Морските фарове сочат пътя на надеждата

Величествената осанка на морския фар на фона на вълните и безкрайния хоризонт е една от най-красивите гледки. В тях има нещо много романтично. Те не са само пътеводна светлина за моряците в открито море, но и сочат пътя на надеждата и очакване за скорошно завръщане...
Много от маяците са строени векове и таят мистерия и история. Да осветяваш пътя на корабите в античния свят е било чудо. Фаровете днес са символ на една отминала ера и украсяват морския пейзаж със своите поразителни дизайни. Смелите им цветове и шарки, ивици и спирали до диамантени форми вдъхновяват художници, поети и писатели.

От незапомнени времена моряците разчитали на звездите

които им служели за ориентир. Но най-търсени в непрогледния мрак били светлинните сигнали, излъчвани от брега. Някога хората палели високи огньове, които помагали на мореплавателите да избегнат подводните рифове и пясъчните плитчини. Предвестниците на съвременните морски фарове са блещукали в Черно море почти от времето на аргонавтите, твърдят изследователи. И днес десетки фарове и други сигнални съоръжения продължават да ориентират плавателните съдове, защото не всички разполагат с GPS-системи.
За най-древните прототипи на съвременните морски ориентири по нашето крайбрежие се споменава в исторически източници. Сред тях са пътеписите на Константин Иречек. През XIX век известният чешки историк и пътешественик разказва за предание, свързано с основаването на Анхиало (днешния гр. Поморие) от византийската императрица Ирина на мястото на някогашен фар, принадлежал на по-стар пристанищен град. За първите светлинни сигнализации по нашето Черноморие свидетелства и монета от II век, открита в района на Аполония (днешен Созопол). На нея е изобразена малка, кръгла постройка на два етажа, увенчана с горящи пламъци, която удивително напомня на съвременните фарове.
Най-много фарове са били построени в средата на XIX век, когато България била още в пределите на Османската империя. След Освобождението грижата за морската сигнализация се поема от младата българска държава, която изгражда нови, авангардни за времето си навигационни съоръжения и осъвременява по-старите.  
Тази година

най-старият и най-високият фар по нашето Черноморие - на нос Шабла, отбеляза 167 години от построяването си

Съоръжението се намира на около 4 км източно от град Шабла и е един от най-посещаваните туристически обекти заради над стогодишната си история. Смята се, че той е граден по подобие на едно от Седемте чудеса на античния свят - Александрийския фар. Представлява внушителна осемстенна кула, уникална не само за българското, но и за цялото Черноморие.
Шабленският маяк е строен по турско време, през 1856 г. Тогава начело на Османската империя е бил султан Абдул Меджид и неговата тугра (монограм) и до днес стои на зида на кулата. Фарът е изграден от камък и хоросан. Забележителната му устойчивост се дължи на арките с прецизно изработени ключови камъни. До върха му води вита каменна стълба. В една от външните му стени е взидана плоча, зад която има скрито послание към бъдещите поколения. Тя ще бъде отворена през 2056 г., когато ще се отбележи 200-годишнината от построяването на фара.
Интересен е и фарът на пристанището във Варна, наричан още

"Червеният фенер", заради светлината

която излъчва. Оптиката му е разположена на 15 м надморска височина и се забелязва от 10 морски мили. Оригиналният Варненски фар се е намирал на края на приморския вълнолом. Преди няколко години той е свален и оставен като експонат във Военноморския музей, а на негово място е сложен нов. Постаментът под фара на самия вълнолом е покрит с мозаечно платно от разноцветни камъчета, изобразяващо Св. Николай Чудотворец.

Бургаският фар е първият български пристанищен фар

За първи път светва през 1899 г. Макетът на фара е дело на първия бургаски контрабасист Съби Денев. Фарът е толкова красив и значим за града, че до миналия век е бил символ на Бургас. А сега - една от атракциите му. Еднакво обичан за посещение както от местните жители, така и от туристите. Кулата е висока 14 м и излъчва постоянна бяла светлина. В годините е била облагородявана два-три пъти, като последният е през 2003 г. по повод 100 години от официалното откриване на пристанището в града.

Най-фотогеничен е най-южният ни маяк

кацнал върху скалите в морето край Ахтопол. Официално е открит през 1932 г. Но 4 години след пускането му в експлоатация силата на светлината му бива увеличена. Това се наложило поради факта, че зимно време оптиката се покривала с лед и ставала слабо забележима.
Фарът, който днес можем да видим в близост до нос Калиакра, е всъщност новопостроеният през 1901 г. Това се е наложило, понеже силно земетресение почти е порутило първия построен там фар. Новата бяла фарова конструкция е висока почти 10 м.
 
Сгушен в непосредствена близост до село Емона, фарът на едноименния нос е вероятно

най-красивото и недостъпно морско светило

защото тук Стара планина среща морето с почти отвесни скали. На тази територия е разположена и метеорологична станция на БАН. Фарът заработва през далечната 1880 г., което го прави и един от най-старите в страната.
Единственият обитаем остров на територията на България също разполага с фар. Той се намира в северната част на Св. Анастасия. Бялата светлина на маяка проблясва на всеки 8 секунди и е толкова силна, че нощем спокойно и с невъоръжено око може да бъде забелязана от Морската градина на Бургас.
Старият фар в Несебър в наши дни служи само като романтично

допълнение към приказната обстановка

Той е изработен от дялан камък. През 1954 г. обаче, след построяването на вълнолома, губи своята функция. И вместо него на нова позиция е поставен нов фар, който е крайно непривлекателен и неатрактивен - метална конструкция с активна светлина за навигация на плавателните съдове в морето. Но понякога новото не е по-добро от старото...
Повечето от маяците вече се командват автоматично и нямат нужда от фаропазачи. Тази професия обаче съществува, защото на местата, където няма ток и вода, трябва да зареждат акумулатори, за да черпят енергия от тях лампите на светещия знак. Така е на остров Свети Иван и днес.
До около 1800 година

за светлина се използвали запалени дърва

или въглища. Един фар в онези дни можел да консумира 300 тона или повече черно злато годишно. По-късно била изобретена маслената лампа, чийто постоянен бездимен пламък революционизира фаровете. Към началото на ХХ век започва употребата на ацетилен, добиван на място от калциев карбид и вода. Втечненият пропан-бутан също намира приложение при морските фарове, въпреки че газовите и маслените лампи били изместени от електрическите.
Електрическото осветление под формата на въглеродни дъгови лампи започнало да се използва за морските фарове, когато маслените лампи били все още на мода.
Лампата с електрическа нажежаема жичка сега е стандартното осветително тяло. Днес като елемент от фаровете са светодиодните (LED) лампи, които изразходват значително по-малко енергия и са по-лесни за поддръжка. С появата на аргандовите лампи, надежден и стабилен източник на светлина, става възможно да се разработят ефективни оптични системи за увеличаване на интензитета на светлината. Чрез огледала се концентрира светлината в ярък лъч и за да се вижда тя от всички страни, огледалото се върти. Така се появява добре познатият въртящ се лъч на фара, чиято светлина се вижда като серия от проблясвания.
Ограниченията на чисто визуалната навигация довели до идеята за допълнително звуково предупреждение. В началото за целта били използвани оръдия, а по-късно - електрически детонирани експлозивни заряди.