Прекалено търпяхме. Вече няма накъде
Минало, настояще и перспективи по Мърфи
/ брой: 287
Години преди у нас, отсам желязната завеса, да научим и прочетем за Закона на Мърфи и неговите следствия, редица случки и явления се обясняваха посредством механизма на "всесветовната гадост". Сандвичът задължително падаше с намазаната си с масло част надолу и това не учудваше никого, защото всички разбираха, че се сбъскваме с някакви незаобиколими обективни зависимости, с предварителна обреченост. Нашето познание значително се задълбочи и напредна, когато видяхме в заветните книжки базови констатации от сорта на "объркването в обществото непрекъснато нараства", или че "няма начин нещо, което може да се скапе, то да не се скапе".
Предупреденият човек, както се казва, е въоръжен. Неумолимостта на Закона на Мърфи се оказа за ценителите с редица, макар и оспорвани в литературата, положителни страни. Позволяваше все пак прилагането на множество дребни хитрости с положителен житейски ефект. Така например със засушаването човек може, уверил съм се от собствени наблюдения, успешно да се бори посредством редовното миене на личния си автомобил. Няма вариант още на втория ден дъждът да не рукне и да не омърля до неузнаваемост лъснатото и полирано возило. Същото се отнася и до снега и суграшицата. Ако пък си пристрастен гъбар, рецептата е, бродейки из гората, непрекъснато да повтаряш, че днес хич няма гъби. Чрез което задължително напълваш кошницата догоре. Редовно пишещият статии би трябвало постоянно да досажда на околните, оплаквайки се, че му липсват идеи. И тогава именно идеите и вицовете ги подхвърля самият живот. Доскоро не знаех примерно, че пернишкият стадион носел името "Стадион на мира". Нито пък бях обърнал внимание, че името на изживяващата се като оберцензор в една от телевизиите, в които по ред причини съм забранен не само за показване, но и за упоменаване, произлиза от доброта. Фактите, както се казва, свидетелстват сами за себе си и направо си търсят вестникарски коментар.
Как обаче, след като обективно "нещата вървят от лошо към по-лошо", бихме могли по някакъв относително приемлив начин общонационално да преживеем предстоящите избори? След като сме въоръжени с нелоши познания и дълголетен опит, какви по-силни мерки можем да вземем, насочени срещу видимо неизбежните тенденции към влошаване на ситуацията в държавата и безизходно оплитане на нишките на живота ни.
"90% от всичко са врели некипели." Специфичната проява на тази фундаментална постановка в българските условия е феноменът с т.нар. калинки. Професор у нас се става единствено по българския закон, така че всеки, извадил си удостоверенийце в Буркина Фасо, Ангола, Мозамбик, Намибия, Гватемала, Украйна или Македония, тук не се явява никакъв професор. Което е "толкоз просто и логично". Но не и за БНТ, където в репортажите и интервютата неизменно не пропускат подобни лица да ги титулуват несъответно.
При изборите най-напред следва да се изконтролират дипломите на "кандидатите за слава". Някак съвсем не върви хора, залягали вечерно над милиционерски учебници, да коват законите, да съдят конституционно и прочие, и да практикуват конкретно държавното управление в изпълнителната власт. И нещо много важно, те, както би казал Хашек, не е подходящо с оглед преждеуказаните високоотговорни дейности и подразбиращите се цели, да изглеждат все едно са излезли от книгата на Чезаре Ломброзо "За престъпните типове".
"Бедствието обикновено се представя като споразумение." Кой знае защо в контекста аналогиите неизменно отвеждат към взаимоотношенията ни със световните финансови институции и техните представители у нас. На четвъртата година криза г-жа Кристалина Георгиева евентуално прозря и пределно внимателно и неясно намекна в интервю на Кеворк Кеворкян, че ниската българска външна задлъжнялост давала възможности за провеждането на антикризисни мероприятия. А ние от своя страна се скъсахме от писане и повтаряне, че в икономиката на България задължително трябва да се вкарат пари, в противен случай ще продължим с пълзенето по корем, в кръг и във "фискална стабилност", предвождани от Симеон Дянков. Дето неслучайно е речено "работи по-добре, ако пъхнете щепсела в контакта".
Всенародното многогодишно буксуване не на последно място се дължи на факта, че тук "отговори няма, има само препратки". Накъде собствено могат да ви отпратят субекти на чужда заплата от неолибералните институтчета? Към пазарно фундаменталистки експерименти, разбира се. За да липсва какъвто и да е ред и каквото и да е изсветляване на сивия сектор, дайте сега по тяхно предложение да отменим минималните заплати и минималните осигурителни прагове. Ще се блъскаме единствено с лакти, а когато се разреши свободното притежаване и носене на оръжие... който оцелее.
"Най-утъпканите пътища не водят никъде." Ако има нещо доказало се у нас през прехода, то е, че много добре, качествено умеем общонационално да се заблуждаваме. Полезно е да се знае обаче, че "системата никога не върши онова, което обещава". Нито възнамерява да го върши поредният грейнал по телевизиите месия.
"Когато работиш над решението на даден проблем, винаги е от полза да знаеш отговора." С наличната тукашна политическа класа всички вероятни отговори са ни вече до болка познати. Ще уредят своите, ще задигнат нещо си там, ще заменят държавен кон за кокошка. Ще тежат и пречат с присъствието си на всекиго, който може да свърши някаква общонародна работа, така че на него тя да вземе да му се отще веднъж завинаги.
"Колкото по-рано и по-подробно съобщите лошите вести, толкова по-добре." Тогава едва ли не и все пак има късче надежда? "Безпорядъкът нараства пропорционално на търпимостта към него." Със сигурност прекалено много търпяхме. И все повече няма накъде.