България е последна в ЕС по оценка на ползите от членството

България остава на последно място сред страните членки по дела на гражданите, които смятат, че членството в ЕС е от полза за страната. Мнозинството от българите обаче продължава да оценява положително участието на страната в Съюза. Това показват данните от най-новото проучване на "Евробарометър", проведено по поръчка на Европарламента, предаде БНР.

Работа и сигурност

57% от анкетираните в България посочват, че членството в ЕС е полезно. Това е най-ниският резултат сред всички страни членки. Следват Франция и Австрия, където този дял достига 62%. Средното равнище за ЕС е значително по-високо - 74%, което представлява и рекорд в историята на изследването, провеждано от 1983 г. насам.
На европейско равнище три четвърти от гражданите възприемат ЕС като остров на стабилност в един несигурен свят. България е близо до средното европейско ниво по този показател - 72% от анкетираните споделят подобно мнение.
Докато в ЕС преобладават песимистичните нагласи за бъдещето на света, у нас картината е малко по-различна. Според данните 46% от българските респонденти са оптимисти, а 44% - песимисти.
За българските граждани най-същественото предимство от членството в ЕС са новите възможности за работа. Този отговор е посочен от 49% от анкетираните. На второ място се нарежда приносът на ЕС за опазването на мира и укрепването на сигурността с 29%, а подобреното сътрудничество между държавите членки е посочено от 27%.
За разлика от България, на европейско равнище най-често като основна полза се посочват именно мирът и сигурността.
Попитани в кои области ЕС трябва да съсредоточи усилията си, българите поставят на първо място конкурентоспособността, икономиката и промишлеността. Тази тема е посочена от 40% от анкетираните и бележи увеличение от пет процентни пункта спрямо предходната година. Следват енергийната независимост с 36% и демографията, миграцията и застаряващото население с 30%. Отбраната и сигурността остават четвърти приоритет с 29%.
На европейско ниво най-много граждани поставят на първо място именно отбраната и сигурността.
Според 53% от българите ЕС трябва да играе по-важна роля при защитата на гражданите от глобални кризи и рискове за сигурността. Други 27% смятат, че настоящата роля трябва да остане непроменена.
Същевременно 84% от анкетираните подкрепят по-голямо единство между държавите членки, а 89% са на мнение, че ЕС трябва да насърчава спазването на международното право от всички държави.

Бюджет и финанси

Що се отнася до бюджета на Съюза, 67% от българите смятат, че ЕС трябва да разполага с повече средства за справяне с глобалните предизвикателства. Това остава под средното равнище за ЕС.
Две трети от българите, или 67%, заявяват, че са доволни от качеството си на живот, докато 32% не са.
Най-важният фактор за добър живот, според българските граждани, е финансовото положение, посочено от 59% от анкетираните. Следват психическото и физическото здраве с 47% и социалният живот с 46%.
Проучването показва силна зависимост между финансовите затруднения и удовлетвореността от живота. Сред хората, които трудно плащат сметките си през по-голямата част от времето, едва 28% определят качеството си на живот като добро.
Най-голямото очакване към Европейския парламент сред българите е да предприеме действия срещу инфлацията, нарастващите цени и разходите за живот. Този отговор е посочен от 63% от анкетираните, което е с 16 процентни пункта над средното за ЕС. Следват икономиката и създаването на работни места с 50%, както и бедността и социалното изключване с 40%.
Повече от половината анкетирани българи - 55%, са удовлетворени от начина, по който функционира демокрацията в ЕС. Резултатът е близък до средния за Съюза, който достига 59% и е най-високият, регистриран досега в изследванията на "Евробарометър".
Проучването е проведено между 9 април и 4 май 2026 г. във всички 27 държави членки на ЕС. Анкетирани са 26 421 души чрез интервюта "лице в лице", като в част от държавите са използвани и видеоинтервюта.