За единия хляб
/ брой: 199
Аида ПАНИКЯН
Цял живот борбата е за единия хляб. Човек работи, за да изкара пари за днешния хляб, или за да се подготви за пенсионерските години, когато пак не може без хляба. Трудността е, когато човек трябва да избира - дали днес да яде един или два пъти и да му останат пари за животоподдържащите (и дори животоспасяващите) лекарства, или да яде здравословно три пъти дневно, но да спре лекарствата или да не се отоплява през зимата.
Поставянето на 3/4 от нацията пред такъв избор вече е знак за несигурност дори в обозримото бъдеще. Да, държавата се опита да подпомогне най-уязвимите с ръст на пенсии, на социални помощи, подкрепа за отоплението и пр. И въпреки това...
България е страната с най-много хора на прага на мизерията, най-много болни, най-често доплащащи за лечението и лекарствата си, с най-слаба профилактика, с най-лош въздух, с най-ниски заплати и пенсии, най-много разчитаща на капачките, за да купи кувьози за нуждаещите се бебета, страната, в която трансплантацията на органи е национална новина.
А дали истинският проблем не е в работещите бедни, защото те, освен че не могат да осигурят днешния хляб на семейството си и образованието на децата си, трудно осигуряват и собственото си бъдеще в старостта. Дали да не се започне от тях? Дали този проблем не е в дъното на голямата национална несигурност и загуба на надежда?
Да, Европа и дори светът са на прага на криза, инфлацията със задна дата е изяла увеличените доходи. Но... Голямото "но" пред българите е и липсата на надежда, че ще има правителство, достатъчно отговорно, което, ако не ги изведе от кризата, то поне ще помогне на хората да я почувстват по-поносимо. А това би дало ако не 100 процента сигурност, то поне надежда. Иначе е възможно и онези 11 на сто от българите, които са сигурни, че нещата у нас ще се оправят, да напуснат страната и всеки да води собствената си борба за единия хляб в чужбина.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.