Мутрополицейщина

Няма полицейско насилие!
Има една организирана престъпна група (ОПГ) от мазохисти и симуланти, които се самоинквизират, самонараняват и самообискират по най-унизителен начин, саморазбиват си главите и си самоизпотрошават къщите, самозаплашват се с пет автомата наведнъж и даже се самоубиват с по два пистолета и една карабина едновременно. Заради своя си кеф и щото са извратеняци, перверзници, провокатори, саботьори и диверсанти.
Поради тази причина ГЕРБ си самонаправи комисия - да се саморазследва за нещо, дето го няма, да се самооправдае и самооневини. Понеже ГЕРБ са си самодостатъчни.
Няма полицейско насилие.
То не съществува само за себе си, нито само по себе си, ей тъй, заради едното патологично удоволствие. Ако е така, МВР трябва да се отправи с маршова стъпка към психиатричната клиника. Незабавно. В пълен състав.
Полицейското насилие е тържествената заря на политическата агресия. На политиката, разбирана като агресия, като унижение, като издевателство, принуда, подчинение, омраза, мъст, разбиване, размазване, пребиване, бой.
"Бихме ги!", "Ще ви бия!", "Бих ви!" - така г-н Бъ разбира политиката. Българите са "негоден мат`рял", скимтящи кучета, квичащи прасета, лихвари и лентяи - така г-н Бъ се обяснява в любов на народа. Това не е полицейско насилие. Това е неговото вдъхновение. Автопортретът на агресивната простотия, облечена във власт.
Правата на човека и гражданина са недопустим лукс, тяхната защита - престъпление; свободната, независима и самоуправляваща се адвокатура - шайка бандюги; съдът - свърталище на рекетьори, алчни лицемерци, изнудвачи, циници и анархисти (виж операция Р.А.Л.И.Ц.А.) - така г-н Цвъ разбира правото. Това не е полицейско насилие. Това е неговият стимул, мотив и оправдание.
Същият г-н Цвъ, в мутренски стил, разпоредил на свой подчинен да "сготви" един политически опонент, и онзи го "сготвил". Това не е полицейско насилие. Това е покушение срещу самата полиция, срещу смисъла на нейното съществуване, злоупотреба с нейното предназначение. Това е "активно мероприятие", изпълнение на партийна повеля, на политическа поръчка.
Полицейският произвол е изразното средство, лексиката, речникът на политическия произвол, неговата изящна словесност. Това е бруталното лице на политиката на ГЕРБ, на нейната дълбинна същност, на нейната философия, на нейните цели. Това е инструментът, оръжието, електрошоковата палка, ритникът, крясъкът на една политика, основана върху насилието и провеждана с насилие.
Защото:
Първо. Полицаят (освен ако не е суперинтелигентен) навсякъде вижда престъпници - те извират от своите свърталища, вилнеят, безчинстват, убиват, грабят, мамят, а после потъват в сенките, разтварят се в мрака и изчезват.
Когато полицаи управляват държавата, всички ние сме престъпници. По подразбиране. Или поне - заподозрени. Най-малкото - потенциални. При всички случаи сме виновни, неизвестно за какво. По-точно - виновни сме за каквото властта реши. Затова, читателю, "Като абсолютен престъпник - на колене!"
Второ. Още по-драматично става положението, когато не полицаи управляват държавата, а персонажи, които се изживяват като полицаи, които се правят на полицаи, които цял живот са мечтали да бъдат полицаи. Обаче единият станал пожарникар (достойна професия), а другият - учител по физическо (също достойно). Когато някой си въобразява, че е някакъв или нещо, непрекъснато живее в най-лошия си кошмар - да не го сполети прозрението на обществото, че е нищо и никакъв. И понеже не знае как, самодоказва се с агресия.
Трето. Но винаги има и по-лошо. Когато управлява откровен мутрафон, който се прави на полицай (политик, министър, премиер) и който пребивава и властва в подземието и на върха (едновременно).
Мутрафонът живее в два свята. В единия работи за държавата, в другия - против държавата; в единия лови бандити, в другия ги взривява, щото има сметки за разчистване. Винаги казва "Нищо лично", но всички знаем, че всичко е лично, най-вече - интересът. За мутроида насилието е нещо естествено, нещо нормално - няма емоции, няма терзания, няма съчувствие, няма съвест, която да го гризе и мъчи. Насилието е неговата същност. Неговата защита, неговата недосегаемост и неподсъдност. Огненият знак на неговото могъщество в явната власт и в тайната. Поради тази шизофренност обществото не различава престъпника от властника, не знае кой взима решенията, къде ги взима - в подземието или в резиденцията, не знае и кой управлява.   
Мутроидът дели света на врагове и слуги. Враг е всеки, който отказва да бъде негов инструмент, обслужващ персонал или масовка (бияч, инквизитор, изпълнител на мокри поръчки, автор на слухове, сплетни, интриги, лъжи, клевети, публични доноси и прочее). С инструментите се разделя хладнокръвно, захвърля ги като непотребни вещи, като играчки, които сам е потрошил. А сразения враг обича - тогава е безмерно щастлив, и тържествува, докато изобразява лицемерно съчувствие. 
Той няма приятели - има хора, с които злоупотребява и които предава на секундата. Няма съмишленици - има подчинени, които държи в страх и унижение. Няма партньори - защото партньорството е доверие, а не лична преданост, още по-малко - рекет. Няма кауза извън себе си. Той не иска да го харесват - иска да му служат. Не иска да го обичат - иска да го боготворят. Не иска да го уважават - иска да се боят.
Той е злопаметен и отмъстителен. За него чуждият успех е лично оскърбление, чуждото мнение - обида, критиката е престъпление, присмехът го озлобява. Своите пороци пришива на враговете, а техните достойнства превръща в порок. И обществото търпи и гледа безучастно как интригантът съди почтените, невежата поучава знаещите, лъжецът изобличава честните, циникът назидава достойните, и се гаври с тях, и ги съди... 
Той презира конституцията и законите, той е извън и над закона, той е самият закон и неговото отрицание.
Това е политиката на ГЕРБ - една отровна смес от обичайна полицейска мнителност, несбъднати детски мечти, нарцистична комплексарщина, страх от изобличение в нищожност, мутренска психика, подземен морал, лицемерие, агресия и власт.
Тази отровна смес не може да роди друго, освен полицейщина - като политика, и мутрополицейщина - като диктатура.
Това е рецептата на ГЕРБ. По-точно - на неговите създатели. Които властват и вилнеят чрез ГЕРБ. Какво активно мероприятие! Какъв шедьовър!