За аптеките - мълчание
/ брой: 243
Аида ПАНИКЯН
Млад мъж, помощник-фармацевт, преди година-година и нещо разкри аптека в село на няколко километра от малък курортен град. Не може да работи с касата, но потокът от клиенти не спира. За това се иска доста смелост! Твърди, че е доволен, защото съселяните му могат да си купят лекарства.
Иначе пътят до аптеката може да се окаже твърде дълъг. Поне за хилядите, живеещи в малки населени места. Те могат лесно и бързо да си купят половинка ракия и две кутии цигари, могат дори по-лесно да си купят дрога, но не и хапчета. А лекарство по каса е... кауза пердута. И тези хора плащат данъците и осигуровките си. И те искат да са що-годе здрави. Не за друго, а за да могат по-дълго да пълнят хазната, нали? После - българите пушели и пиели. Ами като няма откъде да си купят лекарства...
Здравните власти едно знаят, едно баят - болниците са много. За аптеките - мълчание.
Иначе всички са съгласни, че аптеките са неравномерно разпределени - в София в диаметър от 200 м може да намерите четири, че дори пет и да изберете къде аналгинът е най-евтин и на промоция. Но в страната не е така. Говори се за стандарт - една аптека трябва да обслужва 3230 души, но стотици възрастни и болни пътуват километри, за да си купят аналгин.
Не са една и две срещите на сдружението на общините със заинтересовани институции, но всички в крайна сметка прехвърлят топката... в общините. И никой не им помага.
В края на юни тази година министърът на здравеопазването утвърди методика, въз основа на която ще бъдат изработени областни аптечни карти, необходими за съставянето на Националната аптечна карта. Тя трябва да покаже дефицитите на фармацевтичното обслужване. Иначе - не е панацея. Както не бяха панацея и няколкото национални здравни карти, които уж трябваше да "регулират" броя на болниците.
Българинът все някак ще се справи. Но защо трябва да бъде усложняван животът му насила?
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.