Макрон плува на сухо

Божидар Чеков,
Париж
 
От няколко месеца френският президент се превърна в пълководец на армия, която не съществува. Никой в Европа не подкрепя призивите му за пращане на войски в Украйна. Побеснял, той нарече германците „страхливци“. Във Франция, въпреки всекидневната антируска пропаганда, най-често срещаният отговор на обществото е един: Не желая детето ми да умира за Киев!
Въпреки това Макрон заделя милиарди за строеж на завод за снаряди за Украйна с калибър 155 мм и с капацитет 20 000 броя. Но само за един ден руснаците изстрелват 15 000 снаряда. Същият този Макрон, първи от всички европейски ръководители, прие два пъти Путин и в началото на войната предупреди: Какъвто и да изходът от войната, Русия ще остане на същото място, на което е сега!
Какво накара френския президент да се завърти на 180 градуса и да направи обречен опит да замести Джо Байдън във войната в Украйна? Една от хипотезите е незавидната равносметка от седемгодишното му управление: Икономически застой. Инфлация. Застрашено от Брюксел земеделие с постановленията за „Свободна търговия“ и „Зелена сделка“. И заплашващ суверенитета външен дълг...
Темата за „руската опасност“, ако Украйна се срине, отклонява вниманието, но не решава проблемите. „Опасността“ за Франция е вътрешна, а не външна. Почти няма ден без насилие в градския транспорт, училищата и кварталите с африкански емигранти. Процъфтява търговия с наркотици. Палежите на полицейски участъци и убийствата са признаци, които са по-близки до гражданска война. Метежите започнаха още през 2005 г. и в тях няма никакво руско участие. В резултат на необузданата емигрантска вълна, предизборните проучвания дават преднина на Жордан Бардела от партията на Льо Пен - победител с повече от 12 процента пред партията на президента.
Няма нищо тенденциозно, ако припомним, че границите на Украйна са начертани от Сталин. На конференцията в Ялта той подкрепя мечтата на Рузвелт за преместването на ООН от Женева в Ню Йорк, но с условието да разполага с три гласа - на Руската федерация, Беларус и Украйна. Чърчил протестира, но лукавият грузинец го поставя на мястото му: „Вие също разполагате с три гласа - на Великобритания, Канада и Австралия...“
Франция все още има капитал в Русия, натрупан в късното Средновековие. Петър Велики не посещава Лондон, а Париж и Реймс. Александър I, на срещата си с Наполеон в Кьонинсберг на 25 юни 1807 г., казва на чист френски: „Sir, je hais les anglais autant que vous“ (Сър, аз мразя англичаните не по-малко от вас). Изненадан, Наполеон отговаря: „En ce cas la paix est faite“ (В такъв случай мирът е готов). И двамата владетели почти се прегръщат. За съжаление французинът не спазва дадената дума.
В самата Франция, между 1917 и 1925 г., едномилионна белогвардейска емиграция се настанява и обогатява с културата си родината на Волтер. Ето най-известните руски емигранти: певците Фьодор Шаляпин, Саша Дистел, Серж Гинсбург, Мишел Полнарьов и Жан Фера, актьорите Роберт Хюсеин, Патрик Топалов, Роже Вадим Племиянников и актрисата Марина Влади Поляков, балетмайсторът Рудолф Нуриев и художникът Марк Шагал, министърът на Митеран - Пиер Береговой, и вулканологът Хорун Тазиев. Списъкът на писателите от руски произход е внушителен: Владимир Волков, Лев Тарасов (Анри Троя), Морис Дрюон, Жозеф Кесел, Саша Гитри и други.
Между 1942 и 1945 г. ескадрилата „Нормандия - Неман“, част от Свободните френски въздушни сили, се включва в състава на Червената армия в боевете срещу немския окупатор.
С такова културно, военно и историческо наследство много ще е трудно на Макрон да обърне общественото мнение на 180 градуса и да го убеди, че Русия е заплаха за Франция.