Граждани без държава
/ брой: 288
Едва 7 процента от студентите в България вярват в държавата (стр.2). За останалите млади държавата е или най-голямото зло, или нещо, от което само се срамуват.
Дали да заклеймим тези 83% като песимисти, като безпросветни или социално нечувствителни? Днешните студенти са родени малко преди 1989 г. или точно тогава. Расли са в годините, когато държавата наистина си взе дълга отпуска. Когато държавата бе заместена от мутрите, от новобогаташите и от онези, които могат само да мразят. Тези деца са чували, че държавата "едно време" е била "Татова" и че повече е забранявала, отколкото е позволявала. Тези деца са видели с очите си как дългове се плащат на мъже с бухалки и как ако караш Мерцедес, си успял в живота.
За днешните студенти държавата е онзи мъчител, който всяка година пренаписва учебници, въвежда и отменя матури, закрива техникуми и ги праща в 13-и клас. За новите млади държавата е тази, която създава правила, които никой не спазва. Държавата е и тази, която събира пари за здраве и пенсии, а после си ги взима, за да попълва дупки.
18-годишните днес са прохождали във времената, когато хората спряха да се усещат като общност. Те са сричали азбуката в годините, когато всеки се учеше да разчита на себе си, а не на държавата.
Как да искаме от днешните студенти да са горди граждани на своята държава? Корим ги, че не са водачите на гражданското общество, че не са будните млади, които крещят по барикадите и свалят правителства. Без да се запитаме какво е усещането да си гражданин, без да имаш държава.