"Разделно" национално дередже
Отказът от държавност, от съдържателно перспективно държавно планиране доведе до парадокса, че магистралите ни, вместо "инкубатори за бизнес и растеж", се превърнаха в пустини
/ брой: 239
Привързаността на хора като мен към немскоговорящия регион трудно би могла да се отнесе само и единствено към владеенето на езика или към автобиографичната подробност, състояща се от няколкото прекарани "на терен" млади и относително по-млади години. В контекста повече става дума за непоклатимо изградена гръмко така наречена цивилизационна принадлежност, предпоставяща, посредством реалното споделяне на европейските ценности, възможностите за вземане на пример, за осъществяване на всякакви сравнения, както и за непрестанна взаимна комуникация.
София и Виена от птичи поглед
Погледната във въпросния "образцово примерен" аспект Виена действително се явява
"една богата София"
А що се отнася до сравненията, при тях България в не съвсем отдалеченото минало, за разлика от сега, имаше с какво да се гордее. Да вземем дуалната система в образованието. По времето, когато у нас имаше добре функциониращи техникуми, германци са признавали в мое присъствие, че нашата система на профилиране на децата след осми клас е по-удачна от тяхната, предвиждаща това да става след четвърти. Зрялостта, респективно степента на незрялост, в двата алтернативни случая обективно са доста различни.
Контрасти
Или пък, ако съпоставехме наличието на дървета по улиците на българската и австрийската столица, можехме само преди десетилетие и половина да констатираме, че София е с повече от едни гърди напред. Но това беше
преди масираното настъпление на мутробарока
който демонстрира същностната си страна, включително посредством несанкционираното от никого безвъзвратно унищожаване на дървета. За успоредния проблем, че софийската община рядко възстановява отсечените поради старост дървета покрай улиците, вече съм писал. Някой нека сега предяви публично личната карта на всяко софийско дърво след толкова изприказвани политически коректни приказки за паспортизация и опазване на зелената среда!
Тези дни проведох поредния разговор с един дългогодишен близък приятел, австриец, "глобален макроикономист". На въпроса ми, какво според него става по света, отговорът беше, че откъм развита Европа понастоящем безпомощно съзерцават американското "бъхтене в калта". Наистина, едва ли по-точно би могло да бъде определено случващото се днес във фискалната сфера на Съединените щати. Калта е особено неприятна, защото има качеството, че при лошо време се разраства, а също при нагазване пръска наоколо, и!!! засмуква.
Заводът за изгаряне на отпадъци във Виена е построен по проект на нестандартния архитект Фриденсрайх Хундертвасер и е една от забележителностите на града. Той снабдява над 60 000 домакинства в австрийската столица с парно и топла вода
В моя насрещен абсолютно неспонтанен коментар посочих, че в България вече почти четвърт век действаме и живеем според идеите на същите онези хора, които така успешно зад океана си разглобяват държавата. С което крайно загрижено разговорът по същество фактически приключи. Главното, както се казва, беше казано.
А бе, защо винаги у нас се намира телевизия или радио, които да връчат микрофон на някое момченце, за да ни се обясни как държавата по дефиниция трябвало да бъде ни повече и ни по-малко "нощен пазач"? Остап Бендер би определил въпросното момченце (или, пардон, момиченце) най-вероятно като "оцелял в провинцията рядък субтропик", но това е, така да се каже, литературно сатиричната страна на наболелия въпрос. Нерадващият практически резултат от разгърналата се "Нощна стража" у нас през прехода е плачевна -
бедност, безработица, социална поляризация
противопостяване, деиндустриализация, примитивизация на селското стопанство, масова емиграция, деинтелекуализация, или, последното казано на обикновен език, повсеместна кретенизация на населението. Възраждането на интереса към първичната чалга в най-ново време какво е?
Отказът от държавност, в частност от съдържателно перспективно държавно планиране, доведе в тукашните условия в частност до парадокса, че магистралите ни, вместо "инкубатори за бизнес и растеж", се превърнаха в пустини. Липсата на тоалетни и бензиностанции се явява външната, повърхностната страна на явлението. Както между другото констатира някой около мен, "минаващ край Сливен, а не виждаш и една праскова". Край магистрала се проектират, ама ако искаш да правиш истински туризъм и икономика, а не обикновена строителна далавера, и площи за пазари, и площи за молове, за кафенета, за ресторанти, за хотели и мотели.
В противен случай преминаването е транзит и всичкото, което има да се случва, се случва на морето. Там обаче хората неминуемо започват да си ходят по главите и ако това може да се нарече подобие на отдих или на културна почивка, то е, както казват руснаците, "строго на любителя".
В условията на
доминиращия "мисловен транзит"
наново, и естествено без особено да го забелязваме, се превръщаме в страна, където, както в началото на 90-те години на миналия век, едните и другите няма да си ходят на сватби и погребения, и при среща ще извръщат поглед, за да не се налага да си кажат "Здрасти". Впрочем "сините ултраси" напълно естествено за създалата се "нова-стара" обстановка съблякоха фанелката на "червения" в детството му кандидат-треньор. И не е важно дали въпросното деяние е поръчково или не е. Важното е неговото есенциално съответствие с днешното ни "разделно" национално дередже.
А иначе, по европейски погледнато, с настъпващата и възцаряващата се за пореден път обстановка на всепозволеност и обществен разпад е призвана най-напред да се справя държавата. При това, изхождайки от два "доста разклонени", но относително простички и ясно дефинируеми, български приоритета: запазване на нацията в единство, недопускане тук на създаването и укрепването на "паралелни общества", включително посредством неконтролируема имиграция, решителен отказ от досегашния асоциален модел, поставяне на основите и последователно изграждане у нас на европейско социално пазарно стопанство. По този начин страната ни може да се превърне в приемливо място за живеене, да се минимизира емиграционният поток и да изчезне сегашното опустяване на територии и вакуум от население.