13 Май 2026сряда10:22 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

ТОЗИ КОКАЛ ЧУЖД

/ брой: 72

автор:Георги Гълов

visibility 5825

Намерих на улицата един кокал - голям, с много мръвка на него. Какво ли не бях намирал - недопита бира, половин фас, стар вестник, но кокал, и то с месо - никога! Веднага се похвалих на моите авери.
- Това е на главоболия - вика един, - ще страдаш. Само държавата може да притежава такова тлъсто нещо!
- Глупости - вика друг, - няма как да е от държавата, нея отдавна я обезкостиха! Това е мръвката на някой от нашите патриотично настроени индустриалци! Изтървали са кокала и сега ще дойдат да си го вземат, а нас ще ни изядат барабар с обувките!
- Тази теория куца - викам му, - нашите олигарси, захапят ли нещо, не го изпускат! Кокалът не е техен!
- Може пък - предполага друг, - този кокал да е изпаднал от някоя европейска програма. Чувам, че са бая тлъсти, много народ точи зъби за тях!
- Е, ако е от програма - значи много сме вътре, така да знаете! Тези програми ги дават само на по-първи хора, никога на случайни!
Аз не отстъпвам:
- Хич не ме интересува чий е и защо. Аз намерих кокала и си е мой. Най-после ще хапнем като хората и ще спим спокойни.
Аверите не спират:
- Предлагам да вземем кокала с месото и да го предадем на службите! Те да се оправят с него!
- Какви служби, бе! Ти чул ли си досега те да са помогнали на някого, а?
Питам ги:
- Абе, какво става с вас, защо само трагедии вещаете? Най-после намерихме истинска мръвка и никой не се радва!
- Щото - викат, - не го ли виждаш на какво прилича? Това не е кокал за нашите уста.
Аз не отстъпвам:
- Откъде знаете как изглеждат кокалите? Кога за последно сте яли нещо, което е имало кокал, а? Може пък вече да произвеждат животни само с такива кокали!
Един от аверите вдига ръка.
- Ние - вика, - така или иначе сме свикнали вече на глад и немотия. Предлагам да си запазим мръвката за по-читави дни, когато преходът свърши и светлото бъдеще дойде. Тогава с кокала ще отпразнуваме щастието и свободата.
Махнах с ръка:
- Когато бъдещето светло, братството и свободата дойдат, нас няма да ни има. Тука камък върху камък няма да е останало. Единственото, което ще надживее всичко, това е нашият наивитет.
Аверите са бетон.
- Няма значение - викат, - на нас така са ни обещали, ще чакаме бъдещето!
Казвам им:
- Чавка ви е изпила акъла на вас. На това ли ви научи дългият преход, такъв пример ли взехте от родни управници и европейски гости? По-добре кокал днес, отколкото демокрация утре!
После метнах кокала на рамо и тръгнах, а те рекоха, че ще ми помогнат, и така всички отидохме у дома много преди светлото бъдеще.

Мексико изпраща нова хуманитарна помощ на Куба

автор:Дума

visibility 1726

Бивш шеф на НАТО призова за нов алианс

автор:Дума

visibility 1692

Семпъл дебют, или повече от същото

автор:Валентин Георгиев

visibility 1772

ДУМА и динозаврите на прехода

автор:Александър Симов

visibility 1559

Когато опозицията стане фон

visibility 1602

Какво разбирам аз под "справедливи цени"

visibility 1427

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