Атаката на джендър-идеолозите

Александър Симов

Ако някой някога е имал съмнения, че в България има обществени групи, които са стимулирани и твърдо решени да прокарат на всяка цена джендър идеологията под формата на всякакви конвенции, закони и правила, то нека да прочетат следната новина. 

Екзотичното движение "Ние идваме", представлявано май вече единствено и само от позабравеният адвокат Николай Хаджигенов, обяви миналата седмица, че ще сезира Европейската комисия за решението на ВКС, с което се обявява за недопустима юридическата смяна на пола за трансексуални лица. 

Според засегната страна съдът бил погазил правата на човека, както и върховенството на правото. Нещо повече - като доносник с гневно лице и моралистичен патос, Хаджигенов допълва: "Настояваме за официална реакция на ЕК и иницииране на производство за установяване на нарушение на правото, основните права на гражданите и неспазване принципите на съюза. Подобен казус създава опасен прецедент, застрашаващ правовия ред както в нашата страна, така и в ЕС, защото неравенство в една страна-членка, е неравенство в целия Съюз". 

Това не е просто нахалство. 

Това е узаконена наглост, плесница 

в лицето на българския народ. Оказва се, че у нас паразитират цели групи, които всячески се борят с това да узаконят джендър-идеологията и да я инжектират в българското общество. Отделен въпрос е как най-големите защитници на правовата държава веднага почват да протестират, ако съдебните решения не са в тяхна полза или противоречат на техните групови интереси. Точно същите навремето реагираха така болезнено на решението на КС, с което той обяви, че Истанбулската конвенция противоречи на конституцията, че писъците им оттекват и до днес. Никога няма да забрява как един журналист от сайта "Клуб Z" беше тръгнал да прави литературен анализ на решението, за да демонстрира какъв космически либерал е той и какви задръстеняци са всички, които искат да спрат прогреса. 

Но в действията на Хаджигенов има нещо много полезно. Тази демонстрация показва, защо е необходим референдум срещу джендър-идеологията в училищата. Защото, ако се направим, че проблемът не съществува, джендър-идеолозите ще нахлуят в образователната система и само след едно поколение вече няма да има за какво да се борим. Още по-ясно става, че независимо от решението на КС опитите за прокарването на Истанбулската конвенция не просто няма да спрат, а ще стават все-арогантни, нагли и упорити.

В истеричните действия обаче се открива и друг повод за оптимизъм. Интелектуалците се гневят, защото видяха, че изтърват тази тема от контрол. "Селяните" просто схванаха механизмите, по които ги работят и именно те задават дневния ред на страната. 

Видях, че мнозина се горещят: "Ама джендър-идеологията ли е най-важната тема за страната?". Ами щом хората кипят, щом ги вълнува, щом не искат да се примирят, то това със сигурност означава, че 

в темата има заряд и не е маловажна.

Нямам нищо против това всеки да се чувства добре в собствената си кожа и да има правото да го изрази. Както и никога не бих приел някой да бъде тормозен заради сексуалната си ориентация. Но въвеждането на "джендърството" не е опит за защита, а насаждането на определен вид идеология. И тази идеология е абсолютно чужда на българската душа, както и на българските ценности. Някой някъде е решил, че в блестящия нов свят всички трябва да бъдем уеднаквени, стъпкани, превърнати в консуматори, третополови създания, единствено с икономически страсти в душата си. Това обаче среща и ще среща все повече съпротива. 

Ясно е, че разговорът за сексуалната ориентация ще бъде воден у нас - но, ако някой иска той да има успешен край, то дискусията не бива да се води под дулото на конвенции и всякакви други текстове, които се опитват да взривят нормите на местното право и конституция. 

Появи се и интелектуална версия за защита на темата. 

В Истанбулската конвеция, казват защитниците, понятие "трети пол" няма. Джендър-идеология също. В българския превод на конвенцията, в чл. 3 обаче, се появява странното словосъчетание "социален пол", което всъщност било лош превод на термина "джендър". А джендърът, казват те, е идеологически разказ за ролята на пола и поведението на мъжа и жената и поради тази причина нямало никаква опасност това да вкара пред задната врата(съзнавам двусмислието, но ще го оставя умишлено) третия пол у нас. 

