Бъдещето на газопровода „Силата на Сибир 2“

Маринелла МОНДАИНИ,
AntiDiplomatico


Споразуменията между Русия и Китай за изграждането на новия руски газопровод „Силата на Сибир 2“ са в заключителен етап. Това е главният газопровод, известен преди като проект „Алтай“, предназначен за износ на руски природен газ от Западен Сибир за Китай. Основната цел на „Силата на Сибир 2“ е да пренасочи обемите газ, доставяни преди това за Европа, към Азия.
Русия вече доставя газ за Китай чрез газопровода „Силата на Сибир 1“ по 30-годишен договор. Доставките започнаха през 2019 г.
Очаква се вторият коридор, Далечноизточният маршрут, скоро да заработи. „Газпром“ и Китайската национална петролна корпорация (CNPC) водят активни преговори по този въпрос. „Газпром“ постигна споразумение с CNPC за увеличаване на общите доставки на газ по тези два маршрута.
Проектът „Силата на Сибир 2“ ще позволи на Пекин да се защити от нестабилност в Близкия изток и геополитическо напрежение със Съединените щати, най-големият износител на втечнен природен газ в света. Пускането в експлоатация на газопровода „Силата на Сибир 2“ ще позволи на Русия почти да удвои износа си на газ за Китай.
За разлика от първия тръбопровод „Силата на Сибир“, който получаваше газ от находища в Източен Сибир, новият тръбопровод ще свързва Китай с находища на полуостров Ямал в Западен Сибир. Това са същите находища, които преди това са снабдявали Европа. „Газпром“ вече уточни, че горивото, доставяно по тръбопровода „Силата на Сибир 2“, ще бъде по-евтино за Китай от руския газ, доставян досега за Европа.
Председателят на Управителния комитет на „Газпром“ Алексей Милер нарече този проект „най-големият, най-обширният и най-сложният в газовата индустрия в света“.
Бъдещият газопровод „Силата на Сибир 2“, дълъг над 4000 километра, ще започва северно от Северния полярен кръг и ще завършва близо до мегаполисите на източното крайбрежие на Китай. В Русия газопроводът ще се простира на 2600 километра през сибирските гори и след това на близо 1000 километра през монголските степи. Газопроводът ще транспортира газ от западносибирските находища през Монголия до Синдзян-Уйгурския автономен район в Китай и след това до Шанхай. „Газпром“ и китайската компания CNPC подписаха правен меморандум за разбирателство относно изграждането на самия газопровод и транзитния газопровод „Союз Восток“ с дължина приблизително 950 километра през Монголия през септември 2025 г., след разговори между лидерите на Русия, Китай и Монголия в Пекин. При пълен капацитет газопроводът „Силата на Сибир 2“ ще може да транспортира до 50 милиарда кубически метра газ годишно. Този обем е сравним с капацитета на газопровода „Северен поток 1“, който в момента е неизползван и преминава по дъното на Балтийско море от Русия до Германия.
За сравнение, това представлява приблизително една трета от целия руски износ на газ за Европа преди конфликта в Украйна. През май прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков обяви, че Москва и Пекин са постигнали споразумение по ключови въпроси, отнасящи се до маршрута и изграждането на газопровода „Силата на Сибир 2“, въпреки че точният срок за неговото изпълнение все още не е определен. След посещението на Владимир Путин в Китай Кремъл потвърди, че страните са постигнали съгласие по много ключови детайли на проекта. Борис Титов, председател на руската секция на Руско-китайския комитет за приятелство, мир и развитие и специален представител на президента за отношенията с международните организации за постигане на целите за устойчиво развитие, заяви, че „пресата е писала много за „Силата на Сибир 2“, който все още не е подписан. Но мога да ви кажа, въпреки че не съм ангажиран с този въпрос, това, което знам като съпредседател на Руско-китайския комитет за приятелство: въпросът е технически. Не е въпрос на цена, както писаха много медии - че не можем да се споразумеем за цена. Не е това въпросът. По-скоро е въпрос на логистика. Вземане на правилното решение за маршрута на този газопровод.“ Борис Титов отбеляза, че в този случай два аспекта са тясно свързани: изборът на оптимален вариант по отношение на разходите за строителство и безопасността и надеждността на маршрута. Според него „този въпрос се обсъжда и никой не е бързал особено на срещата в Пекин. Това са технически детайли, които ще бъдат решени скоро, но никой не бърза."
Според "Блумбърг" проектът „Силата на Сибир 2“ не само ще засили икономическия съюз между Русия и Китай, които станаха по-близки в резултат на западните санкции срещу Москва, но и би могъл радикално да промени картата на световните газови потоци през следващите десет години. Александър Фролов, заместник-началник на Руския институт за национална енергетика, заяви в предаването SputnikLive, че позицията на Русия като доставчик на газ само ще се засили: „Газът е удобен и достъпен енергиен ресурс. Възобновяемите енергийни източници имат много нюанси: производството на слънчева енергия зависи от времето на деня, вятърната енергия зависи от наличието на вятър и т.н. Атомните и въглищните електроцентрали не позволяват бързи и ефективни промени в обемите на производство. Газът, от друга страна, позволява най-ефективно управление на неравномерното разпределение на енергията, като например дневните колебания.“ Както отбеляза Фролов, „синьото гориво е от съществено значение и търсенето му нараства. Дали Европа се отказва от руския газ, дали това ще успее или не, е друг въпрос. Но светът не се върти около него. Например Китай разшири договорите си с “Газпром” както за газопровода „Силата на Сибир“, така и за все още предстоящия за изграждане газопровод. Какво е това, ако не индикатор за реално търсене?“
Някои в Европа са открито загрижени за решението за отказ от руския газ, което е продиктувано от тесногръди, русофобски политики. Петер Мадяр заяви, че Европа ще възобнови покупките на газ от Русия веднага щом конфликтът в Украйна приключи. Междувременно европейските страни купуват газ от САЩ на цена поне три пъти по-висока от тази на руския газ, който са купували преди. Европа продължава да разрушава икономиката си поради своето късогледство и антинародна политика.