Културата на държавното управление
Належащи регулаторни мерки в столицата, или обикновено паразитиране
/ брой: 194
Оксиморонът, както е известно, съчетава наглед несъчетаемо противоположното с "остроумно глупав" резултат, зад който често се прикрива дълбока мъдрост. Обичайният речников пример в контекста е "Бързай бавно".
Тези дни един от добрите телевизионни коментатори създаде нещо като оксиморон, изричайки репликата "с пожарникарски плам". Едната евентуална линия на разсъждение и анализ, официално градивната един вид, тук би била тази на насрещния огън, на прословутото гасене на един пожар посредством друг пожар. Но подобна процедура едва ли се явява достоверно присъщата за българската днешна действителност. По-скоро би трябвало да се вземе предвид на пръв поглед несъвместимото, когато и където пожарникарят и пожарът от опоненти са се превърнали в съюзници, намерили и отстояващи дефинитивно еднопосочни интереси.
Всички стари софийски момчета си спомняме времената от детството, тогава столичните улици се миеха с маркуч на макара, цистерна с вода и със сапун. Нощем, при това редовно и впрочем от роми. С други думи,
чистотата и редът не бяха спорадично явление
нито извънредно събитие, нито пък изключваха малцинствата. Стълбовете на уличните и парковите лампи бяха чугунени с винетки, както и страничните облегалки на градинските пейки. Бронзови мечета, сърнички и пингвини радваха децата из парковете. Чугунени решетки бяха поставени над коренищата на дърветата по "Царя" (булевард "Руски") и по други булеварди. Чугунени бяха доскоро и решетките на канализацията.
Всяка улица бе, ако щете вярвайте, перфектно павирана с големите или по-дребните павета, сиреч без дупки, с озеленени тротоари и бе обозначена със синя табелка. По-старите табелки, на отменения вече правопис, бяха направени също от чугун, като белите букви се обновяваха по специален начин, чрез прилепяне на дъска покрита с тебешир. А по-новите улични табелки бяха съответно от емайлирана ламарина. На вратата на всяка къща се мъдреше малък квадратен номер. На нашата улица спираше една-единствена кола, марка "Боргвард". За сведение, фирмата от Бремен, Западна Германия, фалира през 1961 година.
Тогава някъде, с изграждането на комбината "Кремиковци", започна отначало по-малко усетното, а по-нататък все по-настойчивото
деградиране на моя град
Панелки, селяния, простотия на всякакво ниво, от горе до долу... Описаното от Радичков "столично тесто" набъбна, набухна, преля и се разля нашироко из Софийското поле. Незаслужено забравеният днес всенароден любимец Георги Парцалев изрече в скеч знаменателните думи за столичните "квартали на Пазарджик".
През годините на прехода "към демокрация и пазарна икономика" София вече загуби каквато и да е управляемост. Населението й вероятно се удвои, автомобилите най-вероятно се удесеториха. Далаверите тук естествено нямат чет, но най-голямата, най-многогодишна и, както изглежда, неотменима е тази с боклука. Интересно - наличие на отрицателно настроено обществено мнение, публикации, съдебни решения, ред политически обещания, а с нищо необоснованата такса смет, зависеща не от броя на живеещите, а от местоположението и съответно от стойността на имота, продължава да си стои и упорито да действа. И да възпроизвежда, от едната страна, несправедливост и недоволство, а от другата, безмерни богатства за групировки. Като пустинен мираж на хоризонта второ десетилетие продължава да се мержелее
заводът за преработка на смет
Преди доста години някой в пресата сподели основния му "недостатък". Че в него боклукът трябвало да се претегля и по този начин изчезвал единият от главните методи за реализиране на далаверата.
Но най-актуалната тема днес в столицата е друга - новият режим за паркирането в центъра. На първото възражение, сега ли му е времето, насред криза, официалният отговор изглежда направо съкрушително. Тръгва вторият лъч на метрото!
Е, отделен въпрос е, че метромрежата на София е доста рехава и е обречена да се задръства от многолюдие при станция "Сердика". Те, учените, все много знаят да приказват и да се заяждат. И си говорят и пишат, че липсват планове към метрорадиусите, дори един ден, някога в неясно бъдеще, те да станат три на брой, да бъде изграден още и кръг. Както и системата да бъде допълнена с градска железница, над коритата на Перловска и Владайска река например. Но кой да слуша, пък и защо да отговаря, като си мисли и вярва, че винаги ще "може и така, както е било".
Границата между регулаторни мерки и обикновено паразитиране е много тънка и лесна за прекрачване. Културата на държавното управление доказано не е за всеки.
Удвояването на почасовата такса за "синя зона" си е чисто издевателство над софиянци при днешното безпаричие. Както и тройно по-скъпата винетка за постоянно паркиране за втората кола по един и същи адрес. Ами ако автомобилът е на наемател, или пък на адреса в апартамента живеят повече от едно семейство, има повече домакинства? Издевателство и особено груб паразитизъм е също въвеждането на платено паркиране в събота до 14 часа, в деня на семейните покупки, когато липсват професионалният трафик и обичайните задръствания в центъра.
И основният въпрос,
къде аджеба ще отидат
прогнозируемите повишени приходи на общината? Къде са обещаваните подземни паркинги в центъра и по райони, където срещу поносима сума софиянци евентуално биха могли безопасно да подслоняват возилата си?
Или, което може да се очаква с най-голяма вероятност, отново ще станем свидетели на разрастването на и без това ненавижданото от всички софиянци общинско предприятие "Център за градска мобилност" в аспекта му на онова, което доскоро се наричаше "Паркинги и гаражи". И което притежава трайния навик, когато не си изпълни плана по големите булеварди, да навлиза в моя квартал и да ни събира колите наред, "водейки се само от закона" и "по оплакване от граждани". Без да се интересува, че през годините са се натрупали маса взаимно противоречащи си наредби, предназначени главно да побъркват софиянци и да им вгорчават живота . Особено на онези от центъра. На които естествено им става все по "адски хубаво" да плащат растящите паразитни данъци и такси. И като добавка по масмедиите да слушат разсъждения на диалект, "че центърът е много малък и затова ...".
Затова именно един софиянец заплаши, че ще си запали колата. А огънят при наличното подклаждане е най-вероятно да се разпространи.
Внимание - код червено! Както, надявам се, стана ясно от текста, не само в аспект на метеорологична обстановка.