Тенко Тенев на 75

ТЕНКО ТЕНЕВ е роден на 10 май 1951 г. в Ямбол. Завършва "Българска филология" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" през 1976 г. и висше политическо образование през 1984 г. в столицата. Член е на Съюза на българските писатели, председател на Дружеството на ямболските писатели. Удостоен е с редица национални отличия. Стиховете му са превеждани на руски, украински, узбекски, испански, арабски, турски и английски език. Автор е на двадесет и седем поетични книги.

Присъствие

"Подражавай на тези, които живеят праведно
и техният живот и дела запечатай в сърцето си..."
                         Св. Василий  Велики

Изтича музиката като цвят...
По дланите на времето изтича.
От дългите и светли върхове 
на радостта и зелените предели... 
От нежните пространства над очите,
от вечните килии на сърцата,
от тихите интимни измерения 
изтича музиката като цвят...
И оживяват в мене световете 
на сбъднати и бъдещи поети.

От тайните лавини на сърцата,
от лавата гореща на душите...

...Изтича музиката като цвят.
 


Нежно

    "Искам да помилвам с очи Прага,
    както гледаме влюбено жена - от
    косите до глезените..."
                   Ярослав Сайферт

Очите ти са хубави 
и топли,
не са познали есента
и обещават
смях и тихи думи,
когато ласкаво пристъпя
вечерта,
когато уморените дървета 
събират
птичи глъч и самота.
В такава вечер,
ласкава и южна, 
неволно в нас 
се ражда любовта...
 


Красив е този безпорядък

    "Не можеш да полетиш, ако не стигнеш ръба
    на пропастта..."
                    Никос Казандзакис

Красив е този безпорядък. 
Привиден хаос, светлина...
И безметежност във предела,
и тази чиста синева,
която меко те обгръща...
...И ставаш фин - като глухарче,
и си готов да отлетиш -
между небето и земята
с един въздушен експлозив -
наречен стих, мечта и песен,
наречен Обич и Тъга,
която тихо те прорязва,
по билото на вечерта.
...Смирен от тази яснота,
от простотата на нещата -
пристъпваш тих и извисен...

...В пространството и на земята.



Завръщането на поета

        На Георги Братанов

    "Талантът е игла. Гласът конец.
    Смъртта на края слага в ред нещата..."
                    Йосиф Бродски

Побелял, но с душа от камбана,
уморен се завръща поетът...
Няма я Тунджа, а градът е смълчан
и е тихо, и е тягостно тихо.
Светва лампата в скъпия дом
и антена прострелва небето...
Ще ви потрябвам, казваше той -
съдбата на Омир докоснал...
Ще ви потрябвам... повтаря душата,
а е тихо, а е тягостно тихо...
...И звучат думите - светли, пророчески 
във олтара красив на Небето!

 

Залагам на доброто у човека

        "Бъди себе си: всичко
        друго вече е заето..."
                Оскар Уайлд

Това е моят честен кръст,
защото вярвам в бялата пътека
дори когато мрак тежи над нас.

Това е може би голямата илюзия,
която ще ме мами цял живот.

Дори да е така - 
да бъда лъган,
дори да се присмиват зад гърба ми... 
Това ще бъде моят честен кръст -
до края...

...Защото вярвам във доброто у човека!



Откровения

        На Тони

        "Не мечтаеш ли, времето спира..."
                            Орхан Памук

Ти си толкова хубава,
в този час мекозвезден...
Събирам те в себе си, 
с всички твои думи и жестове. 
Изграждам те в душата си, 
извисявам те - тихомълком. 
Толкова ми е хубаво, 
очите пеят слънчево...
Искам света да прегърна, 
а всъщност съм в твоите устни... 
Меко докосвам изгрева, 
тихо долавям думите...

...Извисявам те - тихомълком,
в този свят по човешки звезден!



Мама

    "Живея аз от никого нечута,
    а цялото небе живее в мен..."
                Петя Дубарова

Някой ме докосва във съня...
Литват бели пеперуди.
Слънцето е слязло до очите ми.
Толкоз близко - жари, жари... 
Чувам смях и тихи стъпки.
Утрото ли иде?
Някой слага устни на челото ми. 
Някой ме докосва във съня.
 


Сребърната табакера 

        В памет на баща ми

        "Забравили уханието на своето детство,
        човек остава да живее като овъглено дърво"
                    Габриел Гарсия Маркес

Баща ми пушеше "Слънце" и "Златна Арда".
Вземаше бавно цигара от сребърната табакера, 
леко и галещо я близваше с език 
и запалваше с явна наслада.
Така си почиваше и му беше хубаво.
Нищо, че майка му се караше,
че й одимява душата.
Беше ни светло.
Баща ми пушеше и си почиваше.
Аз подскачах край него и се 
радвах на къбълцата синкав дим...

...И днес, когато баща ми го няма, 
гледайки сребърната табакера, си мисля, 
колко спокойно беше моето детство!
 



Странникът

    На Христо Карастоянов

    "Историята ни учи, че никой не се учи 
    от историята..."
                Уинстън Чърчил

Дали си Дон Кихот или пък Стивън Кинг 
това ще е загадка за звездите, 
а може би си Гоголев войник - 
разчитащ йероглифите на дните си. 
Шейтанов би въздъхнал със тъга 
защо ли ви разделят световете, 
когато има толкоз болка и тъга, 
а толкова са сродни умовете...
...Но важното е, че си тук, сред нас - 
със твоята си - присмехулна ерес, 
и топлиш ни - със злъчния си смях, 
и с тънката си струна на китара. 
...Радичков не случайно те обича 
и Гришата възпял те е във стих...

...Минават векове, минават ери - 
остават странници и смях горчив!