Когато идеите се превърнат в действителност

Много или малко са седем месеца? Очевидно, че са достатъчно, когато се знае какво и как да се направи, за да започне успешно поправянето на беди, сторени в продължение на 12 години. За да се помогне на хората да се почувстват важни за властта. Да повярват, че все пак някой се грижи за тях, когато имат нужда от подкрепа.

Преди седем месеца 99-ото правителство на Република България пое управлението на страната. В особено труден за българите момент на икономическа, енергийна и здравна криза. И война на няколкостотин километра от България. Екипът на МТСП незабавно създаде условия и ред, които да гарантират провеждането на политики в социалната област. Именно политики, а не кърпежни промени на парче.

Ясното виждане на ситуацията в момента, далновидността на министерския екип, както и подкрепата на правителството, дадоха възможност за облекчаване на трудните за българите моменти, а топлите месеци бяха предвидливо използвани за подготовка на настъпващите нелеки есен и зима. Парите са насочени предимно за подпомагане на майчинството, към безплатни детски градини и ясли, за осъвременяване на пенсиите, в подкрепа на работещите, увеличаване обхвата и сумата на енергийните помощи.

"За нас социалната политика е абсолютен приоритет. За много краткото време и връхлетени от много кризи, успяхме чрез бюджета да подкрепим семейства, домакинства, млади хора, деца, възрастни с 22 млрд. лева. Тези пари и политики бяха ориентирани към увеличаване на майчинството, безплатни детски градини и ясли, увеличаване на пенсиите, подкрепа на работещите, увеличаване на броя на семействата, които ще получат енергийни помощи през зимата. През цялото време политиката ни бе ориентирана към слабите, уязвимите, включително и към хората с увреждания", заяви вицепремиерът в оставка Корнелия Нинова. 

По думите й при преговорите за съставяне на правителство отново на първо място ще бъде поставен социалният елемент.

"За 7 месеца в социалната политика постигнахме неща, за които се борехме последните 10 години", каза още Нинова и допълни, че приоритетен проблем остава инфлацията, цените, доходите, бедността и неравенството. Затова тя заяви, че при преговорите за съставяне на ново правителство ще продължат да бъдат социалният стълб в политиката на България. 

"В МТСП бяха създадени условия и ред, които да гарантират провеждането на политики в социалната сфера", посочи социалният министър в оставка Георги Гьоков, представяйки отчета за свършеното от ведомството през седемте месеца.  

"Оценката, която си даваме, е добра. Свършихме добра работа. Нямам напрежение за това кой ще е следващият социален министър, стига да продължи в същата посока за подкрепа на хората", каза Гьоков. 

Спад на безработицата

Мярката 60/40 бе удължена до 30 юни и само за януари и февруари 2022 г. по нея са изплатени над 95 млн. лв. за запазване заетостта на 78 015 работници и служители в 3668 фирми. Към 16 юни 2022 г. са изплатени 1 917 583 073 лв., с които са подпомогнати 13 667 работодатели и е запазена заетостта на 334 309 души.

С 50 млн. лв. са увеличени парите по Националния план за действие по заетостта. Това дава възможност на над 22 хиляди безработни да започнат работа, 11 хиляди да преминат обучение по професия, а 9150 да работят по регионални програми за заетост.

Регистрираните в бюрата по труда безработни  през юни са 138 799, което е с 8678 по-малко от май и с 31 917 по-малко от юни 2021 г.

Заявените работни места на първичния пазар на труда само през юни са 22 417, което е с 9466 повече от май и с 2789 повече от юни 2021 г.

Започналите работа безработни през юни са 22 744, което е със 7865 повече от май.

Позитивна е тенденцията при младежката безработица.

Въпреки спада на безработицата, от 1 април се увеличи минималното дневно обезщетение за хората, останали без трудов ангажимент, от 12 лв. на 18 лв. (50% ръст), а максималното от 74,29 лв. стана 85,71 лв. Това увеличава месечно парите на над 40 хиляди души.

С промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност се регламентира облекченият достъп до пазара на труда за граждани на трети държави, ползващи се от временна закрила. За тях не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда за срока на временната закрила.

Ръст на заплатите

От 1 април минималната заплата бе увеличена от 650 на 710 лв. По-същественото е, че е изготвен е проект за създаване на механизъм за определяне на минималната за страната заплата. До дни той ще бъде обсъден със социалните партньори. Изработен е и механизъм за определяне на максималния осигурителен доход.

