Любослав Костов
Призракът на един провален пазар или защо бизнесът иска държава без държава. От екрана на bTV отново чухме една и съща изтъркана грамофонна плоча. Чухме за „рязане на разходи“, „замразяване на заплати“ и „уволнения“. Чухме как частният сектор „жадувал“ за освободената работна ръка от администрацията. Гледах и не вярвах как хора с милиарди в активите си обясняват на българския работник, че трябва да е „солидарен“ с бедността, за да може тяхната печалба да остане непокътната.
Уважаеми работодатели от едрия капитал, вашата „жажда“ за кадри е просто глад за евтина, уплашена и лесно заменяема работна ръка. Вие не търсите партньори в лицето на работниците, вие търсите „биороботи“, които не познават Кодекса на труда. А истината е, че без българския работник вашите заводи са просто купчина приватизирано старо желязо.
Искате реформи? Започнете от себе си. Плащайте данъци тук, инвестирайте в технологии, а не в яхти, и спрете да гледате на работника като на „перо в разходите“.
От десетилетия в България се налага една икономическа догма, която прилича повече на религиозен фанатизъм, отколкото на наука. Наричат я „невидимата ръка на пазара“. Обещаваха ни, че тя ще регулира всичко, ще създаде благоденствие и ще излекува неравенствата. Реалността? Тази ръка се оказа невидима само когато трябва да защити работещия човек, но е много осезаема, когато трябва да прибира печалбите и да преразпределя публичен ресурс към частни джобове.
България има нужда от икономически рестарт. Имаме нужда от завръщане на Държавата, не като бюрократично чудовище, а като активен предприемач, регулатор и гарант за социална справедливост. Защо думата "кейнсианец" стана забранена? Днес у нас да кажеш, че държавата трябва да инвестира, за да стимулира потреблението и растежа, се счита за ерес. Кейнсианството беше превърнато в стигма. Но истината е, че целият развит свят, от САЩ до Германия, използва държавния бюджет като лост за развитие.
България е в абсурдна ситуация. В парламента от години имаме „десен“ мейнстрийм, който се състезава кой ще е по-голям пазарник от Адам Смит, докато народът отвън крещи за социална закрила. Имаме огромен политически вакуум. Лявото беше погребано под носталгия и идеологически клишета, докато истинските теми - заплати, трудови права, прогресивно облагане, достъпно образование, останаха без представителство. Пазарът не лекува демографията. "Невидимата ръка" не строи детски градини и не връща младите хора от чужбина.
Все повече си мисля, че ни е нужен нов обществен договор. Рестарт на лявото мислене, което да стъпи върху здравата научна основа на макроикономиката, а не върху популистки лозунги. Трябва ни икономика, която служи на обществото, а не общество, което е жертва на икономически експерименти. Време е да извадим Кейнс от списъка със забранените книги. Време е да върнем човека в центъра на икономическата теория. Защото пазарът е добър слуга, но ужасен господар.
България заслужава повече!
Фейсбук

