На фокус
Европлатформата на ГЕРБ - срещу Русия и в подкрепа на Турция
Борисов ще въвежда еврото, пак ще санира, ще прави ВЕИ... и други дивотии
/ брой: 82
Първото десетилетие на прехода наложи клишето, че в предизборните платформи се пишат едни неща, които след това не се изпълняват. Тази традиция и това клише изиграха безкрайно положителна роля върху процеса на писане на предизборни платформи в България. Те все повече са свързани с реалните намерения на една партия да провежда политика. Когато знаеш, че избирателят няма да чете платформата, не виждаш и смисъл да я изпълваш с празни обещания.
Разбира се, едновременно с намаляването на популистката роля на предизборните документи намаля и меракът за старателното им писане. Това в най-голяма степен е валидно за водещата управляваща партия ГЕРБ. Но европейските избори налагат писането, че и представянето на платформите, защото "Европа ни гледа", а европейската политика на ГЕРБ има един фундаментален принцип - "да не се излагаме пред чужденците". Затова и ГЕРБ представиха своята предизборна платформа. За да не се затормозяват обаче и за да изглеждат естествени, герберите заложиха на модерните "пауър пойнт" презентации. Този начин на представяне има две важни предимства както за герберския политик, така и за герберския избирател. Първото предимство е, че текстът е по-малко, а второто, че картинките са повече. Най-важното е, че "началниците от Брюксел" ще чуят, каквото искат, и пак ще кажат "конгречулейшън". Пък Борисов по-нататък няма и да ги слуша - и без това другите думи не ги разбира.
Първата радост за "началниците"
е първият приоритет на ГЕРБ - цифровизацията. От Брюксел са ни дали еврокомисар по цифровизацията и ние веднага решаваме, че това ни е първи приоритет. Всъщност особеното на еврокомисаря Габриел и нейната цифровизация е, че тя е 1 от 28 еврокомисари, но управлява една хилядна от бюджета на ЕС - толкова пари се дават за цифровизацията. Някой зложелател на правителството би казал, че Габриел е еврокомисар "директор на водопад". Но в ГЕРБ гледат оптимистично. Бъдещето е на новите технологии.
Скоро България няма да има училище във всяка община и болница във всяка област, но пък Майдел ни обещава "цифрови информационни хъбове" във всеки регион... почти като газовия хъб "Балкан", но вместо газ - интернет. Зложелателите на правителството сигурно пак биха възразили, че тия хъбове са "на гол тумбак - чифте пищови", но те не разбират, че през ХХI век човек, даже да няма достъп до лекар и болница, трябва да има интернет. А най-големият келепир е за хората по селата, които страдат от битовата престъпност. Може и да им крадат кокошките, но Майдел ще защити личните им данни - за какво ти е кокошка, когато някой ти краде ЕГН-то?
Като втори приоритет след цифровизацията герберите вкарват "финансовата рамка". Особеното в този приоритет е, че не се обяснява каква политика ще се води, а се хвалят "началниците" за това, че са ни дали повече пари за периода 2021-2027 г. На глава от населението от еврофондове се пада да получим по 2500 лева, което прави по над 30 лева средно месечно на човек. И пак вероятно недоброжелателите на Борисов и ГЕРБ ще кажат, че тези пари не идват на калпак, а се разпределят само за някои. Е, тези някои ще вземат 4 милиарда повече за тия години. Повечето ще са пак за инфраструктура, но това не значи автоматично, че ГЕРБ ни обещават предизборно да крадат повече от пътища и асфалт през следващия мандат.
За сметка на това доста по-оптимистично звучи третият приоритет на ГЕРБ - образование и младежка политика. Обещават се двойни учителски заплати и нулева младежка безработица "до края на мандата", като не става ясно дали се говори за мандата на правителството до 2021 или мандата на Европарламента до 2024 г. Скептиците, които смятат, че това е невъзможно, нека да помислят пак - младежите в България прогресивно намаляват, а в следващите 10 години ще се пенсионират половината учители, което ще катализира и процеса на закриване на училища. От тази гледна точка обещанието не звучи никак нереалистично - същите пари за заплати ще взимат по-малко учители.
Четвърти приоритет на ГЕРБ изненадващо се оказва здравеопазването. Герберите се хвалят, че са вдигнали бюджета на НЗОК с половин милиард, което означава, че с толкова са се увеличили парите най-вече на частните болници. Те изтъкват като още по-голям успех, че все пак са намерили едни 30 милиона за областните и общинските болници, 50 милиона за медицинските сестри и даже 17 милиона за хората с репродуктивни проблеми. На тази база логично идва заявеното желание за европейска подкрепа в здравеопазването. Това представяне оставя опасението, че скоро ще търсим здравна помощ "по Европата", разбирай извън България.