Увеличение на пенсиите

Усилията на правителството, МТСП и НОИ за увеличаване на пенсиите се увенчаха с успех. Никой не казва, че това е достатъчно, но е сигурно, че е облекчение за възрастните. В същото време средно увеличението на пенсиите е почти с една четвърт.

От 1 октомври пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., ще се преизчислят. За всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, размерът й ще се увеличи със 100% от нарастването на средния осигурителен доход за страната или със средногодишния индекс на потребителските цени за предходната година. Ще се взема предвид по-високият от двата показателя.

От октомври над 715 хиляди пенсионери ще получат увеличение на пенсията си. Средната пенсия ще достигне 722 лв. и ще нарасне с близо 19% спрямо юни. Максималната пенсия ще стане 3400 лв., като увеличението е 70%.

От 1 юли минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличи от 370 лв. на 467 лв. (26,2% ръст), а максималната - от 1500 лв. на 2000 лв. (33,3% ръст). Така средната пенсия става 669 лв. без КОВИД-добавките (23,6% повече от юни). Освен това от 1 юли всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., се повишиха с 10% плюс 60-те лева от досегашната КОВИД-добавка. Важно е да се отбележи, че тези пари ще получават към пенсиите си хората, които са се пенсионирали от 1 януари до 30 юни 2022 г.

От 1 юли е увеличена и социалната пенсия за старост (от 170 на 247 лв.), а свързаните с нея социални пенсии за инвалидност се повишиха с 45%. Това се отнася за над 50 200 деца и възрастни. С 45% се увеличиха и добавките за чужда помощ, както и за ветераните от войните, които се получават от над 65 хиляди души.

Детските надбавки, родителите, младите

След като дълги години обезщетението за отглеждане на дете до 2 г. бе 380 лв., през м.г. то стана 650 лв., а от 1 април - 710 лв., което се отнася за над 80 хиляди души. Това е ръст от 86,9% спрямо април 2021 г.

Пак от 1 април детските надбавки се повишиха от 40 лв. на 50 лв. за едно дете, от 90 лв. на 110 лв. - за две деца, от 135 лв. на 165 лв. - за три деца, и т.н. Увеличена бе доходната граница със 100 лв. и вече помощта се получава на 100% при доход до 510 лв. на член от семейството през последните 12 месеца.

С месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 г., са подпомогнати средномесечно 299 162 семейства с 471 918 деца. Със същата помощ, но за деца с трайни увреждания, са подпомогнати 28 040 подрастващи.

С еднократна помощ от 300 лв. за ученици, записани за първи път в I клас, са подпомогнати семействата на 52 428 деца, а с 300 лв. еднократно са подпомогнати семействата на 49 543 подрастващи от VIII клас.

През май младите (15-29 г.), търсещи работа чрез бюрата по труда, са 15 569, което е с 2129 по-малко от ноември 2021 г. Един от основните приоритети в следващия програмен период 2021-2027 на програмата "Развитие на човешките ресурси" е свързан с младежката заетост и подкрепата за менторство, стажуване, субсидирана заетост за по-лесен преход от образование към заетост на младите хора. Програмата е включена в Европейската година на младежта с Националната кампания #Първа работа.

По-високо качество на социалните услуги

Приета е Наредбата за качеството на социалните услуги. С нея се определят стандартите за качество на социалните и интегрираните здравно-социални услуги, както и критериите за тяхното изпълнение. Те са съобразени с вида на социалната услуга и специфичните потребности на хората, които я ползват. Стандартите включват изисквания за организацията и управлението на услугите, за броя и особено квалификацията на служителите.

Разработен е План за действие (2022-2027 г.) за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа, чрез който ще се осъществи вторият и най-важен етап на извеждане от институциите на хората с увреждания и възрастните и осигуряването на алтернативна подкрепа чрез предоставяне на качествени и достъпни услуги за дългосрочна грижа.

От 1 април са увеличени със 111,5 млн. лв. парите за делегирани от държавата дейности.

Евросредствата

Програма "Развитие на човешките ресурси" (ПРЧР) е първата в България програма за 2021-2027 г., която бе одобрена от Министерския съвет и изпратена официално за одобрение от ЕК. Вече са одобрени първите 14 операции по нея на стойност над 1,1 млрд. лв.

Започна действието на първата програма за бърза интеграция на пазара на труда на бягащите от войната украинци "Солидарност". Предвидено е те да получават 356 лв. интеграционна добавка за настаняване. Работодателите, които ги наемат, получават до 3 месеца субсидия за заплатите им (710 лв.) и осигуровките. Само от 24 февруари до 7 април 953 украински граждани са започнали работа на трудов договор в България, а мобилните екипи на Агенцията по заетостта са консултирали 4100 бягащи от войната украинци и са ги информирали за възможностите за достъп до пазара на труда у нас.

