СНИМКА: Фейсбук/Видинска митрополия
Патриарх Даниил: Изборът на Свети цар Борис I във вярата е бил осмислен
Българската православна църква почита на 2 май паметта на свети цар Борис I Михаил – владетелят, който въвежда християнството като официална религия в България през IX век.
Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отслужи днес света литургия в столичния храм „Св. цар Борис“, който се намира в квартал „Овча купел“, съобщават от Софийската митрополия в сайта си.
„Изборът на свети цар Борис I Михаил във вярата е бил осмислен. Той е живеел вярата. И, вижте, колко много постига за държавата и за църквата си – само 5 години след покръстването на народа той устройва нашата църква. За 5 години как се устройва църква в една такава държава? За 5 години той успява на събора в Константинопол 870 г. църквата да се признае за автономна", каза патриарх Даниил и подчерта, че това е изключително постижение.
Негово светейшество добави още, че църквата заздравява властта на монарха, но в същото време свети цар Борис е държал народът да разбира, когато се моли, да разбира вярата, да живее тази вяра.
"Ако не беше свети цар Борис, ако не беше държавническото му разбиране, силните му молитви, твърде е вероятно делото на Светите братя да беше пропаднало. Но свети цар Борис прие с голяма радушност Свети Кирило-Методиевите ученици и даде мило и драго, осигури всякаква възможност, подпомагаше всячески да се развива дейността по развитието на писмеността и превеждането на книгите, книжовността, образоването на народа на този новосъздаден славянски език", каза патриарх Даниил.
Българският патриарх изтъкна и неговото упование в Бога, когато 52 болярски рода въстават срещу свети цар Борис I.
БТА
"Покръстил е народа, подсигурил е една независима автономна църква, народът се просвещава във вярата на свой разбираем език и той се оттегля да даде път на сина си вече с нови сили да продължи неговото дело. Но когато той вижда, че синът му недостойно управлява, че има опасност да се разори всичко това и въпреки, че синът му от 4 години е бил владетел, той не се поколебава – вижда се, че е имал и дръзновението и подкрепата, и не позволява да се разори това негово дело", каза Негово Светейшество.
Патриарх Даниил посочи, че след това, на събора в Преслав през 893 г., свети цар Борис вече официално възкачва втория си син – Симеон, на престола и ръкополагат Свети Климент за епископ на българския език и оттук нататък до ден-днешен нашият народ и държава стои на тази здраво положена основа.
По думите му свети цар Борис е от малцината владетели, които са показали истинския образ на владетеля-християнин.
"В неговото държавническо дело не виждаме малодушие. Виждаме изключителна смелост. С Божията помощ всичко е възможно и той ни го е показал, за това е и велик владетел, велик християнин, велик цар. Народът ни трябва да се радва и да почита неговата памет, да го обичаме и да стоим в неговия път, да не сме като онези 52 рода болярски, които въстанали, да не бъдем непокорни като неговия син, а да бъдем верни в православието и това е пътят за спасението ни", добави още Българският патриарх и Софийски митрополит.
Църквата „Св. цар Борис“ в София отбелязва своя храмов празник.
Днес честваме паметта на равноапостолния княз свети Борис-Михаил, пише проф. Иван Желев в рубриката си „Православен календар“ на Българската телеграфна агенция.
Българският княз Борис, син на кан Пресиян, бил възпитан в езическата религия. Негов родственик бил християнинът свети Енравота-Боян (брат на кан Маламир), който преди да бъде убит предсказал, че българският народ ще бъде покръстен в Христовата вяра.
При една от многото битки между българи и ромеи княз Борис пленил замонашения сановник Теодор Куфара. Той успял да посее в душата на българския княз семето на вярата в Христос. А при поредната война с Византия Борис се съгласил на мирен договор, като сред условията било и българският княз да се покръсти. Така в 865 г. той бил кръстен и приел за второ име Михаил, тъй като император Михаил му станал кръстник.
Веднага започнала подготовката за покръстването на народа. За целта цариградският патриарх Фотий по молба на княз Борис-Михаил изпратил в България епископи и свещеници, които да учат народа на вярата в Христос и да го кръщават. Заради тази негова дейност свети Борис е наречен равноапостол. После се постарал и за просвета на народа на славянобългарски език, за което много помогнали светите Климент и Наум Охридски.
През 889 г. княз Борис-Михаил се отказал от престола и постъпил в манастир, като оставил властта на сина си Владимир. Но той се опитал заедно с болярите да върне езическата вяра и затова бащата-княз се върнал на престола и наказал сина си. Власттаа дал на най-малкия си син Симеон и се върнал в манастира. Там се упокоил в мир на 2 май 907 г.
