Българското здравеопазване през 2022 г.: С капачки и без въздушни линейки

Аида ПАНИКЯН

Към края си е още една година, изпълнена с предизвикателства, инициативи и куп нерешени проблеми в българското здравеопазване. 

КОВИД-19 беляза началото на годината - изолацията за заразените бе намалена от 14 на 10 дни, а карантината за контактните - от 10 на 7 дни. Процедурата за 12,5 млн. бързи теста за учениците бе спряна, а документите - предадени в КПКОНПИ. 

Със завихрянето на новия, очевидно по-лек, вариант на SARS-Cov-2 - Омикрон, дойде на бял свят и новият Национален план за справяне с КОВИД-19, който заложи на заетостта на интензивните легла за евентуално "затваряне" на различни дейности в страната. Така, независимо от помислите на КОВИД-19, българското правителство даде да се разбере, че поне у нас коронавирусът е на път да си "отиде". 

След протести на "Възраждане" и атаките на ГЕРБ и ИТН към коалицията, на 20 март

зеленият сертификат отиде в историята

Десет дни по-късно го последва и извънредната епидемична обстановка. Сериозният проблем дойде с отнемането на правото на личните лекари да дават направление за платен от НЗОК ПСР тест. Хората трябваше да си ги плащат и  престанаха да се тестват, освен в тежки случаи. Така и статистиката започна да показва, че случаите "намаляват".

Като голяма грешка и слабост окачестви тази стъпка в средата на май председателят на Дружеството по вирусология и съветник на премиера Кирил Петков проф. Радка Аргирова... Днес си налагаме да вярваме, че КОВИД-19 не е толкова опасен, освен ако не е причинил смъртта на някой наш близък.

Електронната система на служебния здравен министър Стойчо Кацаров, която трябваше да "преброи" колко души са се срещали с коронавируса, бе спряна от служебния здравен министър Асен Меджидиев, а около 25 хил. лв. отидоха в кошчето. Непроменен остана един-единствен факт - България продължава да е

на последно място в ЕС по ваксинация

срещу КОВИД-19 и в средата на годината вече бе бракувала ваксини за 9 млн. лв.

Междувременно криворазбраната "информираност" на нашенеца доведе до тъжен факт, който, ако не се промени, ще постави под въпрос не само здравето на децата ни, но и националната сигурност.

За пръв път от 2001 г. насам ваксинацията срещу тежки заразни болести падна под 90%. Това са болести, които години наред бяха забравени, благодарение на ваксините - детски паралич, дифтерия, както и не съвсем забравените заушка, рубеола. Дори се появиха случаи на морбили. Така крясъците на шепата антиваксъри си свърши добре работата. Остава да се молим опасните зарази от преди 60-70 години някак да ни подминат. Ненапразно преди дни педиатри за пореден път препоръчаха ваксините срещу варицела и ротавируси да станат задължителни, а срещу човешкия папилома вирус - да се разшири възрастта и да се прилагат и при момчета. 

За болниците годината започна с недоволство, че касата им плаща по-малко и бюджетите им са намалени с 20 до 50%, а тя очаквано отрече да е свивала плащанията.

В края на януари болнични сдружения едно по едно започнаха да настояват за спешна помощ от държавата заради скока в разходите за ток и газ. Поискаха и постепенно повишаване на цените на клиничните пътеки. Настъпи поредна

тежка година за общинските болници

решени докрай да лекуват пациентите си. За десет години дълговете на болниците се удвоили.

И през тази година не ни подминаха скандалите и обичайните смени на болнични директори. 

Трагичен случай предизвика проверки в спешните звена в страната за спазването на стандарта им за работа. Иначе за чаканото близо десет години обновяване на спешната помощ в началото на годината стана ясно, че се бави (този път!) заради увеличените цени в строителството.

Във втората половина на февруари народните представители приеха бюджета на НЗОК за 2022 г. - 6,5 млрд. лв., което бе с над 600 млн. повече от 2021 г. И с очаквания парите да стигнат. Уви! Не би! 

От 1 май, с подписването на Националния рамков договор,

бяха увеличени цените на клиничните пътеки

с 25%. Но с уговорката, ако до 1 август някоя болница не достигне заплата от 2000 лв. за лекар и 1500 - за сестра, увеличението ще бъде 15%. По-късно съдът отхвърли това условие. 

В края на юни парламентът прие актуализация на бюджета на касата. Последваха и анекси към НРД. 

