Булевард
Галя, Пипи и приказките
За приключението да си родител и за смелостта да променяш света
/ брой: 80
Мечтател, който променя света по свой вкус. С тези думи описва себе си Галена Иванова, създател на приказни местенца за деца с още по-приказното име "Къщи за четящи хлапета". Галя е вдъхновяващ пример за това как можеш да се влюбиш в мечта, да убедиш и другите, че си струва, и да я превърнеш в реалност. За нея може да се каже, че се впуска смело и преживява пълна промяна - от журналистическата професия към родителството и собствения бизнес. Започва с малка книжарница за деца, към която лека-полека изгражда детски кът, а след няколко години две стари и неугледни къщи се преобразяват в приказни детски градини, пълни с живот, глъчка и усмивки. Светът, който Галя сътворява, връща към образите от "Пипи Дългото Чорапче" и нейната "Вила Вилекула".
Импулсът за промяна беше детето ми
Станеш ли родител, започваш да мечтаеш за по-добър свят. Станеш ли родител, разбираш, че няма чужди деца, всички деца са грижа на нас, порасналите, разказва Галена.
Решава да сътвори място, в което малчуганите да преживяват изкуството, литературата, науката, света, игрите по техен естествен начин. Може би точното име на кътчето можеше да е "Свободна за деца зона", защото към 2012 г. много от публичните пространства, като музеи, галерии, заведения, книжарници, бяха не особено дружелюбни към детско присъствие, спомня си тя. И добавя, че днес вече нещата са различни. Но тя и приятелите й са сред пионерите в това начинание.
Мечтата на Галя се ражда като книжарничка с голям детски кът, в който приказките оживяват чрез театър, ателиета, занимания с езици, игри. Името на китното местенце е "Приказка без край". Галена участва лично във всичко - от ремонта и освежаването на самата сграда, през подбора на книжки, обзавеждането, привличането на актьори и учители.
Мечтата й расте заедно с дъщеря й Марта
която първа "тества" идеите на майка си.
В своето приказно приключение Галя пътешества със "сродни души". Нарича ги "нещотърсачи". Описва ги като хора, които бягат от порастването в онзи смисъл, в който светът става забързан, сив, задължителен. Децата имат свободата на чистата мисъл, мечтата, въображението, смелостта да опитват нови и нови неща. А книгите са тези, които отварят врати и рисуват светове. Затова "Къщите" на Галена са за четящи хлапета. Там малчуганите прелистват книжки буквално всеки ден. А в уроците им оживяват герои от класически произведения и неостаряващи приказки. Учителите днес са пирати, утре - животни от джунглата, следващата седмица - Маша и Мечока. В програмата на хлапетата всяка седмица има куклен театър, вълшебна творилница...
Аз вярвам, че промяната, за която всички мечтаем, ще се случи отдолу, именно от тези творящи нови светове мечтатели. Нужна е просто критична маса от хора, които вярват и действат, казва Галена.
С времето усетих сили да направя и детска градина, където тези принципи на работа да останат валидни и така да дадем алтернативата на възможното българско образование в предучилищна възраст. Не зная дали хората си дават сметка
колко важни са първите седем
Там се посяват зрънца, плодовете от които берем цял живот. За да имаме общество от самостоятелно мислещи и независими индивиди, трябва още в детството да запалим у децата импулса на "нещотърсачи", както казва Пипи. Това беше мечтата ми, с която започнах да правя Детска къща "Приказка без край", а след това се роди и "Момо", връща се във времето Галена.
Още като дете голямата ми страст бяха къщичките, които с моите приятели строяхме. Разбира се, Пипи беше моят герой. Имах свободно и щастливо детство, в близост до природата, с много котета и кучета, което искам да предам и на нашите деца. Хлапетата обичат природата, тя е техен дом и те имат силна връзка с нея. Не с големите градове, молове или затворени комплекси. Днес ми е тъжно, като виждам много момчета и момичета, които разговарят с въображаеми анимационни герои и буквално не знаят как да играят. А има толкова неща за откриване в този свят, не спира да се вдъхновява Галена.
Всеки от моите детски домове се роди със своите болки и радости. Но кой е казал, че трябва да е лесно?, усмихва се мечтателката. Слушаш я и сякаш потъваш в сиво-сините й очи - там една мечта винаги блещука. Гледаш я как общува с децата и усещаш, че за нея това е истинска наслада. Казва, че най-големите й учители всъщност са хлапетата.
Когато станеш майка, знаеш, че всеки родител, който ти е поверил детето си, е поверил част от сърцето си. И тогава спираш да мислиш за работата си просто като за времето от осем до шест. Затова смятам, че в България учителската професия е толкова несправедливо неглижирана от обществото, добавя Галена. И отново се усмихва - Знам само, че успехът се измерва с щастливите очи на децата, благодарните майчини думи и удовлетворението на хората, с които се случва това вълшебство.
От радио "Алма Матер" до "Приказка без край"
Галена е едва на 20 години, когато се впуска смело в журналистиката. Започва работа в университетското радио "Алма Матер". Следващите осем години работи като репортер в различни столични и национални медии. Там има възможност да се среща с хора, които са посветили част от времето си на обществени каузи и социални проекти. Тях запомня, от тях се вдъхновява. Казва, че е приключила с журналистката без особени сантименти. Но и до днес вярва, че един млад човек може да вземе много от репортерската професия. Тя те среща с безброй съдби, с много социални процеси и развива интуицията ти към "трудните" теми на обществото без излишен патос, разсъждава Галя. След журналистическите години скача в пиар професията с двата крака, минавайки през държавната администрация, а после и през частна агенция. Там също открива възможности да подкрепя ентусиасти с кауза, които се нуждаят от глас сред обществото. Така сякаш бавно и аз "узрявах" за моята лична промяна - от млад човек, който гради кариера в корпоративния свят, към мечтател, който създава свят по свой вкус. Свят на нещотърсачи, свободни дечица, приказни герои и най-вече - пълен с любов.