2022-ра - година на пенсиите

Аида ПАНИКЯН

Ако КОВИД-19, енергийна, икономическа криза плюс война и последиците от нея се бяха случили преди 11-12 години, българите навярно щяха да си хапват постната пица, а доходите им да престояват във фризера на хазната. Е, годината е 2022-ра и това не се случи. Макар че в края й и в началото на 2023 г. може и да гризем постната пица.

Немалко положителни неща се случиха в социалната политика през тази година. Бързите, добре планирани и своевременно осъществени действия в социалната политика на екипа на министър Георги Гьоков (БСП) в последното редовно правителство значително омекотиха ударите на инфлацията и други фактори върху най-уязвимите членове на обществото.  

Увеличена беше минимална заплата, което даде глътка въздух на над 500 хиляди българи, които са в графата "работещи бедни". Уви! До средата на декември служебният кабинет не даде никакви сигнали, че може догодина армията на най-ниско платените да разчита на що-годе достойно заплащане.  

За пръв път от години пенсионерите получиха великденски добавки от 70 лв. През тази година влезе в сила най-голямото увеличение на пенсии от 14 години насам. Преизчисление не е правено от 2008 г., като се изключат ежегодните юлски увеличения по швейцарското правило. А и те бяха блокирани в първите години от управлението на ГЕРБ. Увеличението се случи на стъпки. Вместо планираните 6,1% ръст, от 1 юли увеличението бе 10%. Последното увеличение - от 1 октомври, целеше да има ръст при най-старите пенсии за трудова дейност, които от години са и най-ниските, дори ако получателите им са имали пълен стаж при пенсиониране.

Отпаднаха т.нар. "три най-добри години" от трудовия стаж при пенсиониране, но за сметка на това се увеличи индивидуалният коефициент на 1,35, така че през 2022 г. хората се пенсионираха при по-добри за тях условия. 

Редовното правителство с участието на БСП реши таванът на пенсиите да се изравни с максималния осигурителен доход, който е 3400 лв. 

На два пъти през т.г. бе увеличена максималната пенсия. След 1 октомври близо 22 950 възрастни вземат пенсия от трудова дейност между 2000 и 2500 лв., 5740 души - от 2500 до 3000 лв., а 1180 - от 3000 до 3400 лв., като тавана вземат малко над 980 души, предимно бивши военни, полицаи, миньори, работници в тежката промишленост.  

Към 1 ноември от близо 2,034 млн. пенсионери пари под 

линията на бедност

получаваха 306 460 души, като част от тях са се пенсионирали при непълен стаж, други са с наследствени пенсии, трети са с пенсии за инвалидност поради общо заболяване с намалена работоспособност между 50 и 70%. След 1 януари 2023 г. тези хора ще бъдат двойно повече - 665 454, както обяви служебният министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров. В социалната комисия в парламента той "успокои" депутатите, че от 1 юли пенсиите ще се увеличат средно с 12% и така минималната ще стане 523,04 лв. - с 19,04 лв. над линията на бедност! 

Линията на бедност през т.г. бе увеличена от 369 на 413 лв. Още в началото на юли МТСП предложи през 2023 г. тя да стане 504 лв., но Министерският съвет взе това решение през септември. Това е най-високият ръст (22%) на този показател за последните десет години, а с него ще се увеличат социалните помощи и подкрепата по законите за социалното подпомагане и за 

хората с увреждания

Така от догодина над 670 000 души с увреждания ще получават по-висока финансова подкрепа. И през т.г. хората с увреждания имаха подкрепа за започване на работа, но отново недостатъчна. Не може обаче да се подмине фактът, че от януари до края на ноември над 7000 души с увреждания са започнали работа, а безспорна оценка за техните способности и професионализъм е фактът, че близо 60 на сто от тях са наети от работодатели в реалния сектор. 

Не беше значим напредъкът по проблема с достъпната среда. От 1 юли НЗОК започна да договаря, отпуска и плаща помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия на хората с увреждания.

Пенсиите на над 50 000 деца и възрастни с увреждания се увеличиха с 45% от 1 юли. Размерът на минималната заплата повлия и възнагражденията на личните асистенти на хора с увреждания (според Закона за личната помощ).