Инфлацията изяде парите за здраве и в края на ноември бе подписан анекс към НРД, с който със задна дата от 1 септември, цените на клиничните пътеки се увеличиха с 8%, а на медико-диагностичните дейности - с 18%.

Парите за здраве пак не стигат. Почти 15% от българите не плащат здравни осигуровки. Но истинският проблем остава държавата, която от години е нередовен платец на осигуровките за пенсионери, деца, бежанци, затворници и др., чиито вноски се е ангажирала да плаща в НЗОК.    

Лекарствата и поскъпват, и "изчезват"

Този рефрен не е нов за 2022 г. и най-вероятно ще продължи дълго. Нищо, че българинът е европейски шампион по доплащане за лекарства, нищо, че всеки пети е принуден да спре лечението си заради невъзможност да си плаща. 

Още в началото на годината стана ясно, че се подадени многократно повече от предходната година заявления за увеличаване на цените на лекарства - от няколко стотинки до няколко лева. Средно близо 25% поскъпване на медикаментите и по лекарско, и без лекарско предписание, докато година по-рано е било почти наполовина. Макар и бавно, лекарствата започват да доближават пределните цени. 

Трудно може да се проследи периодиката, но от началото на 2022 г. няколко пъти пациенти алармираха за липса в аптеките на кортикостероидния препарат за деца с астма и белодробни болести "Пулмикорт". И през тази година периодично изчезваше и вентолинът. Който имаше възможност, пътуваше в чужбина, за да купи лекарства. След изявления на фолкзвезда как е отслабнала и влязла във форма, хората с диабет изключително трудно започнаха да намират своето животоподдържащо лекарство - скъпо за болните, но достъпно за заможните с наднормено тегло. 

Пореден недостиг и поредно поскъпване на лекарства катализираха създаването на пореден съвет за пореден контрол. Първо се каза, че имало задържане на лекарства по складовете, а след това - няма такова нещо. Причините за липсващите "около" девет лекарства били "комплексни - производствени, логистични и други", т.е. няма нищо незаконно в липсата им. Последваха обещания за подобряване на контрола, както и планове и проекти как това ще стане. Който следи темата, може да прогнозира ново поскъпване на лекарства в началото на годината.  

Сериалите "Детска болница" и "Варненски тубдиспансер"

Сагата с националната педиатрична болница, започнала през 1978 г., продължи и през тази година. Трудно, но не и невъзможно, е да се сметнат милионите, дадени само през последните няколко години, за обследване на терени, за възлагане на проектиране и прочее за този български блян.

В началото на ноември служебните министри на здравеопазването и на регионалното развитие гордо обявиха, че е избран терен за детска болница в "Овча купел", а Столичният общински съвет го прехвърли на държавата. Дали това е начало на последния епизод на сериала или предстои нов сезон - трудно е да се пророкува.

По последни данни на Евростат за 2019 г., България е трета в ЕС по детска смъртност. Ако през 2020 г. договор с касата са имали 872 педиатри, то през миналата година вече са 755, а средната им възраст е около 60 години. У нас има 20,3 специалисти по педиатрия на 100 000 население, докато в Германия са 17,5, в Белгия - 13,5, но тук повечето работят на кабинет, а не в болниците. 

Има ли връзка между идеята за детска болница, броя на педиатрите и детската смъртност? Едно е ясно - България е единствената европейска държава без национална детска болница, а за кувьози, детски линейки и лечението на тежки болести българските деца в XXI век разчитат на... капачки!

Въпреки че още от пролетта бе заложен чувствителен ръст в парите за детско и майчино здравеопазване - с над 38% повече средства за децата в първичната помощ, с около 60% повече от миналата година в специализираната извънболнична и с около 28% ръст в болничната помощ.

В края на юни станаха факт и промените в Наредбата за профилактичните прегледи, в която бяха включени допълнителни изследвания за подрастващите на 7-18 г., за да бъдат своевременно открити евентуални здравни проблеми. От 2 на 4 се увеличиха ехографските прегледи за бременни, включено бе и изследването за фетална морфология. И толкоз! Преди дни служебният здравен министър стигна до прозрението, че е "нужно държавно финансиране за детското здравеопазване". 

Идеята на предходното правителство, инспирирана от политиките на БСП, 95% от стойността на лекарствата за деца да поеме държавата, остана за... по-добри времена.   

Междувременно на сцената излезе и частен инвеститор, пожелал да изгради частна национална детска болница. В същото време бургаските общински съветници одобриха изтеглянето на заем за изграждане и оборудване на многопрофилна болница за активно лечение на детски болести.   

