Полурешение
/ брой: 217
Аида ПАНИКЯН
С ненужните капачки купихме нови кувьози за недоносените бебета. Събираме капачки за неонатални линейки (наличните 2-3 специални коли са все със средства от благотворителни акции). За пореден път ще започне строителството на Национална детска болница - 44 години след първата копка! Онези, които тогава бяха деца, имат пораснали внуци. Тогава годишно се раждаха над 130 хиляди деца, а сега - около 58 хиляди. Съвременна детска болница няма...
Лекарствата ту ги има, ту ги няма. Нито Законът, нито специалната система за регистрация помага. Те са стока и като всяка стока може да са предмет на паралелен износ. Някой направи гениалното "откритие", че търговци на едро били задържали лекарства в складовете.
По-рано властта създаваше работни групи за анализ, сега - Специализиран съвет за контрол. Ще умуват може ли недостигът да се попълни с паралелен внос.
Надеждата, че след месец-два ще намираме лекарствата си в аптеките, остава слабичка и недохранена. Хилава като онова бебе с многото комисии (пардон, баби). Търговци и производители казват, че продават най-евтино лекарствата си в България, а българите отиват да си ги купуват за по-евтино в чужбина. Ха сега, де?!
Екипите за спешна медицинска помощ протестират: по 3 минути 7 дни по пладне ще звучат сирени. Всяка нова власт се "заема" с проблема и го "решава", като компенсира с по някоя стотачка възнагражденията им. Човек да се чуди тези пари влизат ли в заплатите им или не, прилични ли са заплатите на тези хора, дето трябва да прегледат всеки болен, все едно дали има или няма платени здравни осигуровки.
Какво ново имам да кажа ли?
Тези проблеми се точат поне от 20 години и ни една от умните глави в държавата не намери решение. В спешен порядък се създават комисии и работни групи. В спешен порядък се остъргва хазната, а проблемите остават полурешени.
Но надеждата умира последна, нали? Българинът знае и две, и двеста.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.