Рециклиране на дясно реакционното или нещо ново?
"Автентичната" десница в България е допотопно пазарно фундаменталистка, директно произхождаща от политикономията на социализма "наобратно"
/ брой: 220
Тези дни станахме свидетели как БНТ удари едно рамо на т.нар. Реформаторски блок посредством покана към представляващ го да участва в предаването "Референдум", при това наравно с лица от парламентарните партии. Както всички на живо се уверихме, въпросният представител нямаше особено какво ново и интересно да каже, което пък за хора като мен, с конкретни спомени, съвсем не беше неочаквано.
"Автентичната" десница в България бе изконно формирана като примитивна десница, тя е допотопно пазарно фундаменталистка, директно произхождаща от политикономията на социализма "наобратно". И най-важно, тя се оказа много далеч от европейския десен център, от християндемокрацията, нейните идейни корени могат да се търсят по-скоро в задокеанското, експериментално, предназначено главно за експорт, реакционерство. Да я възраждаме, каквито са преобладаващите, дъхащи на необоснована носталгия амбиции по масмедиите, означава обществото ни наново да бъде натикано в познатата задънена улица.
Ще припомня най-общо, че именно благодарение на
неадекватните, абстрактно десни идеи
и техните партийни носители България, която беше със среден икономически ръст, само за около две десетилетия се превърна в настоящото уродливо, нищо не значещо в света джудже. "Политически коректната" ултрадясна пропаганда през прехода формира у нас парадоксално тотално дясно сугестирано общество, сляпо крачещо към своя исторически край, който отчетливо се очертава да бъде само след 20-30 години. Така, изхождайки от набрания опит, по-правилното наименование на Реформаторския блок би било Ликвидаторски блок. Както е речено, "По делата им ще ги познаете"
Да придърпваме обществото още по-надясно, на каквито неистови усилия напоследък сме свидетели, би означавало единствено да се върнем назад, към вече изстрадано живяното в една имплицитно извратена координатна система. Ценности извън европейските днес и в перспектива са ни най-малко необходими. У нас, трезво погледнато, има налице излишък от елементарни талибански десни идеи, както и излишък от техни носители в целия политически спектър, без изключения. По-нататъшното дясно облъчване на нашето общество еднозначно означава ненужно продължаване на живота и на "дясната левица", както и необосновано съхраняване във времето на "успешно изградения" тук социалдарвинистки капитализъм от ХIХ век.
Обратна страна на медала във въпросния настоящ контекст в България закономерно се явява
перманентното обществено недоволство
То от своя страна има различни форми на изява: от открити улични протести, през полярно и радикално обществено и политическо противопоставяне по всякакви поводи, до омраза и генерационни разделения в обществото, масирана емиграция, непрекъснато люлеене на политическото махало... В подобни условия процъфтяват политическото шарлатанско месианство, популизмът, демагогията, националната и социалната недалновидност. Общонационалното бъдеще, както вече сме подчертавали нееднократно, не само по-горе, се намира в непосредствена опасност, за което обаче видимо никой в политическата класа не го е грижа. А хората, които показват загриженост и бият тревога, ги правят масмедийно да изглеждат като чудаци, ексцентрици и в края на краищата - интелектуални маргинали. Така обаче частичната, личната драма закономерно придобива по-общи, обществено значими измерения.
Следването на вече прекалено утъпканите ултрадесни коловози у нас е равностойно на съхранение на пагубното настоящо статукво, неминуемо водещо до окончателна и необратима национална катастрофа. Не е необходима особено проницателност, за да се съзре зад настоящата подкрепа на дясното абсолютно прозрачна конспирация, насочена към увековечаване на доминацията на олигархичните кръгове и лишаване на нацията от бъдещо свободно развитие, а също така и от перспектива въобще. За примитивните тукашни кукловоди няма място за никакви илюзии, българска държавност, българска култура, българско общество са кухи фрази. Социалното възпроизводство по никой начин не влиза в кръга на отговорностите и интересите им.
Предстоящият обществен и икономически завой у нас би трябвало да бъде не към омръзналото и компрометирано отвсякъде "дежа вю", а към европейски по характера си плурализъм в мисленето и присъствието в публичното пространство, към европейския "дуален" политически модел социалдемокрация -християндемокрация, към европейския социален модел, към недирижирана медийна свобода, към държавност, държавническа отговорност. Пазарно фундаменталистки, корумпантски експерименти имахме повече от достатъчно. Дивашкият, неопитомен пазар неминуемо води към кризи, господство на монополите, на олигархията, към държавен разпад и държавна незначителност...
Завъртях кръга и взех да се повтарям, така че е време да привършвам с текста. Както и обществото ни най-сетне следва решително да привърши с примитивно десния етап не от развитието си, а по-правилно казано, от битуването си.