв особен, неспокоен "глупак по своему", строго специфично индивидуално неадекватна личност.
Аналогията, разбира се, не е от ласкавите, но напоследък национално
целокупно изглеждаме досущ така
по гореописания начин. Десетилетия наред харчихме милиарди, "национално отговорно" обяснявайки как посредством АЕЦ "Белене" трябвало да станем "енергиен център", как атомната енергетика се явявала последният бастион на "българския хай тек". На всичкото отгоре през изминалата зима едва не останахме без електричество, на тъмно и студено. И изведнъж ни сполетя осенението, че по-добре би било да се откажем, да пренасочим реактора към Козлодуй, а в Белене да строим парогазова централа.
Дори това да са по-обоснованите посоки на развитието, докога публично ще се явяват такива? Застраховка няма, идеи - море, ветрове на Балканите духат всякакви, при това много променливи!
Така резултантно, като теглим чертата, у нас перманентно излиза нещо доста под необходимия минимум, стигащо единствено за самочувствието на "най-нещастни на света". А иначе погледнато, ако масмедийното дъвкане и предъвкване задвижваше турбини, от АЕЦ потребност въобще не би трябвало да има.
Тези дни БНТ подобаващо отрази пресконференция на обичайно обилно отразяваните икономисти от неолибералните институтчета, посветена на емисията на правителствен еврозаем, с който да посрещнем належащите догодина плащания по нашия външен дълг.
По изключение въпросните слабо компетентни субекти се бяха добрали, по-скоро прекопирали правилния извод, че министър
Дянков тревожно закъсня с въпросния заем
и затова може да не бъдат реализирани благоприятни лихвени условия, такива под 6%. Освен това, ако своевременно не бъдат набрани съответните средства в пълен размер, то тогава погашенията по необходимост ще бъдат за сметка на фискалния резерв, включително от Сребърния фонд.
Министър Дянков естествено през годините в днешното сбъркано отвсякъде време доказа себе си като погрешния човек на неправилното място. Сериозните макроикономисти го съветваха още при встъпването му на власт не да харчи фискалния резерв, а да вземе пари назаем, включително ангажирайки ресурс по новите улеснения на МВФ. Моментът бе фатално пропуснат, Дянков тръгна с лозунга за "върховен национален приоритет -уравновесен бюджет" и поради липса на други разполагаеми средства започна да "усвоява" в посока бързо понижение на фискалния резерв.
Така, при създалата се ситуация понастоящем, излизането на страната ни на международните валутни пазари, а може би също и обръщането за заем към МВФ, е безалтернативно.
Какво обаче заяви на въпросната пресконференция неолибералната клика?
Най-главният направен извод бе, че България не би следвало да рефинансира дълговете си, а да ги погасява за сметка на бюджета си и по този начин да ги намалява. Звучи прекрасно като теория, идеологически също, както се казваше едно време, е добре подковано.
Но простичкият въпрос, който би следвало да се постави насреща, е дали стои пред нашата страна такъв избор? Има ли в бюджета и във фискалния резерв насред рецесията средства, които да могат да се заделят за посрещане на задълженията?
И отговорът е, че такива няма. Бюджетът е кризисен и едва изпълнява функциите си, а
фискалният резерв е вече ужасно изтънял
Ако посегнем и съкратим "излишни разходи", рискуваме вълни на силно социално недоволство, рухване на валутния борд, икономически сътресения и пак вълни на социално недоволство.
Следователно, основният, широко разтръбен по държавната, напразно зовяща себе си обществена, телевизия извод на неолибералчетата е не само инфантилен, както и повечето им "актуални препоръки", "генерални събражения" и "реформаторски инициативи". Той е и особено обществено опасен. До революция ли трябва да стигнем, за да се уверим доколко идеите на визираната сектантска групичка са антисоциални, икономически фантасмагорични и антинационални?
И тук отново възниква въпрос. С една седмица изпреварване в София се състоя друга пресконференция, на която сериозни макроикономисти със съответни нелесно пренебрежими научни степени и звания изложиха
възгледите си относно перспективите
за икономически растеж през настоящата година, за данъчните и фискалните проблеми, за предстоящите падежи по външния дълг и пр. Тази именно пресконференция не намери никакво място по БНТ, също както и писмото до президента на републиката в подкрепа на регулирането на лихвите у нас, подписано отново от няколко известни професори и неслучайни икономисти.
То е ясно, че в България професорите май са най-вече за това да ги ядат кучетата, в най-буквалния смисъл на думата (професор Тачков). Или пък да станат жертви на безнаказаната циганска престъпност (проф. Калоянов). Според каноните на "найската култура" президентът и досега не може да задели от ценното си време да им отговори поне нещо от сорта: "Получих Вашето обръщение, за което благодаря, ще си помисля, защото то навежда на ред мисли ..."
От "лъжа и робство", както го е казал поетът, до "лъжа и глупост" не е никак далеч, сиреч за век и половина не сме се отдалечили кой знае колко от изходния пункт.