Друг болничен сериал, който датира най-малко от девет години е "СБАЛПФЗ-Варна" ЕООД, по-известен като тубдиспансера във Варна. Неведнъж в годините работещите там лекари и сестри остават с месеци без заплати. Неведнъж лечебното заведение остава без ток заради задължения. Ще има ли къде да се лекуват туберкулозно болните от региона? Предколедно енергото спря окончателно тока на болницата, болните с туберкулоза (и не само) бяха изпратени вкъщи, а персоналът излиза на протест...

Дългоочакваното е-здравеопазване

Доживяхме да видим що е то електронна рецепта и електронна рецептурна книжка. Дори да ги "пипнем". Е-рецептата, която трябваше напълно да замести белите хартиени рецепти, така и не се случи на 100% - сага, която зае публичното пространство за доста време. За безплатен достъп до електронното си здравно досие все още може да разчитаме на сайта на НЗОК. За другото е-досие е необходим електронен подпис. Факт е, че след похарчени милиони в годините, от 1 юни бе дигитализирана доболничната помощ, а от 1 август - и болничната, като пътят от постъпването на пациента, диагностиката и лечението му до епикризата стана електронен.     

Трансплантациите

Българските трансплантолози са на световно ниво. Но трансплантациите са един от проблемите в българското здравеопазване, оставяни винаги на заден план. Поне всяка нова власт обещава да подобри нещата. Преди 6-7 години България имаше шанса да се "отлепи" от дъното, но... За 11-те месеца на 2022 г. са присадени 18 органа, а най-малко 907 души чакат животоспасяващата операция. И докато държавата се губи някъде из числата, за България днес всяка трансплантация е номер 1 в новинарските емисии. Както е било през 60-те години на XX век.   

Медицинските хеликоптери

са друг нескончаем български сериал в здравеопазването. След години на екзотични идеи, предишното правителство заложи в Плана за възстановяване и устойчивост купуването на въздушни линейки. През юли правителството обяви обществена поръчка, като се очакваше първият от шестте хеликоптера да пристигне през декември 2023 г. В края на ноември обществената поръчка бе прекратена, тъй като офертата на единствения кандидат бе по-скъпа от максимално допустимата. 

Така България остава единствената държава в ЕС без медицински хеликоптери. Междувременно Министерството на здравеопазването сформира работна група, която да разгледа отново параметрите на прекратената обществена поръчка за закупуване на шест медицински хеликоптера.

Доплащанията и достъпът

Ако достъпът до медицинска помощ се свеждаше само до бързата среща с лекар или скоростния прием в болница, нещата биха изглеждали много добре. Средностатистически над 55% от българите могат да посетят личния си лекар още същия ден, а 25% - на следващия. Средностатистически обаче не брои стотиците жители на малки и отдалечени населени места, които виждат 1-2 до 4 пъти месечно личен лекар. Само 4% чакат повече от месец за постъпване в болница. У нас няма листи на чакащите за прием в болница, което е положително на фона на ЕС. А и това е напълно нормално, щом профилактиката и превенцията у нас от години са толкова слаби, но за сметка на това страната ни и тази година е сред първенците в ЕС с най-много болници. Тази нездравословна за здравеопазването пропорция остана непроменена и през 2022 г. 

В 3 от общо 11 общини от област Монтана няма нито една аптека, а при необходими за региона 57 аптеки, има 37. В област Кюстендил работят 45, вместо необходимите поне 55 аптеки. В цялата област Сливен няма денонощна аптека, а в четирите общини аптеките са с 28 по-малко от необходимото... Не достигат аптеки в почти всички общини на Варненска област. В някои от тях няма нито една аптека, а в други броят им е под минимума. Това не звучи като добър достъп до здравеопазване, а като стар нерешен проблем, който ще се пренесе в следващите 365 дни.

Достъпът до медицински услуги се ограничава и от огромния процент доплащания - доклад на СЗО сочи, че едно от пет български домакинства доплаща поне с 40% медицински услуги. Проблем, който изглежда трудно ще намери решение и през 2023 г.

Към новата година не тръгваме с голямата кошница на очакванията. Поне бюджетът не го позволява. Но какво ни пречи да помечтаем за поне 20% доплащане на медицински услуги, 5% плащане на лекарствата за деца, за някой лекар в отдалечено населено място или дори за болници, които не са търговски дружества?