Колумбия гори

Протестите в Колумбия започнаха преди повече от две седмици, заради предложената данъчна реформа от президента Иван Дуке, но продължиха с искания за повече справедливост, равноправие и мир. На 28 април, когато народът излезе на улиците, нищо не предвещаваше, че ще има убити, ранени и изчезнали противници на властта. Изправена ли е страната пред гражданска война?

Колумбия е най-старата демокрация в Латинска Америка. Обикновено се свързва с наркокартелите и кокаина. Тя е основният производител и износител на дрогата в света. Но това е само едното лице на страната. 

Другото, по-малко познатото, олицетворява милионите бедни, които трябва да избират между задоволяването с малко или нищото, а истината е, че вече няма какво и да губят. Това е една от държавите с най-голямото неравенство на континента, с 16,8% безработица и 42,5% бедност, по официални данни, според infobae. Ако предложената данъчна реформа беше приета, то цялата тежест щеше да падне върху средната класа. Тоест върху хората, които работят, но са най-притиснати от кризата, докато най-богатите ще дадат най-ниския процент. Милиони хора правят невъзможното да оцеляват и преживяват. Затова и данъчната реформа, предложена от президента Иван Дуке, беше искрата, която запали фитила. 

Въпреки че предложението беше оттеглено четири дни след първите демонстрации, народното недоволство прерасна в искания за по-добро здравеопазване, по-качествено образование, повече средства за най-бедните, които не могат да си позволят храна два пъти на ден, увеличаване на минималната заплата и сигурност. 

Сигурност от полицейското насилие и произвол, което включва убиването на активисти. В Колумбия има специални развъдници за крокодили, където "изчезват" политическите противници. Това е страната с най-многото масови гробове, с повече от 2000 трупа във всеки един от тях (дори Пиночет не бе постигнал такъв "рекорд" в Чили). 

Това са основните причини студенти, синдикати, индианци и отритнатите от обществото да не протестират вече само в селата и малките градове. Народният гняв обхваща и трите най-големи града:  столицата Богота, Меделин и Кали. 

Властта има защо да се безпокои. През 1870 г.  именно в Кали е започнала съпротивата. Именно там за пръв път се заговорило за независимост от Испания. Историята е склонна да се повтаря. Затова днес там са блокирани входните артерии на града, включително летището. Гражданите отказват да се подчиняват. Вероятно затова към момента там са изпратени 700 войници, над 2000 полицаи и два хеликоптера.

Равносметката лед почти двуседмични протести е най-малко 47 жертви (повечето от тях застреляни), над 800 ранени, поне 11 случая на сексуално насилие и около 1000 души са изчезнали. Според различни НПО-та данните са различни. От "Репортери без граница" твърдят, че имало полицейско насилие над 76 журналисти, 10 са тежко ранени.

Въпреки това между 60% и 70% от колумбийците подкрепят протестите, които се очаква да продължат. В действителност, те са продължение на стачките от  2019 г. и 2020 г., временно спрели заради КОВИДА-а. Днес дори пандемията не може да бъде оправдание хората да се примирят. Президентът Дуке, чийто рейтинг в момента е 33%, е заявил, че иска диалог, но без лидерите на протеста. 

Според прокуратурата виновни за безредиците са различни партизански групировки и банди на наркотрафиканти. Причината са запалените 15 полицейски сгради. Предвид исканията на протестиращите, крайно десните лидери на континента като еквадорския президент Ленин Морено, виждат "чужда намеса". Обвиняват венецуелския държавен глава Николас Мадуро във финансиране на протестите и подстрекателство. Интересното е, че при масовите демонстрации в Чили миналата година, отново Мадуро беше посочен като виновник.

Остава въпросът, след като според различните пропаганди, Венецуела е толкова бедна, как намира средства, за да плаща за продължителни протести в многомилионни държави?