Няколко думи за двойните стандарти

Михал РАДЗИКОВСКИ,
Mysl Polskа

Умишлено се въздържах от коментар относно медийния тормоз над депутата Конрад Беркович след речта му в Сейма, в която той сравни израелските военни действия с геноцидните практики на Третия райх (през април т.г. депутатът от коалиция "Конфедерация" Беркович разгъна знамето на Израел в Сейма, върху което звездата на Давид бе заменена със свастика - бел. ред.).
Първо, защото предпочитам да коментирам събитията от разстояние, за да избегна прекомерна емоционалност. Второ, защото истеричните реакции към речта на депутата Беркович не бяха изолирани или случайни, а бяха част от цялостен процес на наблюдение на случаи на т.нар. антисемитизъм и стигматизация на „антисемити“. Всеки, който говори критично или просто недостатъчно ласкателно за държавата Израел и „избрания народ", е обект на нападки. Казано направо, антисемитите не са тези, които не харесват евреите, а тези, които евреите не харесват.
Какво направи депутатът Беркович, за да стане обект на политическо преследване? Той осъди престъпните практики на израелските въоръжени сили, включително атаките срещу жилищни райони и гражданска инфраструктура. За да подсили думите си с визуални изображения, той използва колаж, изобразяващ свастика върху израелското знаме. Трябва да се подчертае, че престъпните действия на Израел не са тайна. Достатъчно е да се каже, че Организацията на обединените нации потвърди многократното използване на бял фосфор от израелските сили в Южен Ливан - вещество, което причинява дълбоки, трудни за лечение изгаряния, тъканна некроза и увреждане на вътрешни органи. Употребата на това вещество беше потвърдена в град Йохмор, а по-рано и в Ивицата Газа. Според Протокол III от Конвенцията за забрана или ограничаване на употребата на определени конвенционални оръжия използването на бял фосфор като оръжие срещу цивилното население и в населените места е забранено. Това е написано там - черно на бяло. Речта на Беркович обаче се 

превърна в международен скандал 

Конрад Беркович беше осъден от полското Министерство на външните работи и посланиците на Израел и Съединените щати. Освен това депутатът беше глобен с половината от заплатата си от Президиума на Сейма, а Окръжната прокуратура във Варшава започна „разследване на инцидента“.
Преди това Гжегож Браун, лидер на Конфедерацията на полската корона, беше обект на широко разпространени атаки от антисемитски активисти. Той многократно повдигаше въпроса за израелските престъпления срещу палестинци в Ивицата Газа и липсата на реакция от страна на западния свят на геноцида. Браун обаче беше обвинен и в антисемитизъм поради активното си противопоставяне на честването на еврейския празник Ханука в сградата на полския парламент. Нещо повече - по-голямата част от уважаваната общественост не постави под въпрос причината и правното основание за паленето на ханукански свещи в сградата на Сейма, а по-скоро попита защо са били угасени. Между другото, аз лично не съм чувал да се пеят коледни песни или да се споделят нафори в Кнесета...
В Третата полска република е лесно да бъдеш заклеймен като антисемит. Достатъчно е да се поставят под въпрос наративите, разпространявани от определени кръгове, че поляците са съучастници в Холокоста. Достатъчно е да се противопоставим на еврейските претенции за обезщетение за загубено имущество, които намериха правно изражение в известния Закон 447 (Това е закон на САЩ от 2018 г., по силата на който Държавният департамент изготвя доклади до Конгреса как в чужбина компенсират евреите за конфискувано или изоставено имущество по времето на Холокоста - бел. ред.). 
Достатъчно е да си припомним националната структура на апарата за сигурност по време на ерата на Берман (Якуб Берман, полски вицепремиер през 1954-1956 г. - бел. ред.), когато, по много консервативни оценки, почти 40% от заемащите ръководни позиции в Министерството на обществената сигурност са били от еврейски произход (въпреки че след войната евреите са съставлявали само 1% от населението на Полша). Достатъчно е да има мнение за събитията от март 1968 г. (става дума за масовите протести срещу политиката на ПКП в областта на културата, т.нар. Полски март - бел. ред.), което не съвпада с „партийната линия“. Освен това обвиненията в антисемитизъм носят най-малкото риск от политически остракизъм. Случаят може да доведе и до наказателни обвинения, ако критиката се тълкува като публично подбуждане към омраза, основана на национални, етнически или расови различия (член 256 от полския Наказателен кодекс) или публична обида към лице или група, основана на техния национален или етнически произход (член 257 от Наказателния кодекс). В полските условия това не е трудно.
Пълната противоположност на крайния филосемитски наратив, присъстващ в полската политика, е 

официално насърчаваната русофобия 

Човек може да остане с впечатлението, че гореспоменатите разпоредби на Наказателния кодекс, които предвиждат наказание за шовинистични и ксенофобски изявления и действия, не се прилагат, когато са насочени срещу руснаци. Както социалните медии, така и онлайн медиите са пълни с текстове, обиждащи руснаци, но не съм чувал нито един случай на подвеждане под отговорност на техните автори. От избухването на руско-украинския конфликт в обществената сфера има множество актове на враждебност към руснаци. Например отказ да се обслужват хора от тази националност в магазини или ресторанти. През февруари 2022 г. клиника в Познан публикува съобщение с надпис „Не обслужваме руснаци“. Не ни ли напомня това за добре познатите от историята съобщения „Евреите не се допускат“? И все пак подобни текстове не пораждат никакви опасения сред онези, които се борят с дискриминацията и речта на омразата. Това едва ли е изненадващо, като се има предвид, че Клаудия Ячира, член на управляващата коалиция, публично заявява, че мрази всички руснаци. Ячира, разбира се, може да прави подобни изявления напълно безнаказано, тъй като омразата не е забранена от закона. Това обаче естествено повдига въпроса: каква би била нашата реакция, ако политик публично заяви, че мрази всички евреи?
Подобна липса на порицание за враждебност „към правилните хора“ и практиката на прилагане на двойни критерии важат и за политическите фигури. Колко пъти сме чували за „престъпника Путин“ в официалните медии? Да, през 2023 г. Международният наказателен трибунал в Хага издаде заповед за арест на Бенямин Нетаняху по обвинения във военни престъпления (което обаче не означава, че обвиненията са потвърдени и той е признат за виновен). Но споменават ли изобщо някои от водещите политици или коментатори „престъпника Нетаняху“? Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на Бенямин Нетаняху през ноември 2024 г. Той е обвинен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството и следователно формално статутът му не се различава от този на Владимир Путин. Но полските политици се обявиха в защита на израелския премиер. През януари 2025 г. Доналд Туск заяви, че ще гарантира безопасността на Нетаняху в Полша по време на честванията за освобождението на Аушвиц-Биркенау, нещо, което тогавашният президент Анджей Дуда поиска от правителството. По този начин борбата срещу ксенофобията и т.нар. реч на омразата е чисто селективна, явен пример за двойни стандарти, лицемерие и пълна липса на обективност.