„Мракотворец“ разшири „черния си списък“ с още трима българи

Мрачно известният украински сайт „Миротворец“ добави към своя черен списък още три български обществени фигури. Първоначално бе съобщено само за две лица – председателката на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова, която води и Координационния съвет „България-Русия“, и известната адвокатка Румяна Ченалова. Днес преди обед ДУМА научи, че третото лице е Росен Илчев, собственик на телевизия Евроком.
Украинският сайт обявява и тримата за „агенти на влияние на руските спецслужби“, които „подкопават международната подкрепа за Украйна“ – заради участия и изказвания на открити международни форуми. В случая заради участието им през юни в Третия международен обществено-политически форум „Антициклон-2026“, посветен на „разтопяването на политическия лед на планетата“ и предотвратяването на Трета световна война. Участници на форума в град Воронеж бяха изтъкнати обществени и медийни фигури от Австрия, Армения, България, Босна и Херцеговина,  
Великобритания, Германия, Киргизия, Молдова и Русия, както уточни Снежана Тодорова в публикация на сайта на СБЖ. Всъщност тази година тя за пръв път е взела участие в този форум. И още едно уточнение – Румяна Ченалова е присъствала не на сегашния, а на миналогодишния форум. 

„Покушението“ на истината

Снежана Тодорова е говорила на 18 юни. В тази връзка „към мен са добавени и още обвинения: че се покушавам срещу „суверенитета и териториалната цялост на Украйна“ и съм „съучастник в престъпленията на Русия срещу Украйна и нейните граждани“, пише тя на сайта.
Нейното „покушение“ и „престъпление“ е, че в словото си е говорила за „историческите българо-руски културни връзки, че изтъкнати български възрожденски дейци и борци за нашето национално освобождение са учили навремето в Одеса и Харков, които тогава са били част от Руската империя“. Снежана Тодорова е казала самата истина – тези градове не са били в Турската или Британската империя. Но „Миротворец“ чете историята както Дявол Евангелието -  и изопачава нейните думи като опит съвременни украински градове да бъдат представени като исторически руски територии, като „покушение срещу суверенитета на Украйна и престъпление срещу нейните граждани“. Това не е ли мракотворение?
Заради пещерния си национализъм сайтът вече обърква елементарната аритметика на умозаключенията – след като Одеса и Харков са били част от Руската империя, няма как те да бъдат исторически територии на други империи или държави. „Миротворец“ явно брои, че две плюс две е шестица за украинската история, но стига до оценката „отличен“ просто, защото е скаран с елементарната аритметика на миналото и познанието. 
Впрочем три четвърти от българите ще кажем същото: че „изтъкнати български възрожденски дейци и борци за нашето национално освобождение са учили навремето в Одеса и Харков, които тогава са били част от Руската империя“. Или че българо-руските културни връзки са исторически. Дори нашенските русофоби не отричат това, макар че се мръщят, цупят и гледат да се направят на ударени за тази истина. Няма да се изненадам, ако умопомраченият „Мракотворец“ са гласи 

да натика и три четвърти българи в черния си списък 

Нашите институции трябва да реагират остро на шовинистичното своеволие на „Миротворец“, макар че няма да им е за пръв път. Все пак в черния му списък фигурират още бившият президент Георги Първанов, евродепутатът Кристиан Вигенин, политологът Валентин Вацев, журналистите Велислава Дърева, Велизар Енчев, Велиана Христова, Христо Георгиев, Диляна Гайтанджиева, общо 40-50 сънародници.
Наред с много руски имена, в списъка фигурират и още много други световни личности – действащите политици като Антониу Гутериш (на ООН генералният секретар, впрочем), Роберт Фицо, Лула да Силва, бившите премиери Виктор Орбан и Герхард Шрьодер, музикантът Роджър Уотърс от „Пинк Флойд“, режисьорите Емир Кустурица и Ууди Алън, американските журналисти Тъкър Карлсън  и Сеймур Хърш. 
Освен това украинският сайт нарушава базисни правни норми в ЕС и застрашава правата и сигурността на много хора, включително и европейски граждани.

Ще допуснем ли „обстрел“ на сънародници 

Не изключвам нашите институции да си „направят пас“ с новите трима българи в списъка или да реагират вяло, с бездушна рутина. Първо, защото ще се опасяват да не „сгазят лука“ заради проукраинската политика на ЕС и НАТО, и второ, защото се очаква Украйна рутинно да им отвърне, че сайтът „Миротворец“ е недържавен проект, чиято дейност „по никакъв начин не е свързана с работата на държавните институции на Украйна и не отразява официалната политика на украинската държава“, както вече веднъж отговориха от украинското посолство в София. 
Това обаче не е така – в „Уикипедия“ може да се прочете, че през 2014 г. сайтът е „заченат“ от връзки с МВР на Украйна, с нейното разузнаване, други силови структури и тези връзки са действали до 2016 г. Трудно е да се повярва, че заради ескалацията на конфликта впоследствие контактите са зарязани – макар сайтът да има база лични данни за хора, събрани нелегално, от разузнаването и  от открити източници и публикувани без съгласието на засегнатите лица.
Освен това сайтът има лоша международна репутация, така че наши институции и политици няма защо зорлем да се опасяват, че щели да стъпят накриво. В света той е заклеймяван, че е нарушавал правото на личен живот и презумпцията за невинност, че в него са публикувани „на килограм“ лични данни дори на деца – общо най-малко на 327 деца. Неслучайно искането за неговото закриване в Украйна е предявявано от такива международни институции като ООН (през 2019 г), Европарламента (2021), правителството на Германия (2018).

И още нещо много важно, ако не и най-важното – 

сайтът е заподозрян, че включва лица, подлежащи на „обстрел“. В мрежата може да се прочете, че в него са отбелязани с „ликвидиран“ лица, които са убити. Особено нашумели станаха убийствата през 2015 г. на украинците Олег Бузина (журналист) и Олег Калашников (бивш депутат). Техните имена се появиха в сайта дни преди ликвидирането им. Има и още един подобен случай в украинския град Мелитопол през 2019 г.  Изобщо не е изключено сайтът да „има пръст“ в покушенията на проруски украински жители или дори в покушения в самата Русия.
В интерес на истината засега няма данни за нападения срещу лица извън Украйна и Русия, чиито следи да водят и до сайта.  Дали обаче не е въпрос само на време това да се случи, след като самият Зеленски призова преди години Украйна да стане „нагла“, а Европа си затваря очите за толкова нейни прегрешения. И дали  тогава нашите институциите няма станат съучастници на такова злокобно деяние на Киев, ако сега и в бъдеще не поискат закриването на сайта, или не вземат мерки срещу  попълзновенията му срещу български граждани и на наша територия.