Ний забраняваме мислите мрачни
/ брой: 212
* Изкуството е начин да се идентифицираш като човешко същество
* Образи и думи в криви огледала
* Симфония в локомотивен ритъм
Наистина добре би било да се забранят мрачните мисли, както призовава великият ироник Аристофан в комедията си "Женска управия". Доколко това е възможно обаче в нашето по-скоро скептично време е друг въпрос. А дали мрачните мисли не раждат нови форми и нови изразни средства, на този въпрос понякога интересно размишлява и неочаквано отговаря постмодерният театър. Най-новата територия, на която се задават тези въпроси, е постановката на Владлен Александров "Червено" от Джон Лоуган в Театър 199, чийто истински живот, независимо че премиерата бе в края на миналия сезон, започва сега и със сигурност ще бележи една от стойностните репертоарни линии на целия сезон. Във виждането на режисьора "Червено" е спектакъл за големия дух, големия характер, голямото движение, за стремежа към новото, за осмисляне на новия свят, за зачеването и раждането на новия изказ и, разбира се, за изкуството като начин да се идентифицираш като човешко същество. Георги Кадурин като прочутият художник Марк Ротко и Иван Юруков като неговият млад асистент са актьорите, които горят в нажеженото до червено желание да се търси смисълът на изкуството и откриването на посоките на света и на духа. Увличаща и завладяваща, пиесата на Джон Лоугън предоставя великолепни възможности на актьорите да потърсят и открият наситения с драматични противоречия дух на голям творец и неочакваните, но вероятно закономерни противопоставяния между поколенията. Защото докато Марк Ротко на Георги Кадурин фучи, гори отвътре и размахва четката си като шпага, с която е решен да разсече посредствеността и дребнодушието, оядеността и лицемерието, той открива, че присъствието на младия човек в ателието му ще се окаже не по-малко сложна битка, сражение на поколенията, на разбирането какво "съдържат" цветовете и какви са световете, които всеки от тях населява. Светът, който населяват героите на Васил Михайлов и Стефка Янорова в постановката на Асен Шопов "Брудершафт" от Анатолий Крим, чиято премиера предстои в края на месеца в Театър 199, е очертан от железопътни релси, озвучен от монотонния глас на диспечера и разтърсван от мощното тракане на профучаващ влак.
Тази съвременна комедия, прилична на симфония в локомотивен ритъм, разкрива заплетените взаимоотношения между пенсионирания железничар Степан Николаич и красивата му непозната гостенка - София Александровна. Ще успее ли той да разгадае какво се крие зад нейната неочаквана поява? Бившата учителка ще въдвори ред в жилището и в живота на мъжа. Но все пак той е сигурен, че привлекателната дама носи в себе си някаква тайна. Този "Брудершафт" се пие за първи път на българска сцена и романтичната наздравица на фона на железопътния каданс със сигурност осигурява интересна среща с мощния талант на Васил Михайлов и ослепителната загадъчност на Стефка Янорова.
С почит към своя патрон Николай Бинев, чиято 80-годишнина театърът отбелязва тази година, както и в трескава подготовка за 70-годишния си юбилей, започва сезонът за трупата на Младежкия театър. Връзката между поколенията, предизвикателствата на времето и желанието да бъдат достойни наследници са водещите тенденции в програмата на театъра. Най-скорошна е премиерата на "Кривите огледала" от Дейвид Линдзи-Ъбър, поставена от Ивайло Христов на голямата сцена. На 24 и 25 септември премиерната публика ще се срещне със съвременна черна комедия, в която са забъркани актьорите Койна Русева, Станка Калчева, Малин Кръстев, Герасим Георгиев-Геро, Стефан Мавродиев, Николай Луканов и Юлиян Петров. Следва детският мюзикъл по книгата на Михаел Енде "Момо", чиято сценична версия е дело на Ина Божидарова и Веселка Кунчева, режисьор е Веселка Кунчева, с визията на Мариета Голомехова. Един силен, актуален и поучителен текст, който напомня и на децата, и на родителите им колко относителна категория е времето, измервано от часовници и календари, и колко по-важно и смислено е времето на сърцето, времето, прекарано в мечтание и с приятели.
Продължавайки добрата традиция да дава шанс на млади режисьори да работят с трупата, през този сезон на абсолвентката от Театралната академия Анастасия Събева, чийто дипломен спектакъл "Женска управия" по Аристофан става част от репертоара на младежката сцена, й предстои да вдъхне нов театрален живот на опасно сложния и многопластов роман на Шодерло дьо Лакло "Опасни връзки". А на младия режисьор Васил Дуев му предстои да размишлява над мотото "Има птичи пътища, а дири по небето няма; нещо е живяло, отминало, оставяйки ни нещо", и да работи по сценичния вариант на книгата на Уилям Уортън "Пилето".
Какви дири ще оставят очакваните нови спектакли е рано да се каже, но по-важно е, че пътят на новия театрален сезон е открит, макар и не гладък.
Георги Кадурин и Иван Юруков в сцени от "Червено", постановка на Владлен Александров
Стефка Янорова и Васил Михайлов в постановката на Асен Шопов "Брудершафт" от Анатолий Крим
Работен момент от репетициите на "Кривите огледала" в Младежкия театър
Сцена от дипломния спектакъл на Анастасия Събева "Женска управия" по Аристофан