Църквата почита на 17 февруари св. вмчк Теодор Тирон. Преп. Роман Търновски

Св. Теодор Тирон бил изгорен на клада, защото не предал вярата си

Царете Максимиан и Максимин, които живеели в началото на IV век, в своята ревност към езическата вяра заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете.
В това време в град Амасий, в малоазийската област Понт, се намирал един млад войник на име Теодор Тирон. Когато началникът на полка искал да го принуди към жертвоприношение, Теодор му заявил, че е християнин и няма да принесе жертва на идолите. Началниците на войските и на града го убеждавали да се покори, но Теодор продължавал да изповядва Иисуса Христа като Бог Всевишни. Началниците го оставили временно, като се надявали, че ще се вразуми и покори на тяхната воля. 
Между това продължавали строго да преследват християните и да ги принуждават да принасят жертви на идолите. През една нощ Теодор подпалил един от главните идолски храмове. Някои езичници донесли за него на градоначалника.
Управителят повикал Теодора на съд. Той признал постъпката си и управителят заповядал да го измъчват жестоко и накрая да го изгорят на клада.
Теодор се прекръстил, сам мъжествено се качил на кладата и с молитва и славословие предал на Бога душата си. 

Св. преподобни Роман Търновски бил ученик на св. Теодосий Търновски

За преподобни Роман Търновски има оскъдни сведения в житието на неговия учител. Последният бил вече в манастира на св. Григорий Синаит - Парория. И понеже там върлували много разбойници, игуменът изпратил веднъж и дваж Теодосия при българския цар Иван Александър, с когото се познавал отдавна, да го моли за неговата царска помощ.
Когато втори път Теодосий дошъл от Парория в Търново, при него се явил Роман, който бил от знатен славен род. Роман отдавна питаел към Теодосия голяма обич и сърдечна преданост. Бил вече облечен в монашески образ, но много скърбял, загдето нямал истински наставник по Божия път. Когато узнал за присъствието на Теодосий в Търново, Роман дошъл при него, и паднал в нозете му.
Теодосий се съгласил да го вземе със себе си, завел го при блажения Григорий Синаит, който го приел сърдечно и го причислил към своето братство. Роман прекарал доста време там, докато игуменът го изпратил по манастирски дела пак при българския цар.
В негово отсъствие великият Григорий Синаит починал и Теодосий не намирал смисъл да остава повече в Парория. Отишъл в Сливенската планина, гдето по онова време се намирал Роман. Заедно с него Теодосий посетил полуостров Света Гора Атонска.
Двамата монаси си избрали за местожителство Кефаларево (сега Килифарево) и построили там манастир. В него св. Теодосий развил своята просветна и духовна дейност, а св. Роман бил един от първите му ученици и сътрудници. Когато през есента на 1363 г., малко преди смъртта си, заминава за Цариград с четирима свои ученици, св. Теодосий оставя Роман за свой заместник в игуменството на новия си манастир в местността "Устие".
Св. Роман усърдно се грижи за светата обител и братята, въпреки мъчителната кашлица, от която страда с години. Като разбира, че ще премине отвъд, събира братята, благославя ги и предава духа си в Божиите ръце на 17 февруари.