Децата 

Немалко финансови облекчения получиха през тази година родителите на малки деца и ученици. Навярно ефектът от повечето ще се усети догодина. С промените в Закона за държавния бюджет се увеличиха и данъчните облекчения за семействата с непълнолетни деца. За едно дете увеличението е от 450 на 600 лв., за две - от 900 на 1200 лв., за три и повече деца - до 1800 лв., а за дете с увреждания - до 1200 лв. За периода на майчинство това облекчение не се ползва, тъй като обезщетението е необлагаем доход. 

Майчинството през втората година на детето бе увеличено за няколко месеца от 650 на 710 лв. (колкото е минималната заплата), след като години наред бе 380 лв. Бе дадена възможност на бащите да ползват до 2 месеца платен отпуск за отглеждане на дете до 8 г., ако не са ползвали други прехвърлени от майката отпуски.

От 1 април ясли и забавачки станаха безплатни за родителите - издръжката им пое държавата, след като през февруари депутатите приеха промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Отпаднаха и двете такси, които общините събираха за децата в предучилищна възраст. За пръв път родителите, чиито деца (от 3 месеца до 3 г.) не бяха приети в общински детски заведения, получиха компенсации от 372 лв. при изпълнени няколко условия.

През юли депутатите гласуваха от 1 януари 2023 г. родителите да ползват болничен за гледане на здраво дете до 12 г., ако е под карантина.     

Повече пари за топло

МТСП, ръководено от министъра на БСП Георги Гьоков, успя през юли да увеличи и целевите помощи за отопление на най-бедните със 100 лв. и парите за ноември 2022 г. - март 2023 г. станаха 623,55 лв. В същото време бе разширен и обхватът - получателите на енергийни помощи от 261 000 през миналата зима се увеличиха на 310 000. Служебното правителство разшири още малко обхвата на бенефициентите. 

Пазарът на труда

значително се стабилизира, безработицата стигна много ниски нива. Въпреки това за 1 работно място се конкурираха между 4 и 5 безработни. Регистрираните безработни до 29 г. продължават да са около 16 000.

Бяха увеличени ваучерите за храна от 80 на 200 лв. месечно. Новото е, че тези ваучери вече може да се ползват за отдих и за култура (кино, театър и т.н.). Всички тези социални придобивки бяха отстоявани с години от БСП и най-накрая - успешно осъществени от социалистически министър в последното редовно правителство.

Работодатели отново се върнаха към рефрена "Няма кадри, трябва да внасяме от трети страни". Очевидно са забравили да проверят колко безработни с висше или с професионално образование има, как да повишат квалификацията на своите работници или да направят вложение в модерни машини. Бизнесът получи значителна подкрепа от държавата, за да се справи с енергийната криза и да запази работата на десетки хиляди работници. А може би изречението "няма кадри" има и втора част: "Няма кадри за тези заплати". Затова и 

ябълката на раздора

остана минималната заплата. В края на май тогавашният финансов министър Асен Василев каза, че два пъти в годината не може да се повишава. В края на юли Гьоков представи автоматичен механизъм за определянето й, но времето съвпадна с края на мандата на правителството и сякаш проблемът остана нерешен. Последваха протести на синдикатите.

Тристранката не прие предложението от догодина минималната заплата да стане 850 лв., основният отпор бе очаквано от бизнеса, а служебното правителство си затрая, след като на 10 август бе заявено, че ще предложи 770 лв. 

Аргументите на БСП обаче надделяха и в началото на декември депутатите единодушно приеха от 1 януари най-ниското възнаграждение в страната да стане 850 лв. като следствие от предложения механизъм, който е в унисон с европейската директива. Притиснат, няколко дни по-късно служебният кабинет обяви за обсъждане проектопостановление минималната заплата да стане 770 лв., връщайки се към августовските си идеи. Така ръстът на минималната заплата след облагане с данъци и осигуровки ще бъде 16,9%, докато инфлацията през октомври у нас е 17,6%! Ако на второ четене в пленарна зала депутатите отново гласуват за 850 лв., правителството ще бъде длъжно да изпълни волята им. Битката отново е на БСП и тя ще я доведе докрай - така, както направи с всичко, заложено в областта на социалната политика през 2022 г.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.