"Норвежки джаз" в "Старинният файтон"
Националният литературен салон "Старинният файтон" организира на 30 юни от 18 ч. представяне на стихосбирката "Норвежки джаз" (2025) на Валентин Евстатиев. Тя е третата поред (след "Докато имам теб", 2013, и "Ръцете помнят", 2022) за поета, роден през 1966 г. в Казанлък и израснал в Сливен, завършил английска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", който понастоящем работи като преводач в Българската телеграфна агенция, отдел "Информация за чужбина".
Валентин Евстатиев е от онези поети, които разчитат не толкова на думите, които произнасят или пишат, колкото на тишината между тях и след тях. Сякаш намира смисъла им не в самите тях, а в тяхното отзвучаване, потъване в тишината. Вероятно затова е онасловил поредната си книга "Норвежки джаз". Норвежкият джаз - като всеки северен стил джаз музика - разчита, освен на звука, но и на тишината като част от композицията. В тишината тонът като че ли се изчиства, става по-"плътен" сам в себе си, по-изящен.
Докато само слушаш поета да рецитира, не долавяш тази особеност на стиха му. Приемаш поезията му за извънредно асоциативна, многообразна, богата на внушения, видими и невидими, скрити. А когато започнеш да четеш книгата, те поразява това разсейване на смисъла на думите в тишината. Когато отзвучава в тишината, смисълът на думите придобива като че ли нов смисъл, друг смисъл...
Стихотворението "Норвежки джаз", дало заглавието и на стихосбирката, не представлява отговор на въпроса: що е то стилът "норвежки джаз". Нито "повествува" за нещо невероятно, случило се на фона на "норвежки джаз" - първа среща с любимо момиче или първи танц, да речем. Още по-малко е философстване на тема "норвежки джаз". И същевременно разбираш, че започваш да знаеш много неща за музикалния стил "норвежки джаз", за това от живота и делника, което ти се открива, но и за това, което се скрива от теб. Същевременно се наслагват - без по никакъв начин да бъдат упоменати - някакви далечни отблясъци от дзен-философия на мига ("тук и сега"), от биографични подробности, от осмисляне и изпълване със смисъл на живота, от нова гледна точка към нещата, от "не с единия хляб живее човек", от абсурда на битието, от суетата на битието... Докато пада нощта и става късно... И всичко заглъхва... Всичко спи... Лека нощ... До следващите отблясъци...
Но всичко това го няма в стихотворението. Всичко това е в тишината между думите и след думите. Някъде там - не точно в живота, който тече, както е текъл досега, не в монотонната поредица от делнични епизоди и детайли, а м е ж д у това, с л е д това, където делникът, където животът постепенно притихва, утихва, стихва и придобива нов смисъл, друг смисъл, неподозиран досега.
Книгата "Норвежки джаз" ще представи д-р Елена Алекова. Авторският рецитал на Валентин Евстатиев ще бъде съпроводен с изпълнения на флейтистката Майя Сергиева-Богданова. Ще прозвучат творби на Моцарт, Чайковски, Филип Кутев, Бах и Марчело.
Литературно-музикалната вечер ще се състои в Къщата музей "Димитър Благоев, ул. "Лайош Кошут" 34 в София.