Финансовите авантюри се плащат от обикновения човек

Разбирането, че икономиката се прави от хората и за хората, се явява ключово. Защото по този начин на печалбата се гледа като на възнаграждение за добре свършената работа в указания смисъл. Ролята на конкуренцията е да подобрява и разнообразява предлаганите блага, както и да оптимизира приходите на стопанските агенти. В светлината на същата логика наличната понастоящем огромна хипертрофия на финансовия сектор задължително подлежи на широкообхватна "хирургическа интервенция". Виртуалният днешен финансов свят се занимава предимно с преразпределение "вътре в себе си", плодотворното му влияние върху реалната икономика е сведено до някакъв неизбежен минимум, до второстепенна по ранг, често пренебрежима задача.
Икономиката никога няма да бъде храм, но

налагането на набор от правила

и най-общи етични принципи става вече задължително. Дори ако правилата и принципите тепърва подлежат на конципиране. Спекулативната еуфория, обзела света и кулминирала в кризата от 2008 година, трябва един ден да бъде обуздана, ако не искаме сътресенията циклично да се повтарят, ускорявайки и задълбочавайки се, каквато тенденция отчетливо се проявява в глобален мащаб. Редуващи се кризи не са предпочитаният дългосрочен избор за човечеството.
Не случайно в сериозния западен печат се появиха статии, препоръчващи на банковия сектор като част от възстановяването на загубеното доверие на обществеността да дефинира и обяви публично и точно операциите, с които се занимава, и онези, които смята за недопустим риск, включително за престижа си. Но да се разчита единствено на самоорганизация и самодисциплина е най-малкото наивно. Без наложени по държавен път строги регулации определено не може да се мине.
Идеята може да бъде разширена и по отношение на

придобилите неимоверна власт рейтингови агенции

Критериите и регламентът, по които се присъжда и променя рейтингът на отделните държави и институции, следва да станат абсолютно прозрачни и ясни. Само така могат да изчезнат подозренията в пристрастност и целенасочена манипулираност, които широко и не без основание битуват при сегашната ситуация, сама по себе си предполагаща произвол и сделки "на тъмно".
При 70 трилиона долара световен брутен продукт сега оборотът на пазара на деривативи е 10 пъти по-голям - 708 трилиона долара. Публична тайна е, че много от финансовите инструменти предмет на покупко-продажба са, меко казано, съмнителни и неясни като смисъл и стойност, достигнали са "степен на комплексност", непонятна даже за професионалистите. Възгледът да бъде въведен ред, като просто да бъдат забранени 80-90% от операциите и съответните деривативни инструменти, не е чак толкова екзотичен, колкото изглежда на пръв поглед. В Германия примерно още в началото на предишното десетилетие бяха забранени т.нар. къси продажби. Търговията с прословутите CDS също е порочна по същността си, а в обращение понастоящем са такива книжа за 32,4 трилиона долара. Редица наблюдатели изтъкват при тях т.нар. "пиромански мотив". Дотолкова доколкото всеки може да закупи CDS - книжа, включително неучастващ в кредитната сделка, то "автоматично"се появява настоятелна заинтересованост от необслужване на съответния заем, защото само така бива реализирано плащане по гаранцията. С други думи, съществува изконно първоначален подтик към причиняване на

умишлена неплатежоспособност, от нея се печели

Това са само два примера, показващи необходимостта от извършването на подробен преглед и налагането на строга регулация на неимоверно разрасналия се съвременен финансов сектор. Не виждам основания данъкът върху финансовите трансакции Тобин да бъде с по-ниска ставка точно за търговията с деривативи. Тя съставлява втория по големина процент от оборота на финансовите пазари - 39,3%, и следователно е един от главните дестабилизиращи световната икономика фактори. За сравнение - пазарът на валути е с дял 55,9%, на акции 3,5%, на облигации 1,3%.
Колкото и средства да наливат банковите и финансовите среди в пропаганда, репутацията им по света е силно пострадала от кризата и не може да бъде подобрена единствено по пътя на пиар кампании. Най-малкото посредством такива, насочени срещу социалните държави.
Публичната задлъжнялост посткризисно се изостри като проблем именно заради издръжките на кризата, а не заради социални ексцесии, както организирано медийно ни се втълпява напоследък. С пари от държавните бюджети целенасочено бяха спасявани и укрепвани възлови и недотам финансови институции. И точно това причини

рязкото нарастване на държавните дългове

което предстои да бъде вкарано в норма пак за сметка на данъкоплатеца. Хората, както винаги досега, поеха разноските за финансовите авантюри.
Което обаче не значи, че ще продължават да го правят покорно, редовно и безапелационно за неопределено бъдеще. Движенията на "възмутените" и "окупиращите" при цялата им идеологическа неяснота са движения за достоен жизнен стандарт, социална сигурност, срещу своеволията на финансовите пазари. Политическият отговор на тези искания засега изглежда скромен и той идва от социалдемокрацията, това са акцентите, поставени не върху фискалните ограничения, а върху заетостта и растежа.
Съблюдаването на фискална дисциплина е правилна постановка. Големият въпрос обаче е как трябва да изглежда тя в постоянно променящата се в конюнктурно отношение среда. Така нареченият "широко балансиран" или "симетричен реагиращ" бюджет като че ли е най-подходящият отговор. Това значи, че при кризисни сътресения

бюджетът влиза в дефицит, за да компенсира

недостига на ликвидност в икономиката. Което се компенсира с излишък, реализиран във времена на подем. Понастоящем важащите граници от 3% максимално допустим бюджетен дефицит са твърде малки, за да посрещнат предизвикателствата на една значима криза. Възприемането на 6% граница изглежда, с оглед на натрупания през и след 2008 година опит, значително по-подходящо. При което обаче задължително следва да се предвижда снижаване на натрупаната през кризата публична задлъжнялост посредством реализиране на строга компенсираща програма за излишъци в добри за стопанството времена. В контекста следва да се помисли и за създаването на наднационално интеграционно министерство на финансите, което не само да контролира националните бюджети, но и да разполага със значителен финансов ресурс, набиран по данъчен път. Въпросното министерство би следвало не само "да гаси пожари", но и да изпълнява финансирането на приоритетни задачи от взаимен интерес на страните от ЕС.