С 25 млн. лв. е увеличен бюджетът на операция "Патронажна грижа +". Така 142 общини ще могат да удължат с шест месеца предоставянето на тези услуги за хора над 54 г., които са с увреждания или под карантина заради КОВИД-19, или не могат сами да се обслужват.

В края на миналата и началото на тази година са подкрепени над 481 600 души и семействата им с близо 5500 тона храни за 13,4 млн. лв. по оперативната програма за храни и основно материално подпомагане. Програмата е съфинансирана от Европейския социален фонд + и е одобрена от ЕК. По нея страната ни ще получи 411,7 млн. лв. за материална подкрепа на най-уязвимите хора, които живеят в бедност и дълбока социална изолация.

С допълнителни 11 млн. лв. до края на 2022 г. чрез структурите на Агенцията за социално подпомагане ще бъдат осигурени около 50 хиляди ваучера за купуване на храна и стоки от първа необходимост от украински граждани, получили временна закрила в България.  

За хората с увреждания

Години на хората с увреждания бе обещаван нов механизъм за финансиране и предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, чрез който да бъде облекчена тромавата административна процедура. Приети са подзаконовите нормативни актове за прилагане на действащото законодателство и хората вече ще получат необходимото изделие, без да се налага да обикалят по различни институции.

Започна и изпълнението на проекта "Предоставяне на помощни средства за лица с трайни увреждания", който се финансира по Националния план за възстановяване и устойчивост. Проектът предвижда предоставяне на висококачествени и високотехнологични помощни технически средства на хора с трайни увреждания. В резултат от изпълнението му се очаква да се подобрят социалният статус и качеството на живот на около 3300 души.

В държавния бюджет за 2022 г. парите за подкрепа на хората с увреждания са увеличени с близо 40% (над 280 млн. лв. спрямо 2021 г.).

В бюджета за 2022 г. са увеличени парите за предоставяне на лична помощ със 104% (223,5 млн. лв. повече спрямо 2021 г.). От началото на 2022 г. възнагражденията на асистентите по механизма лична помощ са увеличени 2 пъти - първият заради увеличение на коефициента от 1,2 на 1,4 от размера на минималната часова заплата, което доведе до увеличение от 16,7% за час предоставена лична помощ, а вторият бе резултат от увеличението на минималната заплата, което повиши с 9,2% възнагражденията на асистентите. В момента 43 382 души с увреждания ползват личен асистент, а асистентите са 45 171.

Агенцията за хората с увреждания по Националната програма за заетост на хората с увреждания осигурява до 10 хил. лв. на  работодатели, чиито проекти за осигуряване на достъп до действащи или нови работни места за хора с трайни увреждания в трудоспособна възраст бъдат одобрени. Същата сума ще се отпуска за предложения за приспособяване на съществуващи работни места и за оборудване на нови работни места за хора с намалена работоспособност.

Повече пари за отопление на бедните

От 104,71 лв. месечната помощ за отопление се увеличава на 120,71 лв. за предстоящата зима. Така общата помощ за сезона се увеличава със 100 лв. и става 623,55 лв. В същото време се увеличава и доходният критерий за достъп до помощта, за да не бъдат ощетени пенсионерите заради увеличените пенсии. Ако през зимата на 2021-2022 г. 261 001 души и домакинства получиха целева помощ за отопление, то през предстоящата зима се очаква да бъдат подпомогнати 310 хиляди. Парите - 31 млн. лв., са осигурени в бюджета на МТСП.

Социално подпомагане

Линията на бедност да стане 504 лв. за 2023 г., предлага МТСП. Министерският съвет ще разгледа предложението на социалното ведомство. Според статистиката с месечни пари под тази сума през 2021 г. са преживявали около 1 532 400 души, което е 22,1% от населението на страната. С увеличаване на линията на бедност с 91 лв. ще бъдат актуализирани и финансовата подкрепа на хората с увреждания, и социалните помощи.

За осигуряване на социална защита на населението през 2022 г. месечните социални помощи бяха обвързани с линията на бедност, която към момента е 413 лв. Това даде възможност за разширяване на обхвата на подпомаганите. Осигурените за целта средства в бюджета са 37,7 млн. лв., което е с 21,3% повече от 2021 г.

Създадена бе организация за предоставяне на еднократна финансова помощ на разселените от войната в Украйна хора и семейства, като до 30 юни еднократна помощ са получили 31 462 души и семейства.

Страниците подготви Аида ПАНИКЯН