Винаги съм знаел, че интелектуалната патетика може да бъде опияняваща и да даде на човек усещането, че държи ключът към обяснението на целия свят. Но поради строго специфични причини "джендърът" е основно идеологически разказ и нищо друго. Той не съществува в естествен вид в природата и следователно отварянето на възможност за всякакъв разказ, пък бил той идеологически, поетически или поетичен, всъщност го узаконява. Третият пол е идеология. И то идеология, която голяма част от Европа отказва да приеме, защото противоречи на изконни ценности и разбирания. Тази идеология обаче се насажда с огън и меч. 

Наскоро от Великобритания дойде новината, че вече няма да се казва "бременна жена", а "бременен човек", все едно някой друг, освен жените, може да ражда. Това е доста иронично, защото при проверка се оказа, че Великобритания е една от страните, която е подписала, но не е ратифицирала Истанбулската конвенция и едва ли скоро ще го направи. 

Между другото аз имам тежък опит с един от идеолозите на идеята за пол отвъд мъжа и жената - Джудит Бътлър. Преди много години в ръцете ми попадна книгата "Безпокойства около родовия пол" и още заглавието ме накара да подозирам, че аз и авторката няма да станем първи приятели. След това няколко дни правих напразни опити да я чета, а най-накрая рухнах от безсилие и се отказах. Доста време живях с усещането, че съм тъп, но после видях, че дори и на родната й американска земя, Бътлър не е оценява докрай - през 1998 година й дават награда за лошо писане, защото само който не се е опитал да я чете, само той може да стои без ужас на мястото си като говори за нея. 

Другият мотив в защита на Истанбулската конвенция е по-изразителен и смислен. Той гласи, че това е текст, който се противопоставя на насилието над жените и заради това трябва да бъде приветстван. В аргумента има логика и е факт, че насилието над жени е нещо отвратително, което трябва да бъде изкоренено по всякакъв начин. Проблемът е, че България и сега има законодателство, което предвижда такава защита. 

Но то буксува отвратително. 

Много жени в страната могат да ви разкажат истории за това как полицаите на практика не реагират на сигнали за домашно насилие. Появяват се на място, предупреждават, а след това отново отлитат в нощта, без да предприемат реални мерки. И сега някой сериозно твърди, че като приемем Инстанбулската конвенция това ще промени с магическа пръчка, така ли? А и тези, които смятат, че правата на жените не са докрай защитени, спокойно могат да поискат някои текстове от конвенцията да отпаднат, нали така? Само, че никой не го прави. Защото целта не са правата на жените. Целта е да бъде спусното отгоре и узаконено различното от мъжа и жената разбиране за пола, което се нарича "трети пол". Всъщност половете вече станаха 65. 

Изобщо цялата тази дискусия за подробностите около джендър-идеологията цели да ни отклони от най-важното. Бруталният начин по който се опитват да насадят у нас тотално чужди на разбирането ни ценности и то без какъвто й да е опит за елементарна дискусия. Както всяка нередност в живота ни и тази става с много крякане, либерален плам, медийна похот и безкрайни обиди към всички, които не са в състояние да разберат какво светло бъдеще ни очаква. После се появяват поредната порция от безродници, които се опитват да ни представят външни умотворения като някакво небесно послание.

А всъщност българите искат толкова малко - те настояват елитът да не им стреля в гърба за пореден път. Народът прие с мълчание това, че го ограбиха, това, че посегнаха на бъдещето му. Това, че го лъгаха толкова много години и откри своето упование в кротката идея, че един ден тази буря ще свърши. Само че, когато посегнат на ценностите му, тогава става страшно. 

Опитаха се да пренапишат историята и изведнъж Шипка се оказа най-посещаваното място за 3 март. Сега се опитват да посегнат на някои вечни неща и след това ще се чудят защо тези "тъпи" българи, които по план отдавна вече не трябваше да мърдат и да шават, не само се съпротивляват, но и гледат лошо и псуват под мустак. Ами защото така се прави, когато ти отнемат всичко друго. И се опитат да го заместят с джендър-идеология.