Отново с безкрайни хвалби
е гарнирано и представянето на петия приоритет на ГЕРБ - икономиката. Оказва се, че България е новият икономически тигър в Европа, икономиката расте с бесни темпове и инвеститорите напират постоянно. Герберите намират за нужно и да обещаят нещо конкретно - влизането в еврозоната. Последното щяло да гарантира спестяванията - прекрасно обещание за тези, които имат спестявания. Покъртителна е една от мерките за задържане на младите в България - ГЕРБ ще им дава умения за пазарна реализация. Как ли им е хрумнало на герберите, че на млад човек, който в чужбина получава 4-5 пъти по-висока заплата, отколкото в България, трябва да му се дават точно умения за реализация, не става ясно.
След икономиката намира място любимата на Борисов "кохезия", разбирай инфраструктура, разбирай пътно строителство. В тази част се говори и за регионална политика, но не прави впечатление ГЕРБ да са разбрали какво значи това. Единственото конкретно нещо в презентацията е картата с любимите магистрали, които ще се строят, но явно доста по-бавно. Под същия знаменател минава и следващият приоритет - околната среда. От многото картинки и малкото текст се разбира, че пак ще има пари за водни цикли.
Със същата идея нищо да не се променя са писани и приоритетите в енергетиката и земеделието. Газовият хъб ще допълва санирането, както и новите слънчеви и вятърни централи. Земеделските производители щели да стават още по-богати, а най-добрата новина е, че условията за спиране на обезлюдяването по селата вече са създадени. Без да забележим, герберите са оправили и селата.
Впечатляваща със своята откровеност е социалната политика на ГЕРБ. За сметка на
пълната липса на ангажименти
за бъдещето се подчертават досегашните постижения на Борисов, Цветанов и техните съпартийци. Най-важното е, че са усвоени 2 милиарда лева европейски средства за развитие на човешките ресурси. С тези пари са подпомогнати общо по-малко от 300 хиляди души. Малко по-надолу, без да се замислят, ГЕРБ признават, че има едни 600 хиляди нуждаещи се, на които средно годишно са осигурили 270 хиляди пакета храна. Това прави по-малко от половин пакет годишно. Тия хора щяха да живеят прекрасно, ако можеха да оцеляват с едно хранене веднъж на 2 години. Човек трябва да се трогне от тази безкрайна грижа на ГЕРБ и ЕНП, на които принципите били "солидарност" и "социална справедливост".
Като кулминация на триумфа на герберската политическа мисъл идват последните два приоритета - външната политика и отбраната. За ГЕРБ най-важният външнополитически партньор се оказва Турция. Нито една друга държава не е спомената. Някой би си помислил, че герберите просто мислят локално и не се бъркат в голямата политика. Съвсем друго говори амбицията на ГЕРБ за създаване на "инвестиционен план за Африка". Борисов и Цветанов вече не работят на ниво държави, а след като привлякоха инвеститорите в България, директно оправят инвестициите на цели континенти. В цялата българска история досега не е имало такъв размах.
Междуконтиненталните амбиции на Борисов обясняват и идеите на ГЕРБ по темата "Отбрана". ГЕРБ твърдо подкрепя още по-твърдата европейска позиция спрямо Русия и заявява амбицията си да сложи край на "хибридната война". Явно, след като погали Медведев по бицепса и го успокои, че осемте нови Ф-16 не са заплаха, Борисов е решил да "втвърди тона". Медведев се върна в Москва, а покрай европейските избори пак ще се посрещат "началниците от Брюксел". За тях е писана и платформата на ГЕРБ - и без това
в България никой няма да я прочете
поне единствените читатели да останат доволни.
Така представяната платформа само изглежда много смешна. Тъжното е, че партията с такава "визия" управлява България вече 10 години. Докато редовият мислещ избирател на БСП се чуди дали точно тези хора на тези места в партийната листа са правилно наредени от Националния съвет и дали изобщо да гласува, то гласоподавателите на ГЕРБ и Александър Йорданов вече са осигурени по един или друг начин и нямат никакви съмнения в своя вот. Сигурно е много важно в следващия месец да мислим, но още по-важно е да агитираме всичките си приятели, близки и познати и наистина да вземем победата, която пак ни дават социолозите, но ние традиционно изпускаме, защото само много мислим, а изборите искат гласуване и броене.