Червен килим ли да им постелят!
Репликата "бият Паниковски" тези дни се спряга неуморно във вариант "бият студентите"
/ брой: 267
Ако утре прочетете заглавие на вестник "609 университетски преподаватели подкрепят акцията на 69 студенти", имате основание да се усъмните в точността на цифрите. Не за 609-имата преподаватели - те фигурират с имената си в един списък - а за 69-тимата студенти. Вярно, може и да се окажат толкова, ако в списъка се добавят и едни 40-50-годишни вече "студенти", които бяха сред тези, които замеряха със счупени бутилки полицаите, бутаха и дърпаха загражденията около парламента. Сметката става още по-достоверна, ако се вземе предвид главоломното увеличаване през последните години на броя на професорите, доцентите и асистентите. Справка в интернет показва, че от 3.10.2007 до 25.07.2013 г., т.е. главно по време на управлението на ГЕРБ, са получили акредитация 52 (петдесет и две) висши училища в България. При такова темпо как да не расте лавинообразно и броят на преподавателите, и как, поне на 609 от тях, да не им се е приискало да си спечелят симпатиите на питомците си.
Шампион в напъните да бъде харесан безспорно е Калин Янакиев, чиито пламенни участия както в предварително организирани дебати, така и в съвсем "инцидентни" изявления по време на площадните дандании, напоително ни осигуряват всяка вечер поне 3 телевизии. А колкото до плурализма в дебатите, дайте на една телевизионна Цецка да ви го гарантира: отборът добре познати с позициите си юнаци вкарва голове на празна врата, а ако някой случайно шутира накриво Цецката, бързо влиза в ролята на рефер и вместо тъч свири дузпа.
"Бият Паниковски" - знаменитата реплика от гениалния роман на Илф и Петров "Дванайсетте стола" тези дни се спряга неуморно във вариант "бият студентите", или още "бият децата ни" (по Велчев и Караянчева от ГЕРБ), или "да се разследва всеки случай на употреба на груба сила на полицията срещу МИРНО ПРОТЕСТИРАЩИ СТУДЕНТИ", за което настоява Националното представителство на студентските съвети. Видяхме един такъв "мирно протестиращ студент" как чевръсто скочи на предницата, после на покрива на един автомобил, но приземяването се оказа катастрофа, та трябваше полицаите да му помогнат да се изправи. Със сигурност впоследствие се е оплакал, че охлузванията от нескопосаното му приземяване са се получили поради "употребата на груба сила от полицията". А друг негов колега, подсмърчащ поради обидено мъжко достойнство, сподели пред винаги услужлива телевизия, че полицай го е стиснал за слабините. Тази жалба заслужава поне два коментара. Първият е, че като хулиганстваш (главният прокурор Цацаров съобщи за няколко десетки досъдебни производства по Указа за дребното хулиганство) не може да очакваш, че силите на реда ще ти постелят червен килим към централния вход на парламента. Както не е мислимо да се уважи, да речем, жалба на магистрална проститутка, че е била изнасилена от тираджия. Вторият коментар е, че който е тръгнал да прави революция в името на "нов морал, "трябва да има и "яйца" за целта. А не после да се оплаква, че са го стиснали за слабините, което впрочем едва ли е доказуемо.
Дотук за обстановката около парламента и телевизионните манипулации. А вътре в него освен сърцераздирателните вопли "бият децата ни", лично вождът на ГЕРБ всекидневно осигурява задължителната порция смях с кулоарните си изявления. Не искал да влиза в пленарната зала, защото щели да го провокират и щял да направи беля. Ще се задоволя да цитирам един от стотината коментара по този повод в интернет. Пламен Джаджаров е написал: "Типично за този банкянски шоп, който явно не прави разлика къде се намира - дали на мутренско сборище, дали на футболен мач или в българския парламент". С извинение към братята шопи, един от тях съм - не бива да се обобщава. Разсмя цяла България с приказките, че заради "дивото карате", на което се бил отдал през 90-те години, въобще не помнел за дяловете си в кипърска офшорка, включително по време, когато е влязъл в конфликт на интереси поради заеманите от него служебни постове.
По бих повярвал, че Гълъбин Боевски не е знаел за хероина в куфарите си, отколкото на тази избирателна амнезия на Бойко.
Обяснява невлизането си в пленарната зала още с това, че там се говорели глупости. Глупости, разбира се. Седнал Местан да припомня, че такъв борец за морализиране на политиката като Борисов дължал обяснения за спряната митническа проверка на Мишо Бирата, за разходките с Авиоотряд 28, за продадения за скрап "Кремиковци", за далавери около строителството на магистрали, за "неразпознаването" на инициалите "ББ" в едно тефтерче за политически репресии, за връзките с Румен Николов-Пашата и други нашумели имена от подземието.
Добре е, че макар и с голямо закъснение лидерите на БСП и ДПС започват да наричат именно от трибуната на Народното събрание нещата с истинските им имена, а не джентълменски да подминават арогантното държание на бившия премиер. Който сърдито се сопна и заплаши със съд един депутат, обявил и от тази трибуна, че "царят е гол". Ами те съдилищата на държавата ще се затлачат, ако тръгне да съди милионите, които споделят визираното мнение на депутата Йордан Цонев за някои страници от биографията на "царя".